/Поглед.инфо/ През 16-ти век английските корсари получават кралски патент от ръцете на Елизабет Първа. По волята на Нейно Величество те завземаха корабите на испанците и португалците, като грабеха от тях златото и среброто,съответно награбено в Америка.

Пиратските настроения се завръщат в Лондон днес. Плановете на британските министри са да отнемат английската собственост на попадналите под санкциите руски бизнесмени. Днес не се изисква съгласието на сегашния монарх Елизабет II, тя автоматично подписва всеки закон, приет от парламента.

Министърът на жилищните и комуналните услуги Майкъл Гоув инструктира служителите на неговия отдел да разработят план за национализация на английски имения и отделни домове, принадлежащи на богати руснаци. Благородните членове на британския кабинет ще използват отнетото жилищно пространство за настаняване на бежанци от Украйна .

Къщите на олигарсите, като правило, са много големи и впечатляващи, така че може да се окажат удобни хостели. Следвайки същата логика е възможно и средствата за издръжка и подпомагане на бежанците да мине за сметка на други „изцедени“ активи.

Няма информация колко бежанци е готово да настани британското правителство в Лондон и околностите му. Трябва да се припомни, че досега в Обединеното кралство имаше яростна съпротива срещу всякакъв вид мигранти, дори и тези, които избягаха от войни, организирани тъкмо с активното участие на Великобритания .

Нещастните бежанци от Ирак, Афганистан, Либия и Сирия сега са принудени да пресичат нелегално Ламанша с огромен риск за живота си. Друг добродетелен член на британския кабинет, министърът на вътрешните работи Прити Пател, се зае да лови нелегални в морето със специални мрежи и се опита да привлече военни кораби, които да откарват претъпканите надуваеми лодки обратно до френския бряг.

Дори и отношението към бегълците от Украйна да е по-хуманно, не е сигурно, че някой от тях ще получи легло в отнетите имения. Засега остава без отговор въпросът на какво основание могат да бъдат иззети тези къщи. Санкциите сами по себе си не са достатъчни.

От 2018 г. в Англия е в сила закон, който позволява конфискация на активи, ако собственикът им не може да докаже законността на похарчените за тях пари (богатство с необясним произход). Но ефективността на тази мярка досега е изключително ниска - за цялото време на нейното съществуване са подадени само девет иска за конфискация, като някои от тях се провалят с гръм и трясък в съда. В едно от загубените дела британското правителство трябваше да плати на обвиняемия и адвокатите му милион и половина лири стерлинги за направените разноски по делото.

Министърът на правосъдието Доминик Рааб предлага предполагаемите жертви на експроприацията да бъдат лишени от възможността да се защитават с комфорт в английските съдилища, след което да могат да бъдат „одрани“ до кокал. Рааб заяви, че „много скоро“ британският кабинет ще накара богатите руснаци само да мечтаят да имат най-добрите английски адвокати: „Това е злоупотреба с нашата правна система и аз ще дам предложения как може да се противодейства на това“.

Доминик Рааб е юрист по образование и за него би трябвало да е очевидна абсурдността на идеята, че някой по принцип няма право да избира собствената си правна защита. Но динамиката на събитията е такава, че днес всеки амбициозен британски министър бърза да грабне дивидентите си, докато руската тема засега засенчва местния политически колапс.

Рааб направи голяма грешка, когато съюзниците бягаха от Афганистан - докато заемаше поста външен министър, тъкмо в този момент той се препичаше на шезлонг на Крит, когато офисът му в паника не успя да евакуира афганистанците, които си сътрудничиха с окупационните сили.

Заместникът на Рааб, сегашният шеф на външното министерство, Лиз Тръс , има още по-ярък антируски плам . И двамата се борят за премиерското място на Джонсън, ако в крайна сметка то се освободи.

Замразяването на активи е най-острия санкционен меч в ръцете на Лондон днес. Те вече са започнали да действат. Един от първите пострадали беше руският милиардер Алишер Усманов : на него му бе "замразено" имението Beechwood House с прилежащата територия в лондонския квартал Хайгейт, /сега се оценява на 65 милиона паунда/, както и имението Sutton Place в графство Съри .

