/Поглед.инфо/ През декември Украйна има всички шансове да остане без беларуски петролни продукти. Като се има предвид степента на зависимост на страната от тях, това заплашва, ако не с колапс, то с много сериозни проблеми. Всъщност вносът от Беларус представлява 39% от украинския пазар на бензин, 36% от пазара на дизелово гориво и 43% от пазара на битум.

Уникалността на ситуацията е в това, че тези проблеми не са свързани с търговската война между двете страни, както на пръв поглед може да се помисли. Тоест дефицитът може да възникне не с решението на беларуската страна да ограничи износа на петролни продукти и дори не с плановете на Украйна да прекъсне икономическите отношения с Беларус, въпреки че подобни идеи витаят в главите на мнозина в Киев - наскоро дори беше внесен съответен законопроект в Върховната Рада от представител на управляващата партия.

Украйна може да загуби значителна част от така необходимите бензин, дизелово гориво и мазут поради факта, че няма да има с какво да ги транспортират.

Тази година наистина избухна търговска война между Украйна и Беларус по инициатива на Киев. На 26 април Украйна въведе специални мита от 35% за белоруските автобуси, камиони и специални превозни средства. Отначало Минск не отговори с нищо.

Но след решението на Киев през май да прекрати полетите с Беларус (поради предполагаемото принудително кацане в Минск на самолета на Ryanair с Протасевич на борда), все пак последва официален отговор: правителството на Беларус реши да въведе еднократно лицензиране за три дузини стоки от украински произход за шест месеца. Всъщност това означаваше забрана за доставки на стоки, чийто внос в Беларус през 2020 г. възлиза, според украински данни, на 112,6 милиона долара (8,5% от украинския износ в беларуско направление), а по беларуски сметки - 139 милиона долара (десет процента).

Анекдотът е, че "атакуващата" страна (тоест Украйна) в крайна сметка не успя да събере 35 процента мита - белоруските доставчици убедиха украинския съд, че решението за въвеждането им противоречи на международните споразумения и дори на украинските закони и затова беше отменено още през юли. Украинските износители всъщност загубиха възможността да доставят своите продукти доколкото заявленията им за лицензиране засядаха с месеци по папките.

Едва през есента Александър Лукашенко се смили - след поредица от полуофициални призиви от украинска страна с искания за допускане на забранените стоки на беларуския пазар. Решението за еднократните лицензи обаче не беше отменено, просто за по-голямата част от стоковите позиции те започнаха да се издават безпрепятствено.

Тоест търговската война приключи - със загуби изключително за Киев. А от ноември Украйна също започна да внася електроенергия от Беларус, чиито покупки самата тя преди това беше забранила. И днес енергийната система на Украйна "виси" върху тези доставки, като по този начин се избягва сериозен колапс на енергийната система.

И така, въпреки редовното политическо плюене от Киев към Минск (последните бяха свързани с ескалация на ситуацията на беларуско-украинската граница поради „бежанците“, които там и близко не искат да стъпят), мир и любов царят в търговско-икономическите отношения между две държави.

Но онзи ден генералният директор на „БНК-Украйна“ (компанията - доставчик на беларуски нефтопродукти) Евгений Поспелов каза: „Няма трудности от наша страна, ресурсът (на петролни продукти) е налице, но не можем да осигурим редовното им доставяне по железопътната мрежа“.

По неговите думи, към 23 ноември в Украйна е имало 2857 железопътни цистерни с беларуска регистрация и техният брой бързо нараства: седмица по-рано тази цифра не надвишава 2500, а при нормални условия е около 1500. Съответно в Беларус се образува остър недостиг на празни вагони-цистерни. А всъщност лъвският дял от доставките на петролни продукти се извършват чрез железопътния транспорт.

Наскоро вече писахме за твърде волното разпореждане с руските локомотиви, влезли на територията на Украйна от страна на украинските железничари. Те не бързат да ги връщат на собственика, като ги използват вътре в страната, за да компенсират частично жестокия недостиг на тягов състав на украинските железници (УЖД). Изглежда нещо подобно се случва и с беларуските вагони-цистерни. Само че в този случай това отношение може да удари по самите украинци.

Впрочем, разложението в УЖД е стигнало толкова далеч, че въпросът не се ограничава само до изземването на чужд подвижен и тягов състав , „за временно ползване“. През последните години кражбите на превозваните товари от местните банди станаха често срещано явление. Освен това мащабът на грабежите е впечатляващ – понякога те се измерват в десетки вагони на ден. Направо Дивият Запад в наши дни...

Другата страна на медала е разграбването на всичко, което може да се отмъкне от самите служители на УЖД. Като цяло в рамките на страната, мащабът тук е доста индустриален: например само в клона Одеса-Измаил се "оползотворяват" от дизеловите локомотиви средно по 675 тона дизелово гориво на месец.

Схемата е проста: след напускане на гарата празни туби се мятат в локомотива в движение, след което машинистите бързо ги пълнят с гориво, а после също така спешно се изхвърлят обратно край железопътната линия в движение.

Но това не е всичко. Самите вагони се разграбват активно. Десетки хиляди неизправни и дори аварийни вагони се търкалят по УЖД. Някои от тях са древни местни вагони, които никога не са претърпели истински ремонт, както и някои от изведените от експлоатация в Русия вагони, които масово се внасят в Украйна след 2014 г. Всичко това се движи някак си, с многобройни аварии и значителни загуби на товари.

Друг е въпросът обаче, когато вагони – собственост на Русия, Беларус или Казахстан влизат в страната и са в рамките на експлоатационния срок или дори изцяло нови. Тогава наистина има от какво да се спечели.

По-нататък - разкритията на служител на украинската митническа служба, пожелал да остане анонимен: „Наскоро осем вагона с товари от Казахстан влязоха в Украйна. Връщаха се празни през Беларус. Вагоните напуснаха Украйна, но беларусите веднага ги спряха, откривайки, че и осемте нямат спирачни блокове. Това означава, че вагоните са в аварийно състояние. Всичките блокове са свалени в Украйна. Единият струва осем хиляди гривни." /приблизително 320 долара – бел.пр./.

Най-често се крадат части от спирачно оборудване, автоматични регулатори, ръчките за затягане на хоризонталните лостове. Но все по-често има дори изключителни случаи, когато нови колесни оси на вагоните се заменят със стари.

Украйна наистина се превръща в страна, опасна за транзита и превоза на стоки по железопътния транспорт. Особено в случай на доставката им с вагони, принадлежащи на юридически лица от съседни държави. Може би не само Беларус в случая с петролните продукти, но и други съседни страни трябва да се замислят дали играта си струва: дали ползите от доставката на стоки за Украйна покриват рисковете, свързани с възможни кражби, забавяне на вагони и дори демонтирането им.

Превод: ЕС