/Поглед.инфо/ Европейските лидери призовават за рязко увеличаване на разходите за отбрана и въоръжение. Например, само френският военен бюджет се очаква да се удвои за около пет години. Но откъде ЕС ще вземе суми, измервани в стотици милиарди евро, за това? Изглежда, че в името на милитаризацията, Европа ще трябва да пожертва материалното благополучие на европейците.

Говорейки пред репортери в Брюксел, където се провежда неофициална среща на върха на ЕС за отбраната, френският президент Еманюел Макрон припомни, че страната му се е ангажирала да удвои военния си бюджет до 2030 г. Той също така даде да се разбере, че други европейски страни трябва да последват примера му и да инвестират повече във военно-промишления комплекс. Той поиска "повече инвестиции, с предпочитание към европейското производство".

Но ако говорим за конкретни постижения, то засега нещата не са толкова добри. В контекста на затруднената икономика, нарастващите цени на енергията и липса на взаимно разбирателство с администрацията на Тръмп, удвояването на военно-промишлените разходи е възможно само на хартия.

По отношение на конкретни цифри за тази година многострадалният френски бюджет предвижда увеличение на военните разходи с 3,3 милиарда евро. Многострадален – защото премиерът Мишел Барние беше принуден да подаде оставка заради него, а наследникът му Франсоа Байру се крепи само защото различните опозиционни партии не могат да се разберат кога точно би било по-удобно и прилично да го изядат.

Като цяло военният бюджет на Франция за 2025 г. ще бъде 50,5 милиарда евро, така че се оказва, че планираното увеличение всъщност е по-малко от 10%. Две трети (31,3 милиарда евро) ще отидат за производство на оръжия. 27% (13,6 милиарда) предсавляват плащанията за заплати. В допълнение към тях трябва да се имат предвид и външни операции, мисии в страната и др.

Отделен ред в раздела за военно производство са 5,8 милиарда евро разходи за ядрени оръжия. Програмата за разработка на нова версия на френската междуконтинентална балистична ракета (ICBM) M51.4 се очаква да започне през 2025 г., като серийното изстрелване е планирано за средата на 30-те години. Има и планове за разработване на ново поколение подводници - ракетоносци.

И това не е всичко: известният самолетоносач Charles de Gaulle (водоизместимост 42 000 тона) трябва да бъде заменен от по-голям самолетоносач от ново поколение (водоизместимост 75 000 тона).

Работата в това направление ще започне през 2025 г. Други разработки включват нова версия на самолета Rafale и придружаващ го военен дрон. Не са забравени нито противовъздушната отбрана, нито изстрелването на шпионски спътници (пускането на такова устройство CSO-3 е планирано за декември), нито работата с изкуствения интелект /AI/.

И това е само Франция – но ако погледнем например други големи европейски страни, не можем да кажем, че Германия изостава по отношение на разходите за отбрана. Според германския министър на отбраната Борис Писториус военният бюджет за 2025 г. предвижда отпускането на повече от 53 милиарда евро, плюс още 22 милиарда от отделен фонд.

Може да изглежда, че Бундесверът не може да се оплаче от невниманието на родната си държава, особено след като властите многократно са декларирали пламенното си желание да увеличат общата тежест на военните разходи до 2% от БВП и миналата година действително постигнаха тази цифра.

До 2028 г. военните разходи се планира да нараснат до 80 милиарда евро. Канцлерът Олаф Шолц обаче отхвърли идеята за почти удвояване на разходите за отбрана на страната, искане, отправено от вицеканцлера Робърт Хабек, представляващ партията Алианс 90/Зелените.

Освен това има още едно усложнение. Както Zeit пише , „Бундесверът не може разумно да похарчи толкова много милиарди. Повечето партии обещават повече пари за отбрана по време на предизборната кампания. Но структурите на въоръжените сили все още не са адаптирани към такова увеличаване на бюджета за отбрана.

Политиците в Германия и НАТО сега се надпреварват да изискват колко високи трябва да бъдат бюджетите за отбрана на членовете на алианса в бъдеще. 3% от брутния вътрешен продукт, казва Борис Писториус, 3,5%, казва Робърт Хабек, или дори 5%, казва Доналд Тръмп. Но колко пари трябва да отидат за отбрана? Каквато и цифра да спечели в крайна сметка в съюза, Германия ще трябва да отдели сериозни пари“, отбелязва авторът на статията.

Той цитира изследване на Хубертус Бард, който ръководи Института по икономика в Кьолн. Бард смята, че харченето на 5% от икономическата продукция за отбрана, както сега настоява американският президент Доналд Тръмп, е просто невъзможно. „Това е дори повече, отколкото американците инвестират във въоръжените си сили. Това би означавало, че Германия ще се нуждае от допълнителни средства в размер на около една трета от федералния бюджет“, пише Zeit.

