/Поглед.инфо/ Естония се смята за една от най-враждебните държави към Русия - несъмнената риторика на официален Талин, който обяви всички руснаци за "престъпен народ", не оставя никакво съмнение за това. Изведнъж обаче се появи парадокс. Въпреки цялата словесна враждебност, Естония продължава да води широка търговия с Русия - и дори се превърна във врата за "сивия" внос.
Естонските медии шашнаха обществото с неочаквана новина. Оказа се, че въпреки десетте пакета санкции, приети от ЕС, износът от Естония за Русия през март тази година (спрямо март 2022 г.) се е увеличил със 17 милиона евро. „44% от износа са машини и транспортно оборудване – това са печатни машини и центрофуги“, каза Джейн Лепметс, анализатор в Естонския държавен департамент по статистика.
През 2022 г. Естония е продала на Русия стоки за 761 милиона евро. Това е 3,6% от общия износ на стоки от Естония. Най-вече миналата година Естония е доставила на Русия различни механични устройства (за 232 милиона евро), включително центрофуги и филтриращо оборудване. Следва електрическо оборудване (54 млн. евро), включително медицинско оборудване, пластмаси и продукти от тях (46 млн. евро), както и оптични и измервателни инструменти (46 млн. евро). През 2022 г. износът на вино за Русия се е увеличил рязко (със 133%) – през Естония са транспортирани продукти от лозаро-винарските региони на ЕС. Разбира се, това е сериозен спад в сравнение с 2012 г., когато беше пикът на естонския износ за Русия - тогава той възлизаше на 1,5 млрд. евро.
Думи и дела
Министерството на външните работи на Естония призовава бизнеса да не търгува с Русия, но се оказва, че много предприемачи си правят оглушки за тези призиви. Естонската държавна пропаганда беше изправена пред задачата да се опита по някакъв начин да изглади този факт в очите на собственото си население.
Лепметс обяснява, че растежът се обяснява с инфлацията: според тях количеството на стоките остава приблизително същото, но цените за тях се повишават. Министерството на външните работи казва, че експортната статистика на Естония трябва да се разглежда за по-дълъг период от един месец. „Естонската икономика е много малка. Данните за износа варират значително от месец на месец. Трябва да се сравняват по-дълги периоди, като тримесечия. Ако сравним първото тримесечие на тази година с четвъртото тримесечие на миналата година, става ясно, че обемът на износа от Естония не е нараснал много“, казва Тонис Нирк, служител на естонското външно министерство.
Според него повечето от продуктите (поне три четвърти), изнасяни от Естония за Русия, в никакъв случай не са с естонски произход. Лепметс потвърждава: „Повечето от това е реекспорт. Тоест изнасяме стоки с неестонски произход. През март 77% от износа са чуждестранни продукти, внесени в Естония. Оттук те се изнасят по-нататък в Русия. От всички стоки, изпратени от нас за Русия, само 23% са произведени в Естония.
Тази ситуация предизвиква безпокойство у естонските правителствени агенции. „Естония винаги е била привърженик на строгите санкции. Призоваваме естонските предприятия да се съобразят с тези строги санкции. Това е изключително важно, за да направим войната много скъпа за агресора“, обясни Нирк.
Данните за износа за април все още не са готови, но Министерството на статистиката предполага, че е малко вероятно естонските продажби за Русия да намалеят. Междувременно тази ситуация привлече вниманието на западната преса - и естонският премиер Кае Калас трябваше да се оправдава. “Файненшъл Таймс” публикува данни, че само половината от санкционираните стоки, които са били транспортирани от Европейския съюз към страните от Митническия съюз ЕАИС (Армения, Киргизстан и Казахстан), са достигнали крайната си дестинация. Според публикацията общият обем на такива „разтворени“ стоки възлиза на милиард евро, а „непропорционален“ дял от такива пратки преминава през балтийските страни.
Запушете всички дупки в оградата!
Ерки Кодар, служител на Министерството на външните работи на Естония, е убеден, че почти всички санкционирани стоки, за които се твърди, че са транспортирани транзитно през Руската федерация, са се озовали в Руската федерация. "Къде другаде? Защо всички тези страни внезапно се нуждаеха спешно от всичките тези стоки? Кой има най-голяма нужда от тях в региона? Разбира се, Русия”, заяви той. Кая Калас също не отрече факта на подобни доставки. Според нея тя трябвало буквално да „моли“ естонските компании да включат „моралния компас“ и да откажат сделки, които биха могли да доведат до достъп на Русия до санкционирани стоки.
