/Поглед.инфо/ Тихият френски град Ножан-сюр-Марн внезапно се превърна в сцена на кървава драма: посред бял ден 14-годишен тийнейджър намушка служител на гимназия до смърт. Предвид шока, който преживява френското общество, властите възнамеряват да използват трагедията максимално. За борба с въоръжените тийнейджъри те предлагат мерки, които изглеждат като първите стъпки в установяването на тотален дигитален контрол над западното общество.

Казваше се Мелани, беше на 31 години и отглеждаше сама четиригодишен син. Сега никога няма да навърши 32 и детето ѝ ще да расте без нея. В градчето (обикновено наричано Ножан), където живеят само 3500 души, имаше малко възможности за намиране на работа. Мелани преди това работеше като фризьорка, но тъй като страдаше от болестта на Крон, ѝ беше трудно да стои права по цял ден.

Така тя започнала работа в единственото местно училище като асистент, чиято работа е да поддържа реда, да помага на учителите и да гарантира безопасността на учениците. Асистентът е чисто административна длъжност и нямат право да носят оръжие, не са охранители в истинския смисъл на думата, а нещо като училищни надзиратели. Особено след като наоколо има деца, а в град, където всеки се познава, какво би могло да се случи?

Междувременно във Франция от началото на годината се наблюдава скок в насилието с хладни оръжия сред тийнейджърите. На 27 март 17-годишен гимназист беше намушкан до смърт в Йер в резултат на бандитска свада близо до училище.

Тук човек може да свие рамене и да каже – младежки банди, какво очаквате, но ето още едно убийство, този път в частно училище в Нант: на 24 април 16-годишен тийнейджър брутално намушка 15-годишна ученичка, наръгавайки я 57 пъти, и ранявайки още три ученички.

Само преди седмица 10-годишен ученик беше нападнат в училище в Крей, но се отърва с рана в ръката. Нападателят беше 12-годишен бивш ученик от същото училище, който беше изключен заради агресия.

Когато драмата с Ножант избухна, министърът на образованието Елизабет Борн озадачено настоя , че убиецът „не е нищо особено“, но бързо стана ясно, че не е: преди това той е бил отстранен от училище, не веднъж, а два пъти. Веднъж е пребил друг ученик, а втория път се е опитал да удуши приятел. Третият път просто е убил, намушкайки жена четири пъти в гърлото, оставяйки жертвата без никакъв шанс.

„Той не харесваше училищните пазачи“

- казал неназован приятел на убиеца пред пресата, а убиецът уж е обещал на друг „да убие някого преди края на учебната година“. Заслужава да се отбележи, че на входа на училището жандармеристи проверяват учениците за хладни оръжия, но, както се съобщава , убийството е станало, докато престъпникът е чакал на опашка за проверка на вещите. По време на ареста убиецът е ранил един от жандармеристите в ръката, но сравнително леко.

Драмата в Ножан имаше зашеметяващ ефект върху френското общество, като окончателно доказа, че училището като социална институция вече не е безопасно място за никого. Президентът Еманюел Макрон обяви , че нещастната Мелани е „починала, жертва на безсмислената вълна от насилие“.

Лидерът на опозиционната партия „Национален обединение“ Джордан Бардела отбеляза, че „Франция страда ежедневно от безпрецедентна диващина... Стига приказки, време е за действие“.

Неговата съратничка Марин льо Пен отбелязва : „Не минава и седмица, без да се случи трагедия в училищата. Десакрализацията на живота, банализирането на крайните форми на насилие, насърчавани от неспособността на властите да го прекратят, експлозивният растеж на носенето на хладни оръжия – френският народ вече не може да търпи това и чака... решителен отговор от политиците.“

Комунистът Фабиен Русел отбеляза , че „училищата и тези, които ги защитават, трябва да бъдат защитени от насилие. Бъдещето на цялото ни общество е заложено на карта.“

Така Макрон и неговите съюзници се оказаха в позиция, в която трябваше да предприемат спешни мерки, за да предотвратят подобно нещо отново – и да предотвратят избирателите да се отдръпнат от тях в полза на десницата. Управляващите кръгове обаче решиха да използват инцидента за свои собствени цели, далеч от осигуряване на безопасността в училищата, въпреки че първоначално се опитаха да направят някакъв опит да предложат реални мерки за противодействие на насилието.