Но въпреки факта, че няма нито средства, нито обучен военен персонал за подобно увеличение на бюджета, някои германски политици продължават да настояват за рязко увеличаване на разходите за отбрана. „Военни експерти от „Грийнпийс“ дори изчислиха, че за да се постигне целта на Хабек, бюджетът за отбрана трябва да бъде увеличен до приблизително 154 милиарда евро. С тези пари Бундесверът би могъл да купи 87 модерни подводници, 362 многоцелеви изтребителя, 3738 основни бойни танка или дори 22 самолетоносача от британския клас Queen Elizabeth, пише Zeit.

Самият израз „военни експерти от „Грийнпийс““ изглежда като шега, но всъщност в това няма нищо смешно: „зелените“ на Запад, които някога са изглеждали безобидни и миролюбиви, сега са най-ревностните милитаристи.

Желанието на политиците – всеки политик – да увеличат рязко бюджета за отбрана обаче се сблъсква с реалността, че е невъзможно да се поддържат високи разходи за социалната сфера и публичния сектор, докато в същото време се наливат милиарди в армията.

Например в Обединеното кралство, въпреки всички войнствени изявления на неговите политици, те бяха принудени да признаят, че заявената цел от 2,5% от БВП (дори не 3% или 5%) може да е непостижима: „Очаква се сър Кийр Стармър да устои на натиска от президента Тръмп и военното ръководство на Обединеното кралство да увеличи разходите за отбрана до 2,5% от БВП до 2030 г. поради опасения за състоянието на публичните финанси.“

Разбираемо е безпокойството на западните политици, защото допълнителните средства за отбрана не се вземат от нищото – те се заделят за сметка на нещо друго и разбира се, това няма да са заплатите на министрите или разходите за тяхната издръжка. „Кой ще плати сметката? Гражданите? – попита канцлерът Шолц с чисто германска прямота , веднага щом разговорът се насочи към факта, че страната му трябва значително да увеличи военните разходи.

Французите предложиха парите от спестовните сметки на гражданите да се използват за отбрана, но според съществуващите закони средствата от този вид отиват изключително за мирни цели, включително за социални жилища, и техните строители, разбира се, нямат никакво желание да позволят тяхният залък да им бъде отнет.

На теория би било възможно да се конфискуват руски средства, замразени в Европа, но това би означавало отваряне на кутията на Пандора. Това означава, че остава дълговото финансиране (което повишава инфлацията и намалява покупателната способност на гражданите) и пренасочването на средства от други сектори, включително чрез съкращения на социалните разходи. С други думи, благосъстоянието на Европа се разменя срещу въоръжаването на Европа.

Това предизвиква недоволство и създава напрежение в обществото, а инфлацията е съпътствана от други нежелани процеси. Така броят на банкрутите в края на 2024 г. във Франция счупи рекорда: повече от 66 хиляди, с над 20% повече в сравнение с предходните 12 месеца.

Официално те се приписват на „постковид“ ефекта, но самите предприемачи предпочитат да говорят за намаляване на бизнес активността и покачване на цените на енергията. По време на Covid държавата подкрепяше предприемачите със субсидии, но сега няма пари за това, защото военните разходи излязоха на преден план.

Както отбеляза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков , ръстът на военните разходи поставя икономиката на ЕС в предкризисно състояние и ще се отрази негативно на всеки европеец. И това ще бъде „много сериозна зона на дискомфорт“. „Ясно е, че по-нататъшното увеличаване на разходите ще има много, много негативно въздействие и ще доведе до допълнително влошаване на икономиката в Европа“, каза Дмитрий Песков.

В Европа Полша е лидер по военни разходи, измерени като процент от БВП. Има обаче един нюанс – например дори Economist признава , че полските разходи са нещо като завоалиран подкуп за САЩ.

Вицепремиерът Владислав Косиняк-Камиш „дава приоритет на покупките на САЩ за близо 60 милиарда долара, включително сделка за 10 милиарда долара за 96 хеликоптера Apache и 2,5 милиарда долара за интегрирана система за бойно управление… Ако Косиняк-Камиш набляга на американския компонент, това е защото истинската му аудитория е в Белия дом… Изчислено е, че ще бъдат изразходвани 4,1% от БВП (за военни разходи) през 2024 г., а тази година ще достигне 4,7%. „Направихме това, което Тръмп очакваше“, казва Косиняк-Камиш. Полша може да се превърне в "мост между Европейския съюз и Америка".

Причината за такъв трескав милитаризъм? Откровено се признава: „Стратегията на полската армия е да задържи Русия, доколкото е възможно“. За това, очевидно, Полша няма нищо против 5%, 10% или 100% от БВП. И изобщо не съжалява никого, включително поляците.

Но тук си струва да припомним, че Полша е страна, субсидирана от Европейския съюз. Така за 20 години членство в ЕС страната е получила над 160 милиарда евро от европейски фондове. А главните донори на ЕС са именно Франция и Германия, които носят основната финансова тежест на европейската общност.

Това означава, че тяхната позиция в крайна сметка ще има значение при решаването дали Европа като цяло наистина може да си позволи такива мащабни военни разходи. Засега мераците на Макрон за удвояване на военния бюджет на Франция изглеждат като празна мечта, макар и само по чисто финансови причини.

Превод: ЕС