/Поглед.инфо/ Не банките, а гражданите трябва да решават какво да се случва с Европа, това пише германският философ Юрген Хабермас в статия, публикувана в „Зюддойче Цайтунг”. Ангела Меркел сама предизвика кризата. И това се случи, защото инвеститорските интереси за нея бяха по-важни от санирането на гръцката икономика.
Неотдавнашното заключение на Европейския съд хвърля ярка светлина върху сгрешената конструкция на една валутна общност без политически съюз. През лятото на 2012 г. всички европейски граждани трябваше да са благодарни на Марио Драги заради това, че само с едно изречение е успял да ги спаси от катастрофалните последици на непосредствено застрашителния колапс на европейската валута. С обявлението си при необходимост да се взимат държавни заеми с безкрайна стойност той всъщност извърши най-опасната и рискова работа за държавите в групата на еврото. Но целта му беше да избърза напред, защото ръководителите на правителства не бяха способни да действат за общите интереси.
Те останаха свързани с националните такива и продължиха да бъдат в собствената си парализа. На единственото изречение на шефа на Европейската централна банка, с което той симулираше фискален суверенитет, който реално не притежаваше, финансовите пазари реагираха с пълно спокойствие. Тъй като централните банки на страните членки са тези, които все още се придържат към кредитите като последна инстанция.
Taзи компетенция Европейският съд не успя да потвърди, без да противоречи на съдържанието на европейските договори. Това обаче стои в последствието от неговото решение, така че Европейската централна банка с малко ограничения в полето за действие на преговорите на един кредитор изиграва последната карта.
Резултатът от изборите в Гърция е вот против унизителната мизерия
Съдът е приел по неконституционен начин спасителния план, а Германският федерален съд вероятно ще последва това решение с някои обичайни допълнения на тази присъда.
Човек се изкушава да каже, че правото на европейските договори не трябва директно да бъде изкривявано от страна на защитниците му, но може да бъде изкривявано, за да бъдат изгладени, от случай на случай, нещастните последици от тази погрешна конструкция на Европейския валутен съюз, точно такава, каквато юристи, политолози и икономисти доказваха отново и отново от много години – и която може да бъде поправена чрез реформа на институциите.
Случаят, който се предава между Карлсруе и Люксембург, хвърля светлина върху пропастта в конструкцията на валутния съюз, която Европейската централна банка запълни със спешните помощи. Но липсващият фискален суверенитет е само едно от многото чудновати места. Валутният съюз ще остане нестабилен, докато не бъде прибавен към банков, фискален или икономически съюз. Това означава разширяване на валутния съюз в политически такъв, ако искаме да избегнем даже засилващия се в настоящето технократски характер на Европейския съюз и откровеното отписване на демокрацията, която се очертава като декорация.
Тези драматични събития от 2012 г. обясняват защо Марио Драги плува в потока на краткосрочната, дори и безразсъдна политика. След смяната на правителството в Гърция той дори се обърна с думите: „Имаме нужда от квантов скок при институционалната конвергенция...Трябва да се отдалечим от системата за правила за национална икономическа политика и вместо това да предадем повече суверенитет на общите институции“. Дори и това да не е точно каквото се очаква да каже бивш банкер в „Голдън Сакс“ (Golden Sachs), той е искал да свърже просрочените институционални реформи с „повече демократична отчетност“ (в „Зюддойче Цайтунг“ от 17 март 2015, с. 15).
Това са думи на някой, който е научил, че спречкванията на затворени врати между председатели на правителства, които мислят единствено за собствения си национален контингент от избиратели, не са достатъчни, за да се достигнат необходимите фискални, икономически и социалнополитически решения.
Днес, три месеца по-късно, Европейската централна банка отново е на линия, за да печели време, по-точно да го купува, чрез спешни кредити за нефункциониращи правителства.
*Юрген Хабермас е смятан за един от най-големите мислители и социолози на съвременността
Превод от немски: Юлия Владимирова
Статията е публикувана в „Зюддойче Цайтунг“ на 22.06.15