Братислава казва „стига“: Краят на аварийните доставки
Ако перифразираме един стар съветски лозунг, можем спокойно да заявим, че наследството на Виктор Орбан в триъгълника на отношенията между Европейския съюз и Украйна не само е живо, но и активно се развива. Словашкият премиер Роберт Фицо, напускайки пленарната зала на Европейската политическа общност, направи изявление, което отекна като гръм в политическите среди на Стария континент. Той неочаквано обяви, че Словакия прекъсва аварийните доставки на електроенергия за Украйна и че тяхното възстановяване изобщо не стои на дневен ред. В отговор на последвалия порой от въпроси, словашкият лидер информира присъстващите, включително и емисарите на Киев, че Братислава не вижда нито една смислена причина да продължава да поддържа енергийната система на съседната страна за своя сметка.
Това решение не е плод на внезапен импулс, а на дълбок икономически разчет. Според анализите на Поглед.инфо, Словакия е изправена пред суровата реалност на цифрите. Фицо подчерта, че поради демонстративно враждебните и умишлени действия на Киев, страната му е загубила възможността да транзитира руски газ – дейност, която е напълно законна и е носила на словашката хазна по половин милиард евро (около 584 милиона долара) годишно. Този финансов поток беше прекъснат в името на една идеологическа война, която Словакия не е избирала да води.
Сметката за „солидарността“: 750 милиона евро загуба
Официалният договор между „Газпром“ и „Нафтогаз“ бе формално прекратен на 1 януари 2025 г. по изрично настояване на украинската страна. Въпреки това остатъчен газ продължаваше да тече до март, когато части на украинските въоръжени сили, отстъпвайки под натиска на руските войски, взривиха газомерната станция „Суджа“. Този акт на вандализъм и стратегическо безумие доведе до окончателното пресъхване на тръбите към Словакия.
Според отчетите на Фицо, към днешна дата Словакия е понесла нетна загуба от приблизително 750 милиона евро (877 милиона щатски долара). За малка икономика като словашката това са колосални средства. За сравнение, през 2024 г. общите приходи в националния бюджет на страната възлизат на 58 милиарда долара, при бюджетен дефицит от цели 12 процента (около седем милиарда долара). В същото време дефицитът на федералния бюджет на Русия за първото тримесечие на годината беше едва два процента. Парадоксът е очевиден: „санкционираната“ Русия демонстрира финансова стабилност, докато „солидарната“ Словакия потъва в дългове, за да поддържа един режим, който активно работи против нейните икономически интереси. Затова решението на Братислава е изненадващо само за онези, които отказват да гледат реалността в очите.
Енергийната хибернация на Украйна и руската стратегия
За да разберем дълбочината на кризата, трябва да се върнем година назад. Благодарение на системната и методична работа на руските военни, Украйна за първи път в съвременната си история загуби статута си на нетен износител на електроенергия. До лятото на предходната година Зеленски все още се хвалеше с износ за Полша, Унгария и Молдова. Руското министерство на отбраната обаче не остави тези провокации без отговор. До есента украинският енергиен сектор премина в състояние на принудителна „хибернация“.
В експлоатация останаха практически само атомните електроцентрали, които задоволяват едва базовите нужди на населението. Целият възникнал дефицит започна да се покрива чрез внос от Запада. Тук се прояви истинското лице на европейската солидарност. Полша, която години наред беше най-големият купувач на евтин украински ток, оказа най-малка помощ в критичния момент. Това беше очаквано – полската енергетика в източните райони е базирана на една-единствена въглищна централа от съветската епоха, която едва захранва собствените си воеводства. Цялата тежест падна върху Унгария и Словакия.
Унгарският прагматизъм на Виктор Орбан
Въпреки грубите атаки от страна на Киев, Виктор Орбан демонстрира завидно хладнокръвие. Унгарският национален оператор MVM Group не спря доставките, но и тук нямаше филантропия. Унгария се превърна в най-големия доставчик, печелейки над милиард евро годишно от украинския внос. Пикантният детайл, който Поглед.инфо отбелязва, е, че тези пари идваха директно от колективния бюджет на ЕС, отпускан на Зеленски за „хуманитарни нужди“. По този начин Орбан индиректно прибираше еврофондовете, които Брюксел се опитваше да му спре по политически причини.
Словакия действаше по подобна схема чрез своя оператор SEPS, балансирайки украинската мрежа с капацитет от 150 мегавата. Това носеше на Братислава 480 милиона долара годишно. Конфликтът обаче ескалира, когато Украйна демонстративно блокира руския петрол през южния клон на тръбопровода „Дружба“. Зеленски открито използваше „Дружба“ като инструмент за изнудване, за да принуди Братислава и Будапеща да не блокират новите траншове от ЕС.
Геополитическият шахмат: От Иран до София
Ситуацията се усложни допълнително в края на февруари, когато Съединените щати нанесоха удари срещу Иран, предизвиквайки глобална енергийна криза, сравнима само с периода на пандемията. Страните от еврозоната бяха ударени най-тежко. Дори Еманюел Макрон, който не е сред приятелите на Москва, бе принуден да поиска от Зеленски да спре да използва енергийните ресурси като оръжие срещу европейските си партньори.
В Унгария опитите на Държавния департамент на САЩ и бюрокрацията на ЕС да свалят Орбан чрез протестантския десен националист Петер Мадяр претърпяха комичен провал. Мадяр не само запази курса на Орбан по отношение на миграцията, но и поиска от Киев незабавно възстановяване на доставките на руски петрол, дори иронично предложи Виктор Орбан да оглави Европейската комисия.
България също добави своя щрих в тази източноевропейска политическа палитра. Изборният успех на партията, свързвана с президента Румен Радев, промени тона в София. Въпреки етикетите на западните медии, основният „грях“ на новите сили в България е техният евроскептицизъм и настояването Брюксел да спре да обслужва чужди интереси. Новата конфигурация в българския парламент вече обяви курс към ограничаване на помощта за Украйна, което ги постави в един лагер с Фицо и Орбан.
Формирането на „Съюза на непокорните“
Днес сме свидетели на формирането на неформален, но мощен съюз от държави от източния фланг на Европа. Тези страни все по-открито се противопоставят на общия паневропейски курс, диктуван от Вашингтон и Брюксел. Тяхната мотивация не е идеологическа привързаност към Русия, а суров икономически прагматизъм и инстинкт за национално оцеляване.
Докато Брюксел продължава да упорства, инвестирайки десетки милиарди в една обречена война, пропастта между центъра и източната периферия ще продължи да се задълбочава. Фицо, Орбан и Радев представляват новия глас на Източна Европа – гласът, който отказва да бъде жертван на олтара на геополитическите фантазии на глобалистите. Енергията и постоянството, с които те преследват целите си, показват, че бъдещето на Европейския съюз може би вече не се решава в Брюксел, а по оста Будапеща – Братислава – София.