/Поглед.инфо/ Европейският съюз увеличава доставките на LNG от Русия и от целия свят

Президентът Ердоган подкрепи предложената от Владимир Путин идея за създаване на голям газотранспортен хъб на територията на Турция, предназначен да замени спрените доставки по Северен поток, блокирания транзит през Беларус (Ямал-Европа) и продължаващия транзит през Украйна.

В този случай обаче, руските доставки ще станат зависими от превратностите на руско-турските отношения. Турската прозападна опозиция не седи безучастна и ако успее поне частично на предстоящите общи избори през лятото на 2023 г. между Ак-Сарай и Кремъл, може да задухат съвсем други ветрове...

Дори и да бъде договорено изграждането на допълнителни разклонения на „Турски поток“, ясно е, че проектът ще срещне значителни трудности. Още днес Турция е единствената транзитна страна за синьо гориво, доставяно в южната част на Европа от западните брегове на Каспийско море по Южния газов коридор, и е трудно да се предположи, че нейният интерес към доставките на руски газ ще надделее над целите на дългосрочната турска енергийна експанзия в Азербайджан и Централна Азия...

Предложеният транзитен маршрут „Черно море – Турция“ за продуктите на Газпром към страните от Централна Европа и Северна Италия е почти два пъти по-дълъг от съществуващия „украински“ тръбопровод, почти 2,5 пъти по-дълъг от „Северен поток“ и почти три пъти по-дълъг от спреният газопровод Ямал-Европа“. Съответно в регулираната от турците крайна цена ще бъдат включени високи транзитни разходи (някой съмнява ли се?), което ще увеличи зависимостта на руския газов износ от своенравния южен съсед.

В навечерието на руско-турските преговори в Астана европейските медии публикуваха информация за намаляване на вноса на руски газ. Чешкият Seznam zprávy пише: „Вносът е спаднал и не надвишава 10% от общия обем на вноса на газ. Европа се опитва да компенсира този спад с LNG.

Ако се обърнем към данните към края на септември, можем да видим повече от 50% спад в доставките на руски газ спрямо миналата година. Те се опитват да компенсират този спад с LNG: доставките на LNG са увеличени до максимум" от Алжир, Египет, Катар, Нигерия, Екваториална Гвинея, Тринидад и Тобаго, въпреки факта, че "цената му е значително по-висока от миналата година" .

Междувременно през втората половина на октомври заявките за транзит на руски газ през украинската ГТС остават стабилни, докато същото не може да се каже за „Турски поток“. На 14 октомври „Газпром“ обяви , че „доставя руски газ за транзит през ГТС на Украйна в количество, потвърдено от украинската страна през ГИС „Суджа“ – 42,4 милиона кубически метра. м към 14 октомври…

От май 2022 г. обемът на транзита на руски газ през ГТС на Украйна се колебае в диапазона 40-43 милиона кубични метра/ден, на 13 октомври възлиза на 42,4 милиона кубични метра." . Зареждането на втората линия на газопровода "Турски поток", ориентирана към пазара на Югоизточна Европа,“отново намалява; Данните за турско-българската граница показват, че физическият приток на газ на 14 октомври по тази линия е намалял с 18,5% - до 27,69 млн . куб.м.

Газопроводът Ямал-Европа (Русия-Беларус-Полша-Германия с разклонения от Беларус до Литва и Калининградска област) спря да функционира, след като Газпром беше включен в полския санкционния списък в края на април. Подкопаването на три от четирите линии на Северен поток допринася за запазване на зависимостта от турския и украинския транзит.

Трябва да се отбележи, че в много националистически емигрантски медии през 70-те и 80-те години на ХХ век се отбелязва, че в случай на разпадане на СССР именно „Незалежната“ ще стане „управител“ на ключовите артерии за износ на газ, водещи от Русия, диктуваща както на Москва, така и на Европа своите собствени (всъщност американско-британски) условия.

В продължение на десетилетия газът от залежите на Западен Сибир заемаше основен, а в редица европейски страни и решаващ дял в потреблението на този вид гориво. Подобна ситуация се развива от 70-те години на миналия век, засягайки пряко отношенията на СССР с мнозинството от членовете на ЕС, преди всичко с Германия.

След 1991 г. обаче възниква стратегически проблем, а именно необходимостта от пренастройка на транзита на Запад през бившите „братски“ съветски републики, предимно през Украйна. Изключително характерно е, че транзитът през Украйна не спря дори след началото на СВО.

Оставащото високо ниво на зависимост на повечето европейски страни от руски суровини не позволява, въпреки отчаяните мятания на Урсула фон дер Лайен, бързо да се намери заместител на руските енергийни ресурси. Допринасяйки за запазването на зависимостта на Русия от украинския транзит, европейските структури забавят с години сертифицирането на „Северен поток 2“, поставяйки други изкуствени пречки.

