/Поглед.инфо/ Еманюел Макрон унищожи „специалните отношения“ между Москва и Париж, които се запазваха дори по времето на СССР. Марин льо Пен се смята за негова алтернатива, но скоро ще се оттегли от политиката. Сега се разгоря борба за лидерство в лагера, където Украйна и ЕС са критикувани. И този, който Льо Пен не би искала да види като свой наследник, е особено активен в това отношение.

„Съпругата на Зеленски, първата дама, идва днес при нас и казва: „Дайте ни вашите генератори. И какво правят с милиардите евро, които им изпращаме всеки месец?“

Това е поредният скандален туит на френския политик Флориан Филипо, когото руските медии вече цитират в работен режим. Нищо чудно: може да създаде впечатлението (лъжливо), че всичко това е казано и написано от руски политик.

Дори не е същността на казаното, във Франция и в ЕС като цяло има много лица, които по един или друг начин критикуват политиката на Брюксел в руско-украинско направление. Въпросът е в категоричния тон, с който Филипо го прави.

Той нарече френската подкрепа за Киев „поддържане на конфликта“, „лудост“ и „позор на Париж“. Той определи политиката на Европа спрямо Русия като "самоубийство" и "осигуряване на финансовите интереси на САЩ". Той обвини “държава или държавив НАТО” за взривяването на "Северен поток".

След инцидента с падането на украински ракети в Полша Филипо поиска президентът Зеленски да "мълчи" и да не иска нищо повече от Европа. Той нарече неговия режим „мафия“, а самия Зеленски – автор на „многобройни провокации, които ще завършат зле“ (на първо място имаше предвид обстрела на Запорожката АЕЦ).

Филипо също подкрепи призива за забрана на разпространението на украинска пропаганда във Франция („Пропаганда на война чрез страх“), който прозвуча от неговия привиден враг, социалистката Сеголен Роял, която навремето загуби президентските избори от Никола Саркози.

Роял спомена и "провокацията в Буча", която според нея е измислена, за да спре мирния процес. Вероятно Филипо също е съгласен с нея по този въпрос.

Кой е този човек, който така смело плюе срещу общоевропейския вятър?

Формално той е лидер на партия “Патриоти” и бивш евродепутат. Но Филипо беше успешен не като политик (на изборите срещу него обикновено се обединяват кандидати от по-традиционни партии), а като политически стратег - посредник между другите политици и техния изборен успех.

Този сравнително млад мъж, роден през 1981 г., достигна най-голямото си влияние преди шест години, когато беше заместник на Марин Льо Пен в партията, нейна дясна ръка и "сив кардинал".

Филипо беше отговорен за реформата на “Националния фронт”, по време на която партията се измести към центъра, стана по-умерена и уважавана. Той също така убеди Льо Пен да прочисти редиците си от "старите бойци" - хора с имидж на расисти и антисемити, включително от собствения ѝ баща - основателя на Националния фронт Жан-Мари Льо Пен. Оттогава Филипо е сред личните врагове на крайнодесния ветеран от френската политика.

Строго погледнато, „сивият кардинал“ спаси Льо Пен от фашисткото бреме, прекроявайки партийната идеология според собствените си възгледи. И те могат да бъдат наречени предварително просто националистически. Вярата и знамето на Филипо е класическият голизъм.

Голистите не приемат етническия национализъм, наред с други неща, поради факта, че първите герои на френската военна съпротива не са бели: победената Франция може да води военни действия срещу германците само на територията на колониите. Затова в основаната от генерала Пета република все още не правят вътрешни проучвания на общественото мнение с разделение по националност. Французи са всички, които са граждани на Франция и говорят френски.

Но когато става дума за език, традиции и най-вече за външна политика, голистите си остават националисти. Според тях задачата на Франция е да остане велика сила и да не се подчинява на командите на англосаксонците. Ето защо легендарният генерал извежда Париж от военното командване на НАТО (като го оставя обаче в политическото), където по-късно е върнат от президента Никола Саркози, който също се нарича голист и според мнозина силно дискредитира тази концепция.

