/Поглед.инфо/ Призивите от Вашингтон, Лондон и Брюксел за изоставяне на руските енергийни ресурси предизвикаха паника на пазарите, рекордни скокове в цените на горивата и поредица от остри изявления на лидерите на водещите страни от ЕС. За кои държави говорим и ще успеят ли да защитят своята гледна точка по този въпрос?

Миналия уикенд ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова ЕС напълно да изостави петрола, въглищата и газа от Русия. „За да направим това, трябва да диверсифицираме доставките, да постигнем по-добри резултати в енергийната ефективност и трябва да инвестираме сериозно във възобновяема енергия“, каза тя.

Въпреки това още в понеделник френският президент Еманюел Макрон на първата предизборна среща в град Поаси каза, че Европа ще се сблъска с големи проблеми, ако Русия прекъсне доставките на газ. „Франция не е толкова зависима от руския газ. Но ако Русия спре доставките му, Европа ще се сблъска с големи трудности през следващата зима“, са думите на политика. Той добави, че Германия и Италия са много по-зависими от Русия за газ.

Германският канцлер Олаф Шолц каза също, че енергийните доставки от Русия са изтеглени от санкциите, тъй като няма други начини да се гарантира енергийната сигурност на Европа за производство на топлина, транспорт, електроснабдяване и промишленост. „Федералното правителство работи със своите партньори в ЕС и извън него, за да разработи алтернативи на руската енергия. Но това не става за една нощ“, подчерта германският лидер.

Той беше подкрепен от холандския премиер Марк Рюте, който посочи, че на този етап не трябва да се вземат мерки срещу енергийните доставки от Русия, за да не се „провокират неконтролируеми рискове“. „Важно е да не правим грешка тук. Имаме нужда от нашите компании да продължат да работят с руския енергиен сектор“, каза той.

Българският премиер Кирил Петков също отбеляза, че страната може да поиска изключения в случай на нови санкции на ЕС срещу вноса на петрол и газ от Русия. „В момента нямаме алтернативи, твърде сме зависими“, каза Петков.

В същото време унгарският финансов министър Михай Варга каза, че Будапеща няма да подкрепи включването на енергийния сектор в санкциите на ЕС срещу Русия. Според него "разширяването на санкциите в тази област представлява сериозна заплаха за форинта" - националната валута на страната.

Президентът на Германския индустриален съюз Зигфрид Русвурм също предупреди, че ембаргото върху енергийните доставки от Русия заплашва Германия и Европейския съюз. Евродепутатът Тиери Мариани е съгласен с него: ако ЕС отиде още по-далеч в санкционната политика и реши да прекъсне вноса на руски газ и петрол, това ще се окаже катастрофа за него.

В същия ден цената на газа в Европа надхвърли 3900 долара за хиляда кубични метра. В тази връзка руският вицепремиер Александър Новак посочи, че покачването на цените се дължи на провалите на европейската енергийна политика през последните години. Политикът припомни, че Русия осигурява 40% от потреблението на газ в Европа, а “Газпром” изпълнява изцяло договорните задължения. Освен това той припомни, че доставките на газ през територията на Украйна са увеличени до 109 милиона кубически метра на ден.

Освен това Новак отбеляза, че поради необосновани обвинения срещу Русия относно енергийната криза в Европа и налагането на забрана за „Северен поток 2“, Москва има пълното право да вземе „огледално“ решение и да наложи ембарго върху изпомпването на газ през „Северен поток-1“.

В същото време "Газпром" допусна нови рекорди в цените на газа в Европа, а заместник-председателят на руския съвет за сигурност Дмитрий Медведев "поздрави" европейските служители предварително за цената на газа от 3500 евро. На следващия ден се оказа, че позицията на САЩ, Великобритания и Балтийските държави относно доставките на енергийни ресурси влиза в остър конфликт с гледната точка на лидерите на повечето страни от ЕС.

По-специално литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис каза, че западните санкции срещу Русия за енергийни ресурси могат да започнат с петрола. Според Ландсбергис за Литва няма „червени линии“ по отношение на антируските санкции, републиката е готова да обсъди всякакви предложения.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен на съвместна пресконференция с естонския премиер Кая Калас каза, че европейските страни трябва да се откажат от зависимостта от руските енергийни източници, защото „Русия ги използва като оръжие“.

В същото време в самите Щати, след съобщения, че Вашингтон планира да одобри забрана за внос на руски петрол, цените на бензина достигнаха исторически връх от 4,17 долара за галон. И този проблем остава един от ключовите за Белия дом по въпросите на вътрешната политика.