Основателите на Alfa-Bank Пьотр Авен и Михаил Фридман , които живеят в Англия, сега се движат по ръба на бръснача. И двамата вече са под санкции на ЕС и бяха принудени да напуснат борда на инвестиционната си група LetterOne .със седалище в Лондон, където притежаваха малко под половината от акциите. Сега техният дял е замразен, не могат нито да го продадат, нито да получат дивиденти. Авен напусна и престижния пост на попечител на Кралската академия на изкуствата в Лондон.

Роман Абрамович, който все още не е санкциониран, бърза да се отърве от най-ценния си актив в Лондон - футболния клуб Челси. Иска да получи три милиарда лири стерлинги за това. Потенциалният купувач, швейцарският милиардер Ханс-Йорг Вис, се държи като лешояд. Той смята, че сините (исторически прякор за играчите на Челси) вече могат да бъдат закупени много по-евтино, смъквайки цената до £2,2 милиарда.

Тъй като Абрамович беше на път да прехвърли приходите от продажбата на клуба в някакъв политически коректен фонд, за да помогне на жертвите на събитията в Украйна, се оказва, че коварният швейцарец е готов най-безсърдечно да лиши хората, нуждаещи се от подкрепа от почти милиард щатски долара. долара.

В Лондон не го осъждат за това, но в британския парламент жадуват за други активи на Абрамович. Те искат да лишат милиардера от правото да се разпорежда с имението в престижния дворец Кенсингтън Гардънс на стойност 150 милиона паунда и мезонета на брега на Темза, оценен на 22 милиона паунда.

Изобщо в Лондон има кой къде и за какво да щипе изгодно. Според някои оценки богатите руснаци са инвестирали колективно около два милиарда щатски долара в недвижими имоти в Лондон - и това далеч не са "последните им пари". Националната агенция по престъпността вече посъветва собствениците на частни английски училища да се вгледат по-отблизо чии деца учат там и за чия сметка.

Паниката сред собствениците на големи капитали, заселили се в Англия, започна да става голям. Михаил Фридман спешно „помоли за мир“. Той изпрати писмо до служителите на компанията си, което по някаква причина веднага беше цитирано изцяло от влиятелния английски вестник Financial Times. Обръщайки се към подчинените си, сякаш днес нещо зависи от тях, олигархът призова за прекратяване на кръвопролитието: „Убеден съм, че войната никога не може да бъде решение“.

Изтичането в пресата беше ясно санкционирано – тази дума днес тук звучи като каламбуригра на думи. Скоро в същия Financial Times се появи интервюто на Фридман, в което той казва, че мироопазващото му послание няма нищо общо с политиката и че като цяло се страхува да критикува открито руския президент, защото това може да „има очевидни последици“ за активите му в Русия. Фридман и старият му бизнес партньор Авен са състрадателно определяни от британските журналисти като „олигарси, притиснати между Путин и Запада“. „Изглежда опитите ни да изградим бизнес извън Русия бяха напразни, защото и без това сме от там“, безмилостно цитира разстроения милиардер вестникът.

Обединеното кралство има много опит в блокирането на достъпа до средства, принадлежащи на другите - не толкова отдавна Английската централна банка реши да не връща на Венецуела злато на стойност един милиард щатски долара, обяснявайки това с това, че британското правителство не признава Николас Мадуро за президент. В Лондон не бързат да размразяват и 12-те милиарда долара на покойния либийски лидер Муамар Кадафи, който беше свален и унищожен с участието тъкмо на британската армия и разузнаване.

Първите звънчета, предвещаващи нападението срещу изнесения от Русия капитал, се превръщат в камбанен бой, звънтящ пред очите ни. Не напразно Владимир Путин предупреждаваше, че е по-добре предварително да върнат у дома скритите в чужбина активи, без да чакат настъпването на проблемите: „Ще се измъчите да гълтате прах, тичайки по съдилищата за да ги разблокирвате!“

Превод: ЕС