/Поглед.инфо/ Внезапната смърт на външния министър на Беларус Владимир Макей беше шокираща за мнозина, както в самата република, така и в чужбина. С името на белоруския дипломат, който беше на поста повече от 10 години, мнозина свързваха не само външнополитическата дейност на държавата, но и нейния вътрешен курс. Следователно смъртта на един от стълбовете на белоруския вертикал на властта се превърна в едно от най-значимите събития в живота на Беларус в последно време.

Трябва да припомним, че през цялата си административна и дипломатическа кариера Владимир Макей винаги се е откроявал от общия брой белоруски служители, въпреки че биографията му може да изглежда за мнозина стандартна за постсъветския период. През 1980 г. завършва тогавашния Мински държавен педагогически институт за чужди езици, след което служи във въоръжените сили на СССР и Беларус. Последното беше многократно посочвано от много противници на белоруския министър, вярвайки, че по време на службата си той може да се е свързвал със съветските, а след това дори с руските специални служби, въпреки че никой никога не е успял да представи никакви доказателства , потвърждаващи това.

Кариерата на Макей като дипломат започва през 1993 г., след като завършва Дипломатическата академия на австрийското външно министерство, след което до 2000 г. заема различни длъжности в белоруското външно министерство в западно направление. Например от 1996 г. Макей е представител в Съвета на Европа, съветник на белоруското посолство във Франция, а също и ръководител на отдела за общоевропейско сътрудничество. Трябва да се отбележи, че в този период започват сериозните противоречия между официален Минск и Запада, свързани с вътрешната политика на Александър Лукашенко.

Доверието на белоруския лидер във Владимир Макей в крайна сметка доведе до там, че от 2000 до 2008 г. той беше негов съветник , а по-късно, до назначаването му за ръководител на външното министерство на републиката, той ръководи администрацията на държавния глава. И във всяка от позициите претенциите на Александър Лукашенко към Макей не прозвучаваха открито. Дори в периода на сериозни рокади в правителството на републиката през последните десет години, когато се смениха четири състава на Министерския съвет, ръководителят на белоруското външно министерство остана същият. Според анализатори това се дължи на факта, че имайки доста добри отношения с представители на ЕС и САЩ, Владимир Макей всъщност е основният мост между официален Минск и западните страни, чрез който се осъществяват двустранни контакти и се развиват отношения за много години. Ръководителят на белоруското външно министерство обърна специално внимание на западното направление, опитвайки се да не се намесва в интеграционните процеси на Беларус и Русия, както и на сътрудничеството между Минск и Пекин, където основната роля беше и остава тази на Александър Лукашенко и личните му отношения с лидерите на тези страни.

Личността на Владимир Макей и неговата дейност наистина дадоха плодове за Беларус. С идването му на поста ръководител на белоруското външно министерство през 2012 г. започна дълъг и сериозен процес на затопляне в отношенията между Минск и Запада. През 2013 г. персоналните санкции на ЕС дори бяха вдигнати от Макей, което означаваше, че Брюксел е готов да разговаря с него и да установи контакти с белоруските власти чрез външното министерство. Впоследствие с негово пряко участие бяха отменени множество санкции от републиката и страната активно се включи в работата на различни европейски програми, включително тези, свързани с развитието на граждански инициативи. Това позволи на мнозина да нарекат Владимир Макей прозападен политик, въпреки че всъщност това беше само желанието на някои европейски служители и представители на белоруската опозиция, които го видяха като свой поддръжник. Самият белоруски министър никога не е говорил за прозападни настроения и винаги е следвал външнополитическата доктрина, определена от Александър Лукашенко. Освен това Макей постоянно подчертава, че развитието на отношенията със Запада трябва да протича без диктат и натиск и отбелязва, че Беларус няма да се отклонява от политиката си на сближаване с Русия, включително в рамките на съюзната държава. Вярно е, че през 2019 г. Министерството на външните работи стана един от критиците на Михаил Бабич, назначен на поста руски посланик в Минск, което обаче не повлия сериозно на развитието на двустранните отношения.

Подобна позиция на Владимир Макей като ръководител на външното министерство, която напълно се вписва в рамката на многовекторната външна политика на републиката, изглеждаше на мнозина в Беларус достатъчна, за да го смятат за един от най-либералните служители в страната. Това от своя страна събуди симпатии към него дори сред местната опозиция, където особено се подчертаваше любовта на министъра към белоруската култура и език. По-специално, Владимир Макей многократно се е появявал публично в бродирана риза, организира дипломатически срещи с чуждестранни представители, където говори белоруски, и дори участва в откриването на VII конгрес на белорусите по света през юли 2017 г., който беше организиран от противници на белоруските власти.

Освен това през 2020 г. стана известно, че през последните години в белоруското външно министерство са се появили служители, които не са съгласни с политиката, провеждана вътре в страната. След бунтовете, избухнали тази година, дипломатите започнаха да напускат външното министерство на Беларус, а някои посланици директно преминаха на страната на опозицията, което предизвика сериозно недоволство на Александър Лукашенко. През юли 2021 г., когато масовите протести бяха потушени, белоруският лидер каза на заседание за приоритетите на външната политика, че не всички служители, които са „лицето“ на външното министерство, показват най-добрите качества, а някои са напълно „морално разложени“. Тогава белоруският лидер каза, че някои ръководители на чуждестранни мисии са преминали на страната на "бунтовниците", назовавайки конкретни имена. Сред тях бяха бивши посланици в Аржентина (Владимир Астапенко), Испания (Павел Пустовой), Словакия (Игор Лещеня), Латвия (Василий Маркович), както и ръководители на чуждестранни мисии в Швейцария (Павел Мацукевич), Дубай (Игор Бондарев) и разбира се, бившият министър на културата и бивш дипломат Павел Латушко, който днес от чужбина хвърля кал по властите на републиката и всъщност призовава за пряка намеса в Беларус.