В същото време британската компания “Бритиш Петролиум” обеща да не сключва нови договори за закупуване на руски петрол и газ. „Единственото изключение би било ситуация, при която би имало заплаха за сигурността на енергийните доставки на потребителите“, казаха от компанията. “Шел” също така обяви планове за постепенно спиране на руския петрол и газ и като първа стъпка да спре всички борсови покупки на руски петрол.

„На Запад създадоха илюзията за единство и силна коалиция по въпросите на отношенията с Русия. Но когато става дума за енергетиката, се оказва, че коалицията е много крехка. В нея има не просто дупки или пукнатини, а огромен отвор, тъй като различните страни, компании, видове бизнес, политически групи зад този бизнес може да имат различно отношение към търговията с Русия “, каза водещ експерт на Фонда за национална енергийна сигурност и научен сътрудник във Финансовия университет при правителството на Руската федерация Станислав Митрахович.

Анализаторът припомни, че очакването за енергийно ембарго срещу Русия предизвика паника на фючърсния пазар. „В резултат цената на газа достигна почти 4000 долара за 1000 кубични метра, на спотовия пазар – повече от 2000. Това е възмутителна, ирационална цифра за западната индустрия. Между другото, в Русия цената на газа е около 40 за 1000 кубически метра, което е 100 пъти по-евтино, отколкото в Европа“, отбеляза събеседникът.

Експертът отбеляза, че изявленията на европейските лидери, например на Шолц, за отмяната на санкциите, „охладиха жарта на спекулантите“. „Сега цените не са толкова фантастични, колкото биха могли да бъдат. Това показва, че лидерите на Европа се страхуват да фалират. ЕС не може да допусне мощен удар върху индустрията, който просто ще отиде в Китай“, уточни той.

Анализаторът добави, че допълнително доказателство за разцеплението в западната коалиция е, че Великобритания призовава за изоставяне на руския тръбопроводен газ, като купува руски втечнен природен газ и петролни продукти. „Дания каза, че няма да подписва нови договори, но няма да наруши и стари. А старите споразумения са валидни до 2030 г.”, напомня събеседникът.

„Коалиция срещу Русия, повтарям, съществува. ЕС наложи строги санкции срещу нас, защото постигнаха споразумение по редица въпроси. Но когато става дума за енергетиката, виждаме бунт в системата, която трудно може да се нарече монолитна“, обясни Митрахович.

Действията на националните държави от ЕС ще продължат да противоречат на политиката на Брюксел, потвърди Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

„Потенциалните санкционни ограничения на европейските страни при закупуването на руски газ могат да предизвикат отговор от Москва, която като цяло ще откаже да доставя „синьо гориво“ и в същото време въглища. Това ще доведе до спиране на целия енергиен пазар и ще постави Европа на ръба на енергиен колапс“, обясни Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

Според него при тази ситуация европейските страни ще наложат ограничения на потреблението на електроенергия и ще намалят доставката на електрическа и топлинна енергия на населението с около половината. „Нито една европейска държава няма да направи това. Всички разбират, че украинският проблем не може да бъде разрешен със санкции. Сигурен съм, че никой няма да пусне този санкционен механизъм“, каза анализаторът. Събеседникът припомни още, че всяка информация, дори за потенциално ограничение в някоя част от енергийния пазар, веднага вдига цените на световните пазари.

„Например, наскоро цените се повишиха на фона на съобщенията за възможна забрана от страна на властите на САЩ за внос на руски петрол и петролни продукти. Но в САЩ вътрешните цени на бензиностанциите са силно обвързани с цената на петрола на световните пазари. Избирателите очевидно няма да благодарят на Байдън за случващото се. Затова смятам, че Вашингтон ще излезе от ситуацията, като забрани вноса само на петрол от Русия, но не и на петролни продукти“, каза той.

За Русия това също е изключително важно – да напълни бюджета с помощта на търговията с въглеводороди. Следователно, никой не се нуждае от санкционна борба в енергетиката, особено като се има предвид, че това няма да доведе до никъде по отношение на Украйна, добави Юшков.

„Случващото се ще принуди Европа да даде пълна „зелена светлина“ на възобновяването и развитието на ядрената енергетика, пускането на вече спрени реактори. Освен това Западът активно ще се опитва да развива вятърна енергия, въпреки че напоследък показва неуспех. Русия, от друга страна, трябва да овладее технологията за изграждане на заводи за втечнен природен газ с голям капацитет, за да се преориентира към азиатските пазари“, подчерта експертът.

Превод: В. Сергеев