/Поглед.инфо/ Вместо тържество на демокрацията „арабската пролет“ се превърна в хаос и разгул на ислямизма, смята бившият депутат от Националното събрание на Франция Кристиан Ванест. В своята статия на сайта Boulevard Voltaire политикът разсъждава за грешките на Запада и за причините за укрепването на позициите на Русия в Близкия изток.

„Победният марш“ на либералната демокрация ни застави сериозно да се усъмним в нея самата, пише бившият депутат от Националното събрание на Франция Кристиан Ванест на сайта Boulevard Voltaire. Според политика, събитията, получили “измамното“ название „арабска пролет“ доведоха не само до „хаос в арабския свят“, но и до „разкол на Запада“.

Когато през 2011 година в повечето арабски страни започнаха народни вълнения, това се възприемаше като „нов неудържим демократичен порив, сравним с тези, които приближиха краха на съветския блок през 1989 година“ си спомня авторът на статията, „Седем години по-късно – болезнено събуждане. Грешката се оказа тотална и осъзнаването на извършените грешки може да доведе до преразглеждане на самите ценности, подхранвали нашите илюзии – се казва в текста. - Зад борбата на доброто (либералната демокрация) и злото (диктатурата във всяка форма) се криеха много по-тънки културни реалности“.

Така, по думите на Ванест, Западът не си даваше сметка за това, че представите за свобода и равенство, съществуващи в християнската цивилизация са чужди за исляма, „който не разделя религията от политиката и правото“. „Братята-мюсюлмани“* нямат нищо общо с християнската демокрация. Войнстващият ислямизъм на Мурси бързо разочарова египтяните. В Либия и Сирия гражданската война се разрази главно заради ислямизма“ - разсъждава френският политик.

Другата „неотчетена истина“ се заключава в това, че размерите и историята на Русия, Китай и Индия „гарантират тяхната самобитност“ и тази самобитност „не е лесно да се вмъкне в западния модел“. Именно с това авторът на статията обяснява факта, че Русия „не изостави своя сирийски съюзник“ и „не прие революцията на Украйна“.

Последствията от „арабската пролет“ Ванест характеризира като „преобръщане на световния ред“. Политикът отбелязва укрепването на позициите на Владимир Путин, представляващ „образец на държавен глава за страните, които западните прогресисти презрително наричат нелиберални демокрации“. Руският президент, помогнал на Башар Асад да се задържи на власт сега е „единственият, който може да говори със всички играчи в региона, като че ли неговата свързаност и последователността на неговите действия го поставят по-високо от противоречията и ситуациите на задънена улица, които там станаха още повече“.

Така американците „за пореден път жертват“ своето „пушечно месо“ - кюрдите в изгода на „приоритетния си съюзник“ - Турция. Противопоставянето на шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия се създава в полза на оървите, а засилването на „Хизбола“ тревожи Израел. „Към кого ще се обърне Нетняху“ Към кого ще се обърнат нефтените монархии, между които също няма единство? - пита авторът на статията. И сам отговаря: - Да, към Путин, големия съюзник на Иран, намиращ е и в прекрасни отношения с Турция, поддържащ особени отношения с кюрдите и станал най-сериозния преговарящ за по-голямата част от сунитските арабски страни, такива като Египет“.

Знаково събитие Ванест счита и факта, че на президентските избори е Чехия победи „приятеля на руския президент“, действащия глава на държавата Милош Земан, а не неговия съперник, който се ползва от подкрепата на Европа и прогресистите. „Навярно, най-големия разкол днес на Запад е разкола между света на Давос и света на периферията, избрала чешкия президент“ - заключава френският политик

______________

*“Братя мюсюлмани“ - организация е призната за терористична по решение на Върховния съд на РФ от 14.02.2003 г.

Превод: Магдалена Желязкова