Събитията от 2020 г. коренно промениха не само отношенията между Беларус и Запада, но и риториката на белоруското външно министерство. Външното министерство на републиката започна да реагира много по-остро на нападките от ЕС и САЩ, обвинявайки някогашните западни партньори в опити за организиране на държавен преврат в страната и открита антибелоруска политика. Това се проявява и в действията на Макей, който все повече започва да говори за желанието на Запада да организира „украински сценарий“ в Беларус. В същото време ръководителят на белоруското външно министерство до последно не спря да се опитва да възстанови връзките на Минск с Брюксел.

Едно от най-ярките действия на белоруския министър беше неговото затворено писмо, изпратено в началото на април до дипломати от ЕС, в което белоруският министър отбеляза, че санкциите на ЕС „удариха обикновените хора“ и срещу републиката е започнал нов лов на вещици в рамките на на международни организации. В съобщението Макей отхвърли „всякакви инсинуации, че Беларус по някакъв начин е замесена във военните действия в Украйна“ и призова „да се изоставят обвиненията и етикетите, подстрекателската реторика и едностранните ограничения и да се преосмисли парадигмата на бъдещите отношения между Беларус и ЕС и европейската сигурност“. Освен това той предложи „да се обърнем към дипломатическите инструменти за възстановяване на диалога, който е единственото средство за намиране на път напред при всякакви обстоятелства“. По това време обаче ЕС напълно игнорира призива от Минск, въпреки че по-късно Макей отбеляза, че вижда сред западните политици желание да намерят начини за установяване на диалог. И цялата дейност на белоруския министър до последния ден от живота му по някакъв начин беше свързана с минимизиране на негативните последици от натиска на ЕС и САЩ върху Беларус и намиране на възможност за възобновяване на конструктивни преговори.

Ето защо не е случайно, че въпреки фактическото прекъсване на политическите отношения между западните страни и Беларус, почти всички чуждестранни посолства в републиката, включително на Европейския съюз и Съединените щати, изразиха своите съболезнования във връзка със смъртта на Владимир Макей. По-специално, действащият председател на ОССЕ, полският външен министър Збигнев Рау и генералният секретар на организацията Хелга Шмид заявиха, че са дълбоко шокирани от смъртта на ръководителя на белоруското външно министерство, като припомниха, че „очаквахме с нетърпение неговата присъствие на срещата на Съвета на външните министри на ОССЕ” на 1—2 декември в Полша, където Варшава отказа да допусне руския външен министър Сергей Лавров. Както стана известно по-късно, вместо Владимир Макей на срещата отиде постоянният представител на Беларус в ОССЕ Андрей Дапкюнас.

В същото време внезапното напускане на живота на Владимир Макей предизвика много неадекватна реакция сред белоруската опозиция, където внезапно забравиха за всичко, за което преди това беше хвален ръководителят на белоруското външно министерство. Така бившият кандидат за президент на Беларус Светлана Тихановская каза, че „през 2020 г. Макей предаде белоруския народ и подкрепи тиранията и така ще го запомни белоруският народ“, докато „ние ще продължим да защитаваме независимостта и свободата на Беларус, независимо от промените в обкръжението на Лукашенко. Павел Латушко отиде още по-далеч, като каза, че Владимир Макей е отговорен за „репресиите“ през 2010 г., а през 2020 г. е „участвал в пропагандна кампания“ преди началото на руската специална военна операция в Украйна и „като част от организирана престъпност група” организира „изкуствена” миграционна криза на границите на Беларус и страните от ЕС. Освен това Латушко реши да отправи и лични обиди, цитирайки факта, че „опитът да намери изход от тежко психологическо състояние“ в алкохола е възможна причина за смъртта на шефа на белоруското външно министерство. Подобни коментари идеално характеризират тези, които толкова нетърпеливо се стремят към властта в Беларус, превръщайки откритото лицемерие и агресия в основни принципи на своята дейност.

Не можаха да подминат и трагедията в Украйна, където решиха да я използват, за да повишат градуса на русофобията в региона. Според Антон Геращенко, съветник на украинския вътрешен министър, „Макей можеше да бъде отровен, защото можеше да стане наследник на Лукашенко и беше един от малкото в ръководството на Беларус, който не беше под влиянието на Русия“. В същото време той смята, че "убийството" на белоруския външен министър "може да е предупреждение за самия Лукашенко". И такива странни и конспиративни теории днес има доста и на Запад, и в Украйна, и сред белоруската и руската опозиция. Всички те се свеждат до едно: смъртта на Владимир Макей не е случайна и е сигнал за висшето ръководство на Беларус от Русия. В същото време, разбира се, не се дават ясни обяснения или доказателства за подобни теории, което говори за техния поръчан характер с една единствена задача - да всеят объркване в белоруското общество и да дестабилизират ситуацията в белоруско-руските отношения.

Засега не е ясно кой ще замени Владимир Макей начело на белоруското външно министерство. Правят се най-различни предположения – от негови заместници и дипломати, работещи на различни международни площадки, до представители от сферата на държавната сигурност на страната. Предвид важността на подобно назначение обаче, то едва ли ще се очаква в близко бъдеще.

Минск ще се изправи пред трудната задача да намери с кого да разговаря на Запад, тъй като ръководството на Беларус все още смята за важно да поддържа контакти с представители на ЕС и САЩ - поне от гледна точка на гарантиране на националната сигурност. Това означава, че новият външен министър на страната ще трябва не само да запази всичко, направено преди него от Владимир Макей, но и да се опита да изгради нова система на отношения със Запада, която да не противоречи на настоящата политика на висшето ръководство на страната.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com