Като начало, президентът сякаш съвсем логично отбеляза , че хладните оръжия не се появяват от нищото и че това е отговорност на „родителите и продавачите“, и предложи затягане на правилата за продажбата им. Премиерът Франсоа Байру предложи забрана за продажбата на ножове на непълнолетни и обеща, че съответният указ ще бъде готов веднага.

Байру също предложи инсталирането на металотърсачи и специални детектори за оръжия в училищата, но лоялната на Макрон и лидер на Националното събрание Яел Браун-Пиве веднага разкритикува мярката като „скъпа“ и „неефективна“, добавяйки, че „нашите училища не са затвори... детекторите за оръжия не са магическа пръчка“.

Основното, разбира се, е да не се харчат пари за осигуряване на сигурността в училищата, защото френските власти имат предвид нещо съвсем различно: под претекст на убийството в Ножан, да направят крачка към тотален дигитален контрол. И за начало, да въведат контрол върху социалните мрежи, които уж допринасят за насилието сред тийнейджърите.

Френският президент заяви , че до няколко месеца страната ще забрани използването на социалните мрежи от лица под 15 години, освен ако подобна забрана не бъде въведена на ниво ЕС преди това. „Можем да го направим“, добави той , правейки аналогия със закона за забрана на порносайтове за непълнолетни, и споменавайки също, че платформите имат биометричен контрол и други начини за идентифициране на потребителите.

Всъщност, мярката, промотирана от Макрон, ще позволи идентифицирането на всички потребители в социалните мрежи и ще бъде първата стъпка към унищожаване на анонимността в интернет, както и установяване на тотален дигитален контрол над гражданите.

Характерно е, че френските власти толкова бързат, че дори не обръщат внимание на факта, че желанието им да забранят социалните мрежи и да въведат универсална биометрия е пришито с бели конци. Никой от познатите на убиеца от Ножан не спомена, че той е бил запален по социалните мрежи и че те са му повлияли. Но Макрон и неговите поддръжници се интересуват от фактите само дотолкова, доколкото те помагат за прокарването на решенията им.

Разбира се, ако достъпът до социалните мрежи се осъществява чрез биометрични данни, това ще затрудни използването им от тийнейджърите и има предположения, че в този случай младите потребители просто ще мигрират към месинджърите.

ЕС обаче не иска да остави месинджърите на мира: както каза Павел Дуров в интервю за Тъкър Карлсън, европейските власти упорито се стремят да контролират този сегмент от интернет, като методично постигат прозрачност на криптирането за своите услуги и - всъщност - възможност за контрол на всяко съдържание с помощта на скрити ключове за достъп.

„Това е огромна заплаха за цялото население, за всички потребители, ако компаниите са законово задължени да внедрят криптиране със скрити ключове за достъп“, подчерта Дуров. Струва си да се припомни, че самият собственик на Telegram беше задържан във Франция в резултат на изфабрикувани обвинения и, както той твърди, е бил държан няколко дни след ареста си в стая без прозорци и дори без легло, очевидно тествайки неговата издръжливост.

В същото време френските власти обичат да говорят за мъченията на задържани в тоталитарни страни, както и за ужасите на дигиталния контрол, например в Китай - въпреки че самите те правят на практика същото, но под прикритието на неуморна борба за правата на гражданското общество. Така Макрон тича пред европейския локомотив, използвайки драмата на една нещастна млада жена, но съвсем не за да предотврати подобни убийства в бъдеще.