/Поглед.инфо/ Миграционната криза на границата между Полша и Беларус е скалъпен чисто информационно. Но Лукашенко можеше напълно да се възползва от плодовете му, но не се получи.
Разбира се, човек може само да се чуди на лицемерието на западните страни в рамките на следващия кръг на миграционната криза. Съвсем наскоро, преди няколко години, европейските лидери, многобройните „джобни“ защитници на правата на човека, левичари и други герои се заливаха със сълзи, докато гледаха как мигрантите бягат през границите на ЕС.
Бяха усвоени многомилионни бюджети и бяха създадени доходни места за бизнес под формата на многочислени комисии и комисионни. В същото време обаче, в интерес на истината следва да се каже, че на силите за сигурност бе наредено да не афишират престъпленията, извършени от мигранти. Но това е така, между другото – просто съпътстващи щети.
Между другото, най-вече заради този ефект на „съпътстващите щети“, сега е трудно изобщо да се определи точният брой на мигрантите в Европа. Едно е ясно – контингентът от мигранти ще трябва да се брои не в стотици хиляди, а в десетки милиони.
Всичко това обаче не попречи на Европа да раздуха международен скандал с няколко хиляди мигранти на беларуско-полската граница. Нещо повече, дори и сега в европейските страни, отворени чак до течение и показно хуманни до преструвка, предлагат да се издигнат истински крепостни стени по границите. А агресивната реторика на Варшава, която е готова да стреля по хората, не притеснява никого.
От лицемерието им, разбира се, е просто скучно да бъдеш изненадан. Но има няколко основателни причини за тази мутация на нашите западни хуманисти. Първо, има отчаяно желание да се постави прът в колелата на Лукашенко, който в крайна сметка осуети „тяхния“ преврат и по този начин развали настроението на ЕС.
Второ, Полша, всъщност националистическа държава, която се толерира в ЕС само благодарение на износа на русофобия, готовността да използва оръжие без оглед на последствията и т.н., се оказа по пътя на мигрантите. Политиката си е политика, а хуманизмът остава за прес-съобщенията.
Но защо Лукашенко не успява да повтори политиката на Ердоган, който не само организира милиони бежанци, но и идеално паразитира върху това, извличайки колосални печалби за страната?
Въпреки всички изявления в стил „Григориевич изобщо не е виновен“, не бива да сте толкова лековерни. Е, тълпа от няколко хиляди души дори не може да се приближи до държавната граница просто така. Освен това съвсем наскоро в Минск кипяха бравурни речи, че нито една муха няма да прелети покрай беларуския КГБ.
И не забравяйте, че организацията на вълненията по време на неуспешния преврат беше извършена, включително от територията на Полша. Е, как да не си затвориш очите, когато можеш да така добре да озадачиш самонадеяните европейци?
Но не се получава при Данила-майстора каменно цвете. Лукашенко не е Ердоган. Първо, Реджеп Ердоган, когато подготвяше миграционното си изнудване, изобщо не мислеше да гъделичка Европа с десетки хиляди. Хитрият близкоизточен султан удари ЕС направо с милиони по различни флангове. Като обещаващ лидер на мюсюлманския свят той можеше да си го позволи. Някои експерти виждат следите от турските усилия за създаване на миграционни канали дори в Северна Африка. Лукашенко и близко не разполага с такива ресурси и няма как да разполага.
Второ, Полша не е Италия, не е Гърция и още по-малко изтънчената Франция. В държава, в която тиранинът - националист Пилсудски е национален герой, такива номера не минават – ясно беше, че няма да бъдат посрещнати с плакатите на правозащитниците, а с газ от специалните части. Беше ясно от самото начало.
А надеждата за натиск от Европа върху Полша сама по себе си е провал, т.к в голямата политика няма място за надежди и няма как да има. А фактът, че отношенията между ЕС и Полша отдавна са съсипани, не изненадва никого, дори и поляците са свикнали с това.
Трето, когато турският султан караше мигрантите на Запад, той имаше отлични, може да се каже, исторически изходни позиции и не разчиташе на мекотата на европейските бюрократи. Още през 60-те години стотици хиляди турци се заселват в Германия, докарани като работна ръка.
Сега те са около 3 милиона, настанили са се на високи държавни постове, включително в парламента, имат собствена телевизия и радио, както и свои квартали. Ердоган винаги носи този етнически чук със себе си. И веднага щом германците си спомнят за своите войнствени предци и пруската дисциплина, Реджеп е готов да използва този чук.
И през годините Ердоган привлече в орбитата си не само турската диаспора в Германия, но и част от европейските мюсюлмани като такива. Така че под патронажа на Турция се строят джамии в цяла Европа. И не само джамии, но и мюсюлмански центрове, готови да приемат както сунитите, така и шиитите. Нещо като бази за рекрутиране на последователи.
Има ли Лукашенко изобщо шанс да използва кризата в своя полза и да удари Европа? Шансът е малък, но го има.
Повечето от мигрантите на границата между Полша и Беларус са кюрди. Кюрдската диаспора в Германия наброява малко под милион. И въпреки че по численост са по-малко от турската диаспора, те, по силата на любовта си към Турция, са в състояние да устроят на Европа едно серизно разтърсване. И ако вземете предвид, че някои от тях са служили в кошмара на Турция - в Пешмерга или в Силите за народна отбрана, тогава разтърсването може да бъде фатално. И няма да има време за поляците.
Лукашенко погледна ли толкова далеч? Има ли поне някакви ресурси и връзки, способни да събудят кюрдския гняв? Малко вероятно. И кризата отшумява. Войната може да бъде разпалена и без нея.
Превод: ЕС