/Поглед.инфо/ Двама от тримата възможни наследници на Меркел на поста председател на ХДС заемат все по-категорична, в сравнение с нейната, позиция по проблема с бежанците. Ще доведе ли това до промяна в миграционната политика.

Между 7 и 8 декември в Хамбург ще се състои конгрес на Християндемократическия съюз (ХДС). Делегатите ще изберат приемник на Ангела Меркел, която след 18 години реши повече да не се кандидатира за поста председател на партията.

Колкото повече приближава конгресът, толкова по-ясна става основната тема на вътрешнопартийната предизборна кампания, която водят тримата фаворити за този пост – генералният секретар на партията Анегрет Крамп-Каренбауер, министърът на здравеопазването Йенс Шпан и решилият да се върне в голямата политика бивш председател на парламентарната фракция на консерваторите Фридрих Мерц. Тази тема са бежанците, мигрантите, правилата за предоставяне на политическо убежище в Германия.

За какво става дума в миграционния пакт на ООН?

Първоначално тази тема бе повдигната от Йенс Шпан, предложил да се внесе на обсъждане и утвърждаване по време на конгреса в Хамбург Световния пакт за безопасна, вкарана в ред и регулируема миграция, който ООН има намерение да приеме на конференция в Мароко на 10 и 11 декември. Против присъединяването на Германия към този пакт, който САЩ, Австралия и няколко предимно източноевропейски страни от ЕС са отказали да подкрепят, активно агитират десните популисти от „Алтернатива за Германия”.

В този нямащ юридически сили документ на ООН няма да става дума за бежанците, правното положение на които се регулира от други международни споразумение, в частност Женевската конвенция, а за миграцията. Тоест за хората, преминаващи в други страни за работа, учене, за жена и мъж, за пенсия по-близо до топло море.

По замисъл в този пакт трябва да бъдат заинтересувани на първо място именно промишлено развитите страни. Документът предвижда в частност противодействие срещу нелегалната миграция, борбата срещу контрабандистите и търговците на хора, задълженията на държаните да приемат обратно своите граждани, депортирани от другите страни.

Благодарение на усилията на десните популисти в главите на мнозина в Германия всичко това се смесва – бежанци, трудови мигранти, квалифицирани чуждестранни специалисти, от които германската икономика се нуждае силно, трите милиона германци, живеещи извън пределите на Германия. Ето че и на регионалните партийни конференции на ХДС, за чието председателство се регистрират кандидати, техните изказвания по тази тема предизвикват най-бурна реакция на публиката и най-вече въпроси.

Конституцията на ФРГ и правото на убежище

На такава конференция, преминала вечерта в сряда, 21 ноември, в източногерманския Зебах, Фридрих Мерц засегна още един аспект от тази тема. Той предложи да се започне дискусия за това дали времената отговарят на закрепеното в германския Основен закон право на убежище.

„Германия е единствената страна в света, в чиято конституция е записано индивидуалното право на политическо убежище. Отдавна се придържам към мнението, че трябва да сме готови открито да говорим за това право на убежище и възможностите за запазването му в настоящата форма, заяви Мерц.

Той има предвид чл. 16а от Основния закон на Германия. „Лицата подлагани на политическо преследване се ползват от правото на убежище”, пише в първия абзац. През 1993 ж., наистина, след острите спорове на фона потока бежанци от страните от бивша Югославия, в конституцията на Германия е внесена поправка, ограничаваща възможността за получаване на политическо убежище на лицата, пребиваващи в страната от територията на така наричаните „безопасни страни”.

Въпреки това в такъв вид – под формата на индивидуално право на убежище,такова положение няма в конституциите на другите страни от ЕС. Тоест политическото убежище в Германия се предоставя не само на основание на международно-правните задължения, както правят другите държави, подписали Женевската конвенция за бежанците, но и според закрепеното в германската конституция право.

Политическо убежище получават единици

Обстоятелството, според Мерц, препятства изработката на съгласувана в рамките на целия Европейски съюз политика по отношение на бежанците.

Той нарича „илюзия” представата, че може да се постигне общоевропейско решение на проблема, ако в Германия се запази тази уникална ситуация. „Нали за всеки, желаещ въпреки всички европейски решения да попадне в Германия остава индивидуалното право на убежище”, пояснява Мерц.

Следва да се отбележи, че правото на убежище според член 16а на Основния закон на Германия сега се получава от единици. Преобладаващото мнозинство остава в страната на основата на Женевската конвенция за бежанците или получават така нареченият ограничен тип защита.

Въпреки това наличието в Конституцията на страната на положение за правото на убежище, което предполага разглеждане на всяка молба, позволява на искащите убежище, дори и да нямат шанс за успех, да водят многогодишни съдебни дела, което е невъзможно в други страни на ЕС.

Тактически ход на Фридрих Мерц

Фридрих Мерц стана първият уважаван политик, решил публично да засегне темата, която се смята за политическо табу в Германия. Съответна се оказа и реакцията на предложението му.

Правозащитната организация Pro Asyl обвини Мерц в „използването на лозунги на крайната десница”, а представителите на „зелените” в „подкопаване на основите на правовата държава” и забравяне на следвоенния „трагичен опит на милионите германски изгнаници”, а един от лидерите на социалдемократите – в „подкопаване на демократическия консенсус”.

Критично се изказаха и някои от лидерите на самия ХДС, в това число и двамата съперници на Мерц в борбата за поста на председател на партията, макар и не едновременно. И Крамп-Каренбауер, и Шпан напомниха за двете световни войни, разпалени от Германия и особената историческа отговорност на германците.

Гласовете в подкрепа на Мерц звучат по-скоро като изключение. Така германският депутат от Европарламента – консерваторът Маркус Фербер също смята, че „Германия в момента в следствие на това индивидуално право на убежище е една от причините, които пречат на достигането на европейска договореност”.

„За промяната на конституцията се иска мнозинство от две трети в Бундестага и в Бундесрата. Само че отмяната на индивидуалното право на убежище няма мнозинство. Затова германските наблюдатели смятат изказванията на Мерц по темата за чисто тактически ход, предвид настроенията в ХДС, целящ получаването на преимущество във вътрешнопартийната борба за поста председател на ХДС.

Но и Шпан оперира с бежанската тема в своите речи, заемайки по въпроса значително по-категорична, отколкото при Меркел позиция. Значи, ако лидерът на ХДС, а по-късно и канцлер на Германия стане един от тях, то миграционната политика на Берлин ще стане, най-вероятно по-малко либерална. Крамп-Каренбауер засега се въздържа от еднозначни изказвания на темата.

Превод: В.Сергеев