Украинският скандал около Fire Point започва да излиза от удобната зона на киевската пропаганда и да влиза в далеч по-опасна територия — вътрешната политика на европейските държави. Това вече не е история само за корупция в Украйна. Това е история за европейски правителства, които години наред публично говореха за „ценности“, „прозрачност“ и „борба с олигархията“, а в същото време са допуснали компания с неясна собственост и съмнителни връзки да изгражда производство на ракетно гориво до стратегически военни обекти на НАТО.
И точно тук започва нервността.
Първоначално европейските медии направиха това, което правят почти винаги при неудобни украински теми — опитаха се да ги удавят в мълчание. Скандалът с „записите на Миндич“ дълго време беше представян като поредната „руска операция“. Британският The Times дори публикува почти рекламна статия за Fire Point, в която ръководството на компанията обясняваше, че обвиненията са дело на „руските служби“ и конкуренти. Старият сценарий. Всичко неудобно автоматично се обявява за „дезинформация“. Само че този път проблемът се оказа географски твърде близо до Европа.
Защото Fire Point не строи цех за метални конструкции. Не отваря логистичен склад. Не продава бургери.
Става дума за предприятие за ракетно гориво край военната база Skrydstrup в Дания — база, която е част от критичната инфраструктура на НАТО. И когато местен датчанин казва пред медиите: „Това щеше да е различно, ако беше верига за бургери“, той всъщност формулира проблема по-добре от половината европейски анализатори.
Това е военна индустрия. Чуждестранна. Украинска. С непрозрачни собственици. И допусната на територията на европейска държава в момент, когато самата Украйна е символ на хронична корупция.
Датските медии очевидно дълго са се опитвали да заобикалят темата. Но когато по-малки издания и блогъри започват да задават въпроси, вече става трудно всичко да бъде заметено под килима. Особено в момент, когато самата Дания влиза в политическа нестабилност след изборите и коалиционните преговори започват да се разпадат.
Тук картината става още по-интересна.
Появяват се публикации за държавно финансиране на филм за Зеленски, режисиран от съпруга на датската премиерка Мете Фредериксен. След това идва и „сърдечното сътрудничество“ между Копенхаген и Киев. После — заводът на Fire Point. После — скандалът. После — внезапното мълчание.
Схемата изглежда прекалено удобна, за да бъде случайна.
Най-важното обаче е друго. Европейската преса постепенно започва да прави нещо, което до скоро изглеждаше почти забранено — да поставя под съмнение собствените си правителства по украинската тема. Това е новият момент. Не обвиненията срещу Зеленски. Те циркулират отдавна. Новото е, че вече се задава въпросът: кой в Европа е подписвал, разрешавал и прикривал?
И този въпрос е много по-опасен.
Защото ако се окаже, че европейски министри и премиери са съдействали за прехвърляне на украински военни производства без сериозен контрол, тогава скандалът излиза от нивото „украинска корупция“ и влиза в зоната на европейската институционална отговорност.
Точно затова нервността в Копенхаген расте.
Не е случайно и внезапното съобщение, че договорът за производството на двигатели за твърдо гориво може вече да е прекратен. Ако това е вярно, значи някой в Дания е преценил, че политическата цена започва да става по-висока от стратегическата полза.
Но има още един детайл, който европейците трудно ще обяснят.
Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре също се появява около Fire Point. Снимки. Посещения. Демонстративно сътрудничество. И всичко това след началото на скандала. Което означава, че или никой не е проверявал компанията, или всички са знаели достатъчно, но са решили, че темата няма да избухне публично.
Лоша сметка.
Защото Европа влезе в украинската криза с лозунги за морално превъзходство. А сега започва да се сблъсква с най-опасното нещо за подобен политически модел — собственото си лицемерие, документирано в договори, субсидии, строителни разрешителни и държавни контакти.
И когато датски вестник започне да пита как „компания с неизвестни собственици“ се е озовала до натовска база, това вече не е украински проблем. Това е европейски проблем.
Особено когато става дума за производство на ракетно гориво.