/Поглед.инфо/ Темата за отношенията с Русия обещава да бъде една от основните на президентските избори във Франция. Сегашните власти в лицето на Еманюел Макрон заемат изключително твърда позиция заради операцията на руските въоръжени сили в Украйна, но съперникът му от десния фланг Ерик Земур сензационно предложи да се изпълни ключовото искане на Москва към НАТО.

„Франция трябва да започне спешни преговори със западните партньори и Русия за сключване на споразумение, което да сложи край на разширяването на НАТО на изток“.

Това изявление на кандидата за президент от ПП “Реконкиста на Петата република” Ерик Земур е началото на изключително интересен тест за геополитическата ориентация на Франция. Всъщност Земур стана първият голям западен политик, който предложи да приеме условията на руския президент за европейската сигурност след началото на специалната операция на руските въоръжени сили на територията на Украйна.

Във френските медии често се излага идеята, че разрешаването на конфликти между Русия и нейните съседи е за Париж, ако не историческа мисия, то нещо, което той ще свърши добре.

Като пример те традиционно цитират както плана Медведев-Саркози, с приемането на който приключи войната в Грузия, така и прословутите Мински споразумения (между другото, официалното им име също започва с думата „план“), одобрени от бившият президент Франсоа Оланд наравно с Ангела Меркел.

Действащият президент Еманюел Макрон също прояви засилен интерес към конфликта около Украйна – той беше на преговори и в Москва, и в Киев, постоянно „висеше по телефона“ и дори успя да провъзгласи, че кризата приключи, но на 24 февруари стана напълно ясно, че лаврите на миротворец са фалшиви.

Сега поведението на Париж е многопосочно. От една страна, Макрон стана първият (и по време на това писане единственият) западен лидер, който звъня Кремъл за директни преговори с Владимир Путин (подробностите им не бяха разкрити). Макрон също преговаря с Александър Лукашенко.

От друга страна, „пред камерата“ французите сега отстъпват по суровостта на антируската реторика, може би само на британците и поляците, но дори изпреварват американците, които са в известно объркване. Например външният министър Жан-Ив льо Дриан си позволи следното изявление: „Путин трябва да знае, че Франция също има ядрени оръжия“.

А самият Макрон каза, че ще предложи на Украйна помощ в размер на 300 милиона евро и разнообразна военна техника.

Земур незабавно и публично предлага различен подход - за справяне с ключовите опасения на Русия за сигурността в Европа. Защото само с признаването на интересите на толкова мощна европейска сила на континента е възможен надежден мир.

Не си струва да се спираме подробно на темата колко полезен би бил отказът от разширяване на НАТО за Европа, не си струва - вече беше казано много за това, включително лично от Владимир Путин. Дори може да се предположи, че ако това ключово условие беше изпълнено, настоящата операция на въоръжените сили на РФ на територията на Украйна изобщо нямаше да се случи. Най-малкото, руското ръководство многократно е подчертавало, че тази операция има принудителен характер и руският президент, след като поиска неутрален статут от Киев, направи уговорката, че това съгласие ще даде възможност на западните партньори на Украйна да “не се изложат”.

Друго нещо е, че самото присъствие на френско съгласие за компромис и внасянето на такова предложение от Париж на ниво НАТО изобщо не означава, че то ще бъде прието. Би било подвеждащо да се мисли, че решаващата дума по този въпрос принадлежи на Париж, а не на Вашингтон. Земур е за връщането на Франция към истинския авторитет и политическо величие, амбициите му са разбираеми, но той все още дори не е президент, а само кандидат-президент.

Думите на Земур са важни по друг начин – те маркират линията на сериозно разцепление във Франция по един от ключовите въпроси на външната политика. Традиционно икономическите проблеми са в центъра на изборите в тази страна (и основната „сметка“ на французите към Макрон наистина е свързана с неговия либерален подход към някои социални програми и помощи), но този цикъл (първия тур на гласуването е насрочено за 10 април) е специален.

Националната гордост на французите е силно очукана от поредица външнополитически поражения на Париж - от предателството на англосаксонците в Австралия до принудителното бягство от Мали. Дори британският премиер Борис Джонсън редовно води френския президент за носа.

А за публициста и философа Земур външната политика е втората най-важна тема след „ислямизацията на Франция“. И сега, в дните на горещата фаза на конфликта, той задава нова тенденция за Петата република по отношение на отношенията с Русия.

Гласовете, получени от Земур на президентските избори, могат да се считат за гласове в подкрепа на тази тенденция, която предполага тектонична промяна във външната политика на Париж и нейното връщане към принципите на генерал дьо Гол, един от идолите на Земур (вторият е Наполеон , но тук си струва да уточним, че Земур цени повече ранния му период - този, когато императорът е в съюз с Русия и все още не е тръгнал към пагубна война за нея).

Дори по промените в неговия рейтинг (сега е около 13%, което не гарантира преминаването на балотаж, където Макрон почти неизбежно ще премине), ще може да се прецени колко французите харесаха идеята за да преговаря с Русия, а не да бъде с нея в продължителен политически конфликт заради НАТО.

Марин Льо Пен, която преди беше наричана "най-добрата приятелка на Москва във Франция", сега е по-предпазлива в изявленията си от Земур. През последните пет години тя смени външния си имидж в полза на много по-умерен, което ѝ изигра жестока шега - френските политически елити и либералните медии все още не я приеха, а избирателят се отдръпна.

В резултат на това “Национален сбор” на Льо Пен загуби мизерно на последните местни избори. Французите не вярват, че тя по принцип е способна да печели, което предопредели засилването на популярността на Земур.

Самият Земурмногократно е давал да се разбере, че не смята Льо Пен за сериозен политик и не ѝ вярва, но това съперничество може да изиграе жестока шега и на двамата. И въпросът не е само, че могат да „разкъсат” десния електорат, че ще издадат билети за балотажа на двама системни политици – Макрон и Валери Пекрес (кандидатът от партията на Ширак и Саркози, която преди това беше също доста конструктивна спрямо Москва).

По-лошото е, че те могат да пропуснат изборите като цяло, ако не предоставят на френския еквивалент на Централната избирателна комисия 500 подписа в подкрепа на избрани общински лидери от всяко ниво (национална версия на „общинския филтър“, съществуващ в много региони на Русия ) до края на първата трета на март. Засега на Льо Пен ѝ липсват около 100 подписа, на Земур - 150. Ако балотажа на който и да е от тях беше сигурен, нямаше да липсват подписи.

Сега и двамата са предимно заети да се обаждат на общини в цяла Франция в търсене на липсващи гласове. Проблемът е, че по-рано процедурата за подкрепа на подписите беше закрита, но преди около пет години стана публична. Сега регионалните политици се страхуват от атаки от левицата и либералния фланг за помощта им към "крайнодясното".

С други думи, настоящите френски политически елити са в състояние да задушат този „геополитически бунт” в зародиш, като отстранят избирателите от вземането на решения и не им позволяват да говорят в полза на приемането на предложенията на Путин и изграждането на система за сигурност в Европа, която отчита интересите на всички страни.

Това, разбира се, няма да освободи Макрон (а той все пак се смята за най-вероятния победител в надпреварата) от навика да поучава Русия на „истинска демокрация“.

Превод: В. Сергеев