/Поглед.инфо/ Въпреки че официален Пекин не подкрепи изявленията, направени от китайския посланик във Франция Лю Шае, че суверенитетът на постсъветските републики не е уточнен от международни споразумения, а с Крим всичко е двусмислено, защото първоначално е бил руски, всъщност за Европа това не променя много. Защото китайският въпрос става все по-актуален и болезнен за нея – и тя не знае как да му отговори. Тя не знае как да се справи с Китай, въпреки факта, че Китай все повече изисква от Стария свят да вземе решение.
Въпреки че на пръв поглед изглежда, че Европа досажда на Китай, а Пекин само отговаря, понякога доста остро. В случая с интервюто с Лю Шае по френската телевизия се случи точно това: посланикът беше атакуван с въпроси за Тайван и Крим, човешките права, Мао беше наречен убиец, а в отговор получиха аргументи, че фрагментите от СССР нямат "ефективен статут в международното право". Изявленията на посланика предизвикаха бурна реакция не само в балтийските държави (които в лицето на Литва вече разрушиха отношенията си с Пекин), но и в Европейския парламент. Няколко десетки депутати призоваха Париж да изгони посланик Лю. Френското външно министерство декларира солидарност със страните, които "получиха дългоочакваната независимост", а ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел нарече изявленията на китайския посланик "неприемливи".
Общо взето европейците вдигнаха малко шум и след това Пекин потвърди позицията си за признаване на суверенитета и териториалната цялост на постсъветските страни. Но не остана само послевкуса – европейските атлантици получиха допълнителна причина за атаките си срещу Китай да поискат втвърдяване на европейската политика в китайска посока, да призоват Европа да бъде по-малко зависима от Поднебесната империя. Излиза, че в случая Китай без да иска се е съобразил с ястребите, с европейските атлантици? Не, защото без никаква връзка с изявленията на посланик Лю, те продължават да се придържат към своята линия. Ето какво написа Жозеп Борел още преди скандалното интервю - статията "Моето виждане за Китай и отношенията между ЕС и Китай" беше публикувана в деня, когато трябваше да започне посещението му в Пекин (отложено уж заради коронавируса, открит у испанеца): „Ще бъде изключително трудно, ако не и невъзможно, за Европейския съюз да поддържа отношения на доверие с Китай (което бих искал да видя), ако Китай не допринесе за търсенето на политическо решение, основано на оттеглянето на Русия от територията на Украйна. Неутралитетът пред лицето на нарушения на международното право не е надеждна. Ние не искаме от никого да се съгласи с нашата собствена позиция. Ние просто молим да се признае, че в този случай е налице сериозно нарушение на международното право“.
Правейки това, Борел отново - както по-рано този месец неговият шеф Урсула фон дер Лайен - прави отношенията между ЕС и Китай зависими от позицията на Пекин относно Украйна. Това е нещо, което китайците категорично не приемат. Но Борел отива по-далеч: ако в тази статия той препотвърждава „основният ангажимент на ЕС към политиката на „единен Китай“, като уточнява само, че „всеки опит за промяна на статуквото със сила би бил неприемлив“, то в интервю, публикувано няколко дни по-късно в „Журнал Дьо Диманш" той казва следното: „Европа трябва активно да участва в тази ситуация, която ни засяга икономически, търговски и технологично. Ето защо призовавам военноморските сили на страните от ЕС да патрулират в Тайванския пролив, за да потвърдят ангажимента на Европа за свобода на корабоплаването в тази критична зона.“
Тоест, под предлог за защита на международната търговия, шефът на дипломацията на ЕС призовава Европа да направи това, което и най-отявлените англосаксонски стратези изискват от НАТО: да разшири влиянието си в Индийско-тихоокеанския регион и да застане на страната на САЩ в конфронтация с Китай, разигравайки картата с Тайван. Те се опитват да въвлекат Европа в антикитайската коалиция с всички средства. Естествено, Пекин вижда това и изхожда от това.
Но защо тогава можем да кажем, че именно Китай поставя все повече въпроси пред Европа, ако, напротив, виждаме какво казва ръководството на ЕС, какви претенции предявява към Пекин? Защото всички европейски изявления, макар и много гръмки и разнообразни, абсолютно не са ужасни за китайското ръководство. Всички тези намеци за по-активно присъствие на Европа около Тайван, всички тези призиви за решаване на украинската ситуация и „заставане от правилната страна на историята“ имат една и съща причина – американски, англосаксонски натиск върху Европа с призив за затягане китайската линия. И в Пекин реагират така.
И в отговор задават един прост въпрос: „Има ли Европа суверенитет? В понеделник всъщност това каза представителят на Китай в ЕС Фу Цун. Онзи, чиито думи за безграничната руско-китайска дружба наскоро бяха определени от американската преса като „просто риторичен прием“. Между другото, в ново интервю той каза, че е необходимо правилно да се разбира терминът "безграничен", тоест без горна граница - приятелството и сътрудничеството между страните "са безкрайни и не трябва да бъдат изкуствено ограничавани". Ключът тук е „изкуствено ограничени“, тоест подложен на въздействието на външни сили. Това не е така в руско-китайските отношения, но отношенията между Китай и Европа просто сега са подложени на изпитание за „безграничност“.
Посланик Фу подчерта, че отношенията между ЕС и Китай не трябва да се разглеждат през „призмата на украинската криза, „и е напълно несъстоятелно да се обвинява китайската страна за украинската криза“ – и Европа трябва да запази своите „стратегически автономия“ и избягване на по-нататъшно укрепване на връзките с Вашингтон.
Поддържането (всъщност придобиването) на стратегическа автономия от Съединените щати е единственото искане на Китай към Европа. И това е единственият въпрос, на който Европа не може да отговори на Китай – нито като нещо единно, представлявана от ЕС, нито като отделни европейски сили, било то Германия или Франция. И без отговор на това Китай ще изхожда от реалността, тоест от факта, че Европа не е в състояние да взема самостоятелни решения. Така че въпросът не е, че Пекин поставя под въпрос суверенитета на Балтийските страни или Украйна, там се съмняват в суверенитета на Европа като такава.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?