Тук не трябва да се пренебрегват и чисто егоистичните интереси. Системата за окончателно разпределение/продажба на руски газ се управлява от търговски компании, заинтересовани от максимизиране на печалбите. В резултат на това са рекордно високите цени на газа в почти цяла Европа. Западните медии обвиняват в "машинациите на Путин", но непрекъснато растящият брой на протестиращите по улиците на европейските градове подсказва, че и неспециалистът започва да се досеща за състоянието на нещата.

В настоящите извънредни условия участието на дъщерните дружества на „Газпром“ в търговските газоразпределителни схеми увеличава рисковете от тяхното експроприиране под прикритието на национализация (в контекста на общия натиск на колективния Запад върху Москва по „украинския въпрос“).

На първо място това се отнася за Германия, където в края на март започнаха да говорят за възможното присвояване на Gazprom Germania и Rosneft Deutschland . Първият от тях е оператор на редица големи съоръжения за съхранение на газ в Германия, включително в сътрудничество с местната корпорация Wingas , докато дъщерното дружество на Роснефт е един от най-големите играчи на немския пазар за рафиниране на петрол, притежавайки част от акциите на редица немски рафинерии.

Не е отпаднала и абсурдната идея за таван на цените на руския газ, чието прилагане, както нееднократно изтъкна Алексей Милер, председател на борда на Газпром, ще доведе до незабавно спиране на доставките.

Поради тези фактори, разработването на алтернативни варианти за руски експортни доставки на природен газ и неговата крайна продажба и дистрибуция, базирани на междудържавни споразумения, включващи пропорционално (дялово) участие на държавата износител/вносител в съответните технологични процеси.

Необходимо е, ако не да се премахне, то да се сведе до минимум такова състояние на нещата, при което още на границите със страните-вносители контролът върху руския газ (тръбопроводен или втечнен) действително и/или юридически преминава или към съответните държавни структури на страните-контрагенти или на техните компании.

Между другото, още значително по-рано от настоящите събития около Украйна споровете, породени от тази необичайна ситуация, бяха едва ли не основният „препъникамък“, който непрекъснато възпрепятства изпълнението на проекта „Северен поток 2“.

Междудържавните споразумения в най-голяма степен биха гарантирали "прозрачност" и надеждност на разходите и приходите по цялата верига на доставка на газ - от нагнетяването в тръбата до условната "горелка" на крайния потребител. Този принцип е стратегически важен и за други области на износа на руски газ, включително в Китай, както и балансирана комбинация от доставки на газ по тръбопроводи и LNG.

Енергийното сътрудничество между страните от Южна Европа и Северна Африка се основаваше на този принцип в продължение на десетилетия, докато Либийската Джамахирия не беше унищожена по предложение на Париж и испанското правителство не видя „руската следа“ в алжирския газ.

В Източна Азия Тайланд и Сингапур също получават газ от Малайзия чрез смесена схема „тръбопроводно-втечнено“. По подобен начин ще се развива и обещаващият (след 2024 г.) внос на газ в Европа от Нигерия. И накрая, амбициите на самата Турции за ролята на тръбопроводен хъб напълно се съчетават с повишения интерес към LNG на САЩ и Катар.

През деветте месеца на 2022 г. Европейският съюз увеличи вноса на руски LNG с 50%, до 15 милиарда кубически метра, съобщи на14 октомври Представителят на Европейската комисия Тим Макфий. Ако миналата година почти 53 милиарда кубически метра газ са внесени под формата на LNG отвсякъде, то за трите тримесечия на текущата година - почти 88 милиарда кубически метра, от които 17% (същите 15 милиарда кубически метра срещу 10 милиарда миналата година) се падат на Русия.

В допълнение към NOVATEK с неговия основен проект Yamal LNG, приблизително до 2026 г. трябва да бъде пуснат терминал за износ в Уст-Луга, Ленинградска област, с перспектива за доставки в Индия, Латинска Америка, Египет и др. (Балтийски LNG). Възможно е санкциите да окажат негативно влияние върху времето за изпълнение на този проект от Газпром и Русгаздобыча, свързан с разработването на находища в Западен Сибир и Ямал, но те едва ли ще го затворят напълно. В различно време в обращение са били и други идеи с различна степен на привлекателност, като Pechora LNG,

Ръстът на доставките на LNG изглежда демонстрира дългосрочната устойчивост на този експортен канал и подчертава необходимостта от развитие на подходяща инфраструктура и логистика, с по-сдържан подход към изграждането на нови тръбопроводи, които са обект на саботаж, тероризъм и други рискове. Във всеки случай възможностите за развитие на руската експортна политика на газ съвсем не са изчерпани.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com