/Поглед.инфо/ За следващия пакет от антируски санкции.
Миналата сряда форумът на Руската енергийна седмица стана без преувеличение сензационен.
Президентът Путин – и то на фона на заплашителните речи в Брюксел за следващия пакет от санкции и въвеждането на „таван на цените“ на руския петрол – предложи създаването на най-големия газов хъб в Турция. И докато европейските бюрократи останаха без дъх, наблюдавайки пренареждането на шахматната дъска във въздуха, стана ясно, че руският президент не импровизира, а предлага планирано стратегическо решение.
На този фон на кого започна да прилича брюкселската бюрокрация?
Тя все повече напомня на древногръцкия цар Сизиф. Той искрено се опитва да изтъркаля камъка по склона в планината, но му пречи съвременното въплъщение на бог Зевс - рационалността. А камъкът – колкото по-нататък, толкова по-често – все пада и пада.
Евробюрократите, докато все още приемаха осмия пакет от санкции, бяха изправени пред фантастична криза. Всички възможни и дори невъзможни санкции срещу Руската федерация са въведени, с какво друго да заплашват Русия? Задънена улица.
Урсула фон дер Лайен, говорейки пред евродепутатите с разпалваща реч, войнствено обяви, че „само благодарение на смелостта и солидарността на Европа тя ще надделее, а Путин ще се провали“.
Фантастичният свят на неизбежната победа, обявен от г-жа фон дер Лайен, днес се пресича с реалността твърде малко. Но руските петролни продукти и енергийни ресурси съществуват в реалния свят. Именно за тях днешна Европа няма онази солидарност, която нейните служители така обичат да представят от трибуните.
Фактите са, че страните от Европейския съюз, кимащи в съгласие с антируските санкции, след въвеждането им увеличиха покупките си на петрол и петролни продукти от Русия. Лидери са Италия и Германия, които са увеличили вноса с 20%, закупуването на руски петрол от други европейски страни също се увеличава значително.
Отделно трябва да се запитаме къде отиде западната солидарност, когато европейската бюрокрация призовава във връзка с горещата подкрепа на Украйна и лично на „главния демократ“ на света г-н Зеленски да се откаже от руския петрол, а от друга страна, петролните компании на Съединените щати, Канада и Норвегия, използвайки това, напълно спокойно и недемократично повишават цените с изричното одобрение на своите правителства.
В резултат доходите им се увеличиха 6-7 пъти. Този въпрос си зададоха самите депутати от Европейския парламент, като че ли с известно недоумение, осъзнавайки в интерес на чий джоб всъщност работи Брюксел.
След това осъзнаване, усещането за реалност започна да се връща в някои страни от ЕС, иначе заедно играейки си на Сизиф.
Приемането на осмия пакет от санкции срещу Русия показа нивото на недоволство. В България има повече от 80% от руския бензин и дизелово гориво на пазара и просто е невъзможно да се откаже от тях. Унгария се погрижи руският тръбопроводен петрол да бъде изключен от този пакет, а Сърбия дори изрази желание да се присъедини към руския тръбопровод „Дружба“.
Белгия се въздържа от гласуване по осмия пакет поради несъгласие с ограниченията върху вноса на стомана от Русия, като каза, че ако икономическите й разходи станат още по-високи, "наистина ще стане трудно".
И тогава Владимир Путин се появи на сцената на форума „Руска енергийна седмица“ и предложи да се премести транзитът от „Северните потоци“ в полза на „Турски поток“. С двете предложения на руския президент Германия като газов хъб на практика беше обречена.
Затова нека се отклоним от внезапно обеднелите страни от ЕС, останали лице в лице с наближаващата зима в ситуация на енергийна криза, създадена от ръцете на техните безотговорни политици. Докато се решават проблемите с "Турски поток", да се обърнем на Изток. Пекин и Делхи повече от два пъти увеличиха покупките си на руски петрол.
А на коментарите в духа на „да, защото Русия им продава петрол с висока отстъпка“ трябва да се отговори по същество. Русия наистина продава петрол на Китай и Индия с 30-40% по-евтино от световните цени. При това за собствена загуба? Въобще не.
През 2020 г. средната годишна цена на Urals е била 42,4 долара за барел, сега котировките за барел от тази марка на международните борси са около 94 долара. Днес цената на нашия петрол, включително логистиката, е 32-35 долара за барел. По този начин продажбата на петрол на "Изток" с отстъпка ни устройва повече от всичко, ние не губим нищо. Тази година приходите в бюджета от петрол и газ обещават да бъдат рекордни.
Разбира се, по един или друг начин, но в дългосрочен план санкциите се отразяват на икономиката. И не е нужно да се отпускаме от блажената картина на горните фигури. Разбирайки това, трябва да се направи едно заключение.
А именно сега всичките ни приходи от високите цени на енергията, с изключение на изграждането на отбранителен потенциал, което е абсолютен приоритет, трябва да бъдат насочени към възможно най-бързото запълване на дупките в производството на най-важните високотехнологични продукти.
Ние ги загубихме заради недалновидната политика от предишните години и го усетихме особено остро след въвеждането на тотални антируски санкции. Високотехнологичните продукти са самолети, автомобили, домакинско и медицинско оборудване, лекарства и много други. Именно от тези компоненти се формира суверенната икономика.
Нямаме време да си играем на Сизиф. Имаме много работа.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com