В стените на Националния фронт фанатичният Филипо възражда класическия консервативен голизъм, някои от чиито постулати днес предполагат радикално преструктуриране на Франция и нейното място в света. Партията остана гръмогласно патриотична, ислямофобска, приятелски настроена към Русия и непримирима към Европейския съюз. Неотстъпчивостта дори се увеличава: Льо Пен от този период измести фокуса от вътрешните врагове към външните - тези в Брюксел, и редовно изискваше излизането на Франция от ЕС в ултимативна форма.

Това, както вярваха много от колегите на Филипо, предопредели поражението във финала от Еманюел Макрон с резултат 33% срещу 66%. Значителна част от електората на Льо Пен силно не харесва европейските чиновници, но Франция е една от онези страни, чиито ползи от членството в ЕС също са доста очевидни. В същото време зависимостта на отделните сектори от нейната икономика (и в резултат на това на хората, участващи в нея - избирателите) от Европейския съюз е много голяма. В резултат на това категоричността на Льо Пен изплаши умерените - онези, които зависят от ЕС, които биха искали да го реформират, но не и да го разрушат напълно.

Осъзнавайки, че крайните ще направят това, Филипо обявява създаването на "Патриотите" почти веднага след обобщаването на резултатите от изборите. Според неговия план тази сила трябва да стане едно от множеството движения, фокусирани към Льо Пен. Но самата тя сметна това за предателство и изгони „сивия си кардинал“ от партията, за голяма радост на онези много „стари гвардейци“, в чийто мироглед някакъв неясен гей принуждава“Националния фронт” да се отклони от праведния път.

Филипо наистина е гей, но не е от типа, който развява знамето на дъгата, за да се открои. Личният живот на вицепрезидента на “Националния фронт” стана известен единствено благодарение на папараците. Филипо не отрече, но и не потвърди. Каза само, че да си гей в “Националния фронт” не е трудно.

Както и да е, недоброжелателите му се зарадваха твърде рано. Льо Пен не прие обратно онези, които изгони за екстремизъм. “Националният фронт” претърпя още едно ребрандиране (сега се нарича “Национална асоциация”) и стана още по-умерена и буржоазна партия - изостави и радикализма, когато става дума за Европейския съюз. В резултат Льо Пен събра осем процентни пункта повече на изборите през 2022 г., отколкото на изборите през 2017 г., но въпреки това пак не спечели. Ръстът на нейната популярност като може и да не се дължи на нея, а на Еманюел Макрон, който успя да разочарова твърде много хора през петте години на президентството си.

Марин льо Пен няма да участва в изборите през 2027 г., а сега във Франция бавно се разгръща борбата за нейната политическа ниша. Особено ревностни са онези политици, които нямат шанс да станат официални наследници, по-специално Филипо, който от време на време привлича вниманието с шумни изявления.

Симпатиите на тези французи, на които са им омръзнали конфликта с Русия и помощта за Украйна, ще отидат при някого - защо не при него?

По-рано тест доколко французите са готови отново да станат голисти беше проведен от публициста Ерик Земур, който се кандидатира за изборите през 2022 г. като политик дори по-десен от Льо Пен. Той предложи Франция да се разграничи от англосаксонците, да разчита на „специални отношения“ с Москва и „да си върне предишнотовеличие“ (всъщност точно това прави Де Гол по време на Втората световна война). И французите съвсем ясно отговориха „не искаме“: резултатите на Земур извън Париж се оказаха по-лоши от прогнозираните.

Вярно, тогава демонизирането на Русия в медиите и борбата срещу всичко руско беше в своя разгар, а френската икономика упорито устоя на първите признаци на икономическа буря. Сега не е така – кризата стигна до Париж, инфлацията скача, стандартът на живот пада, има дефицит на пазара, а енергетиката пропада: заради ремонта на АЕЦ нацията се учи как да живее без електричество.

Всичко това отваря нов „прозорец на възможности“ за Филипо, в който няколко души се опитват да пропълзят едновременно. Бившият „сив кардинал“ на Льо Пен не е единственият във Франция, който сега го играе национален егоист и работи като „глас на разума“. Но той е по-смел и по-напорист от много други, когато започва типичния си митинг с посланието - кой знае защо храним мътния украински режим, докато няма с какво да се топлим самите ние.

Времето ще покаже доколко французите са осъзнали промените, доколко наистина са узрели и дали са съгласни именно Филипо да застане начело на новата колона от евроскептични русофили. Но това време определено работи за него и за политици като него, от които генерал Дьо Гол не би се срамувал.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com