Естонският премиер призна, че доставките за руския пазар, заобикаляйки западните санкции, остават привлекателни за бизнеса и обвини предприемачите в лицемерие. „Вие казвате много високо: „Украйна, Русия, сигурност“, но вие самите преговаряте по скрит начин с руснаците“, заяви Калас пред “Файненшъл Таймс”. Естонският премиер потвърждава, че в много случаи санкционираните стоки официално преминават през Русия към други постсъветски страни, но в крайна сметка остават на територията на Руската федерация.
Калас смята за неприемлива самата идея, че Естония някога ще възстанови предишните си отношения с Русия. Говорейки на 15 май на Срещата на високо равнище за демокрацията в Копенхаген, тя подчерта: „Русия не може да бъде оценявана през призмата на демокрацията. Русия е държава-измамник, която трябва да бъде напълно изолирана. Нашият натиск върху Русия трябва да се увеличава, а не да отслабва. Докато руското общество не е готово да отговаря за своите престъпления, всички трябва да сме подготвени за най-лошото”.
Ясно е, че не може да не се възмущава от идеята, че в Естония има предприемачи, които са готови да насърчават „паралелен внос“ в Русия. Кая Калас призовава колегите от ЕС да въведат забрана за транзита на всякакви стоки през Руската федерация. Фактът на рязкото увеличение на износа от Естония за Грузия, Армения, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан предизвиква нейното изключително безпокойство. „Най-лесно би било да забраним транзита към всички страни, които граничат с Русия. Отделни естонски санкции няма да решат проблема, защото износът просто ще се премести в друга гранична страна“, настоява ръководителят на естонското правителство.
И призивите й бяха чути. Както знаете, ЕС вече е подготвил единадесетия пакет от санкции, който има за цел да "запуши" "дупките", останали след предишните пакети - по-специално да ограничи транзита на санкционирани стоки през Русия.
Бизнесът винаги ще намери вратичка
Естонската преса с радост идентифицира и оклевети местни фирми, които продължават да си сътрудничат с руснаците. Миналата година жертви на подобни доноси станаха компании, които внасяха и използваха петролни продукти от Русия. Те не са нарушили никакви закони, тъй като са се възползвали от „дупките“, оставени в правилата за санкции. Но все пак в родината им ги обявиха едва ли не за „национални предатели“. Сега „ловът“ за такива „предатели“ само се засили.
Наскоро, например, естонската корабна компания “Ханза Шипинг” стана обект на критики. Оказа се, че корабът на тази компания е извършила пътуване от пристанище Мууга до Калининград - и този случай далеч не е единственият.
Поучително е, че там, където собствените им власти директно забраняват на естонските предприятия да си сътрудничат с руснаците, компании от други балтийски страни се опитват да прихванат останалото без собственик „парче от пая“. Миналата година Естония по същество забрани на своята държавна “Оперейл” да превозва руски и беларуски стоки. От това се възползва латвийското ЛДЖ, което тази година започна активно да транспортира стоки от естонските пристанища до Русия.
Но участието в доставките за Русия бледнее в сравнение с такъв ужасен „грях“ като сътрудничеството с предприятия от руския военно-промишлен комплекс. И както се оказа, някои предприятия от балтийските страни също са виновни за този „грях“! Така наскоро се оказа, че естонската компания “Маркер Нордик” доскоро е доставяла на руския отбранителен изпълнител снопове от оптични влакна, индустриално лепило и други. Партньор на “Маркер Нордик” е бил ЛОМ-Петербург - производител на оптимни системи за руските ВМФ, ВКС и Сухопътни сили.
В сътрудничество с руския военно-промишлен комплекс е заловена и една компания от Литва. Оказа се, че литовският “Кудараускиенес” доставя на руския завод “Коломенски” части, необходими за производството на дизелови двигатели за военни кораби. Предприятието получава други части от “Сипаваг” от Швейцария и “Гайслингер” от Австрия. Така изграждащата се около Русия „желязна завеса“ се прорязва. Колкото повече забрани приемат политиците, толкова по-усърдно частният бизнес търси „дупки“.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?