/Поглед.инфо/ Изненадващо, но преди това посещение в Москва, новият германски канцлер Олаф Шолц не се познаваше с Владимир Путин: невероятно, като се има предвид интереса на нашия президент към отношенията с Германия и солидния политически опит на Шолц (макар и предимно не в правителството). Сега те се опознаха, но от трите часа преговори, значителна част от времето обсъждаха не много въпроси от двустранните отношения, а войната в Европа.
Измислената война - в подготовката и почти неизбежността на "нападението на Русия срещу Украйна" Западът напоследък се опитва да убеди себе си и целия свят. Обаче докато Шолц кацаше в Москва , атлантистите въздъхнаха с леко облекчение, възползвайки се от съобщенията, че част от военните учения, провеждани от Русия, са приключили, и започнаха да говорят за деескалация. Въпреки това бе неудобно дори за германците, които не раздухваха тази истерия, просто да изключат темата за руската заплаха, така че на пресконференция с Путин Шолц често повтаря думите „война“ и „деескалация“:
„Моето посещение е под знака на криза, най-тежката и застрашаваща криза в Европа от много десетилетия . Военните дейности на Русия и концентрацията на руски войски по границата отнеха много време в нашите преговори, както и въпросите за гаранции за сигурността, които Русия е формулирала... Ние сме загрижени от факта, че сто хиляди войници са съсредоточени на украинската граница, няма видима причина за това. Следователно е спешно необходима деескалация. В тази напрегната ситуация е много важно войната не започва."
Войната и не трябваше да започне: Москва нямаше да атакува Киев , тя изисква само сериозни преговори за неразширяване на НАТО на изток. Което Западът й отказва, наистина добавяйки, че въпросът за приемането на Украйна в алианса не е на дневен ред и затова е странно, че тази тема изобщо се повдига. Шолц говори за това предния ден в Киев и повтори идеята в Кремъл:
"Разширяване не се планира, не се обсъжда, не е на дневен ред. Няма да се налага да се занимаваме с тази тема, докато всеки от нас е на своя пост."
Но следващите избори в Германия ще се проведат през 2025 г. - буквално утре по исторически стандарти. Дори предложенията, които идват от устата на някои атлантически анализатори: да се дадат гаранции на Русия, че Украйна няма да се присъедини към НАТО през следващите 20-25 години, не решава проблема, - но тук говорим за няколко години.
Дори ако Шолц възнамерява, подобно на Меркел, да прекара 16 години в креслото на канцлера, това ще бъде едва 2037 г. Ето защо Русия предлага напълно да се премахне украинския проблем от дневния ред на руско-западните или поне руско-европейските отношения, изоставяйки самата идея за атлантизиране на Украйна.
Защото, както каза Путин, „силовото сдържане на Русия се възприема от нас като пряка и непосредствена заплаха за националната сигурност, точно за това са предназначени правните споразумения въз основа на които сме внесли проектите за договори за обща сигурност“. Нека премахнем опасностите. Тоест, нека веднага се договорим за една наистина обща сигурност в нашата Европа – нима някой е против?
Германците са само „за“, самият Шолц каза: „<…> За нас, германците и за всички европейци, е напълно ясно, че не може да се изгради стабилна сигурност срещу Русия, а само с Русия. И ние сме единни тук - и в НАТО, и в Европейския съюз."
Звучи красиво: не срещу Русия, а заедно с нея. Но в действителност те оставят за себе си възможността всеки момент да използват Украйна (тоест част от историческа Русия) като инструмент срещу Кремъл. Иначе защо да се запазва самата възможност за приемането й в НАТО?
И когато Русия говори за това, веднага я обвиняват, че се готви за война, вместо да обсъжда начини за излизане не от моментната (създадена от пропагандата), а от системната криза на европейската сигурност. Защото крясъците за предстоящото нападение ще утихнат след няколко дни и какво ще остане в крайната сметка?
Важно е да се разделят пропагандата и реалността. С пропагандата всичко е ясно. Разбираемо е, че ще има твърдения, че Западът е спасил Украйна и е предотвратил войната – изправена пред западната решителност и заплахите за санкции, Москва се уплаши и отмени атаката.
Тази „победа над Русия“ трудно ще може да бъде „продадена“ дори на незначителна част от западното обществено мнение, но такива опити непременно ще има, особено предвид тежката вътрешнополитическа ситуация на англосаксонските лидери.
Друга пропагандна теза ще бъде, че все още е необходимо да се преговаря с Русия по въпросите, които я вълнуват, но в същото време трябва да се действа от най-твърди позиции, тоест в никакъв случай не трябва да се отстъпва и на йота в украинската посока. Не обещавайте нищо публично, а неофициално дайте да се разбере, че въпросът за присъединяването на Украйна към НАТО е затворен за следващите няколко години.
Третата теза, която ще се пробутва вече на нашето обществено мнение, ще бъде, че Русия се оказа на губещата страна, исканията й бяха отхвърлени, а Путин се оказа слабичък човек за такава борба.
Тоест слабата Русия беше унижена от Запада, не, от самия Путин, който безуспешно се опита да блъфира, да „грабне за слабините“ англосаксонците. Вместо да победи враждебната марионетна държава, Путин отново преговаря с тях: о, слабаци, и всичко това, защото целият ни елит е обвързан със Запада!
Ще видим всички тези пропагандни тези в различни комбинации и за различни целеви аудитории, но реакцията към тях не трябва да засенчва същността на случилото се. И тя е проста.
Западът се оттегли от Украйна. Не напълно, но направи много важна крачка назад. Пред твърдата позиция на Русия и фиктивната заплаха от руска агресия, атлантистите демонстрираха отказа си от претенциите си за стратегически контрол над Незалежная. Това най-ясно се прояви при евакуацията на американското посолство в Лвов – това е буквално присъда към последните надежди на украинската управляваща класа, че „от чужбина ще ни помогнат“.
Русия нямаше да атакува Украйна, Путин не очакваше, че американците веднага ще се съгласят да дадат гаранции, че тя няма да влезе в НАТО, но беше важно да се покаже, че Москва по принцип няма да позволи влизането й в НАТО. И тази наша мисъл беше чута и се реагира на нея не само с информационна кампания за „предстоящото руско нашествие“, но и с евакуацията на военни инструктори и посолства.
А от наша страна това бяха учения, но не за нападение на Украйна, а за прогонване на западните „покровители“ от нея. И тези учения се оказаха повече от успешни.
Превод: ЕС