/Поглед.инфо/ На 1 август Полша традиционно припомни подвига на Варшавското въстание от 1944 г. срещу германските окупатори, което завърши със смъртта на повече от 150 хиляди жители на Варшава и почти пълното разрушаване на столицата. След 77 години тази трагедия остава предмет на разгорещени дискусии, а за настоящите полски власти по странен начин става инструмент на русофобската пропаганда.

Около темата за Варшавското въстание полската историография, в името на политическата конюнктура, е изградила цял корпус от напълно изкривени интерпретации, които затрудняват трезвата оценка на това събитие. Така Павел Укелски, заместник-директор на Музея на Варшавското въстание, изненадва читателите с неразбираемата мисъл, че антисъветското движение „Солидарност“ от 70-те и 80-те години на миналия век е „опит за зашеметяващ синтез на двете [революционни] традиции-романтична и реалистична“ , т.е. романтичния порив на Варшавското въстание и осмислянето на неговите реални последици за разработването на ефективни тактики за събарянето на социалистическия строй.

Връзката между „Солидарност“ и ЦРУ не е тайна за полските историци (2) и е малко вероятно американските специални служби, финансиращи активистите на „Солидарност“ и контролиращи техните действия, да са преживявали романтично и реалистично опита на Варшавското въстание. Укелски се преструва, че в историята на „Солидарност“ няма пари от ЦРУ.

Укелски обвинява съветското командване не само, че не е оказало помощ на въстаническата Варшава, но дори и умишлено е обстрелвала британските и американски самолети, хвърлящи товари за поляците. Това е умишлена лъжа - данък към настоящата полска политика, която избра антисъветската пропаганда и русофобията като своя идеологическа основа.

Укелски е не само заместник-директор на музея, но и изследовател на непълно работно време в Центъра за политически изследвания, което още веднъж потвърждава активния интерес на полската страна към кръстосването на историята и политиката.

Съветските архиви дават изчерпателен отговор защо Червената армия не е предоставила пълномащабна помощ на Варшава, ограничавайки се с доставка на боеприпаси и оръжия. Няма смисъл да се спираме на това в тази кратка статия, всичко по тази тема, ако желаете, може да се намери в архивите. Нека обърнем внимание на идеологическата рамка на разговорите за Варшавското въстание.

Бунтовната Варшава днес се нарича „демократична Реч Посполита, която продължи 63 дни, но успя да формира властите, администрацията, армията и други атрибути на държавността“. Твърдението е противоречиво, като се има предвид, че армията означава Армия Крайова (АК)-шовинистична формация, участваща в избиването на евреи, ситуационен съюзник с нацистите и ОУН-УПА и кроящ планове за окупация на т.нар. „Източен крес“ (kresy wschodni) - Литва, Западна Украйна и Западна Беларус.

Такава демокрация по същество е много трудно да се разграничи от радикалния национализъм. АК се състоеше предимно от бивши хора на Пилсудски, които участваха пряко или подкрепяха кампанията за ревандикация - масовото унищожаване на православните църкви в „източния крест“, придружено с насилие срещу вярващите и оскверняване на православни светини. Би било наивно да се смята, че по времето на Варшавското въстание отношението на бившите привърженици на Пилсудски към православните украинци и белоруси се е променило към по -добро.

В рамките на настоящата полска историческа политика концепцията за „източни креси“ е неразривно свързана с АК. В крайна сметка другата въоръжена сила на окупирана Полша - Армия Лудова (АЛ) - се бие рамо до рамо с Червената армия, т.е. не допринася и не прави планове за превземането на „източните кресове“ от Полша. Самата концепция за „източните креси“ е съставен елемент от източната политика на Полша, която трудно може да се нарече мирна.

На наскоро организираната от Департамента за национално образование на Полския институт за национална памет в Бидгощ изложба „Kresy -“ източните територии на Реч Посполита, самата концепция за креси географски включва т.нар. „изгубени креси“ (kresy utracone) и „далечни креси“ (kresy najdalsze). Първите са само Литва, Западна Украйна и Западна Беларус; втората - западните райони на Руската федерация, които са били под контрола на Полша по времето на Лъже Дмитрий. За първи път полската историография отправя толкова открита претенция към част от Русия, поне в исторически контекст.

Киев, Полтава, Смоленск са посочени на изложението като изгубени земи (zieme stracone). Но името на изложбата ясно показва, че това са източните земи на Реч Посполита. АК беше идеологическа сила, която се стремеше да даде на Полша максимално възможния териториален обхват - от Германия (т.нар. „Западни креси“) до СССР („Източни креси“), и за идеолозите на Армия Крайова, Киев, Полтава и Смоленск е и Реч Посполита.

Така виждаме опит да се постави Варшавското въстание в услуга на съвременната версия на полския експанзионизъм. Практиката показва, че в периоди на невъзможност за извършване на териториална експанзия, Варшава се съсредоточава върху нейното идеологическо обосноваване с оглед на резерв за бъдещето. В настоящия момент задачата на полската историческа политика е да приспособи всички повече или по -малко забележими събития в историята на Полша към тази идеология.

Оттук и абсурдните твърдения, че не две страни (поляци и германци) са участвали във Варшавското въстание, а три - поляци, германци и СССР. Нещо повече, последният уж е помогнал на немците със своята пасивност. Полша не може да си позволи друго тълкуване, защото признаването на СССР като страна на доброто ги принуждава да разбият вековната идеология на полския натиск на изток, когато полската държава се простира от границите с германските княжества до Кремъл . И също така - да изтръгне съвременната идеологическа база изпод антируската истерия.

Така че въстаническата Варшава е не само жертва на хитлеризма, но и жертва на сегашната официална полска историография.

Превод: ЕС