/Поглед.инфо/ Споразумението от Ашхабад беше сключено между Узбекистан, Туркменистан, Иран и Оман през 2011 г. То засили намерението на страните да създадат транспортен маршрут, който да допринесе за увеличаване на скоростта на транспортиране и транзит на стоки. Освен това представители на Пакистан, Казахстан и Индия изразиха желанието си да се присъединят към проекта. Пакистан официално се присъедини към проекта през 2016 г., а Казахстан и Индия през 2018 г.

Проектът се изпълнява бавно. На практика от подписването не е направено нищо. На 29 април 2021 г. Ашхабад беше домакин на среща между президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев и президента на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов.

Страните изразиха готовност за по-нататъшно насърчаване на споразумението от Ашхабад за създаване на международен транспортен и транзитен коридор, както и да осигурят натоварването на мултимодалния маршрут Китай-Централна Азия-Южен Кавказ-Турция и да продължат сътрудничеството в развитието на транспорта и логистична инфраструктура.

Това споразумение има няколко интересни характеристики. То е сключено между мюсюлманските страни, които въпреки това се различават помежду си по религиозна идентичност.

В Туркменистан и Узбекистан масово изповядват сунитски ислям, докато в Иран - шиизъм, а в Оман - ибадизъм (специална тенденция, която се различава както от сунитите, така и от шиитите). Оман и Иран имат добри търговски и икономически връзки.

Съществува и версия, че Иран е доставял оръжие за движението на хутите "Ансарала" чрез Оман. Нямаше обаче потвърждение за това.

Туркменистан и Узбекистан се намират в евразийския хинтерланд, тоест те са отстранени както от Хартланда, така и от Римланда - и двете държави нямат достъп до световния океан. Иран е най-удобният вариант за тях.

Въпреки че наскоро Узбекистан подписа споразумение с Афганистан и Пакистан с надеждата да получи достъп до дълбоководното пристанище Гуадар, този проект крие повече рискове, отколкото разклонението през Туркменистан до Иран. Освен това, имайки достъп до Каспийско море, Узбекистан получава възможност за транзит на стоки до Кавказ и Европа.

Интересът на Индия

Докато Индия първоначално отговори с ентусиазъм на старта на проекта, реалността е малко по-различна.

За Ню Делхи теоретично участието в този проект предоставя следните предимства:

- облекчаване на търговските бариери и опростяване на процедурите за движение на стоки между подписалите държави;

- връзка с региона на Централна Азия;

- Двустранната търговия на Индия с Централна Азия е на ниско ниво поради липсата на преки сухопътни връзки, споразумението може да реши този проблем и да помогне на Ню Делхи да диверсифицира своя търговски пазар и своята търговска кошница;

- ще улесни достъпа на Индия до стратегически и ценни полезни изкопаеми в Централна Азия, включително уран, коксуващи се въглища и др., което ще стимулира производствената икономика на Индия;

- страните от региона са стратегически разположени и са център между Индия и Евразия. По този начин свързването с този регион също ще улесни търговските отношения на Индия с други евразийски страни;

- Иран за Индия е основният вход на Индия към Евразия и следователно важна връзка в международния транспортен коридор Север-Юг, който включва Русия;

- връзка с ОНД. През 2015–2016 г. делът на ОНД в износа на Индия е бил едва 0,91%, а в вноса - 2%. Русия беше най-важният търговски партньор, представляващ около 65% от търговията на Индия със страните от ОНД.

Това споразумение ще спомогне за разширяване на свързаността на Индия с региона на ОНД като цяло, като по този начин ще отвори нови пазари за индийската търговия.

Вярно е, че много амбициозни проекти, в които се предполага активното участие на Индия, все още не са изпълнени или процесът протича твърде бавно.

Същото развитие на пристанището Чабахар в Иран, което първоначално се предполагаше главно поради инвестиции от Индия, беше забавено. Индийската страна се позова на западните санкции. Иран е критичен в това отношение и подозира Индия в саботиране на съвместните инициативи по съвет от Вашингтон. Вероятно действителният принос на Индия за споразумението от Ашхабад ще остане минимален.

Ролята на Русия

Необходимо е да се анализира как диверсификацията на транспортните маршрути за Туркменистан и Узбекистан може да повлияе на ролята на Русия като транзитен маршрут за превоз на товари.

Сега товарите от Европа до Туркменистан и Узбекистан се транспортират главно през пристанището на Санкт Петербург и по-нататък с железопътен транспорт (или по шосе, но все още през Беларус, Русия и Казахстан).

Най-големият европейски морски център се намира в Ротердам. Дори хипотетично да предположим, че стоките ще идват от Западна Европа „по права линия“, ще е необходимо да се използва сухопътен път и след това да се претовари на контейнерни кораби в пристанищата на Черно море и след това да се използва отново железопътната линия в Южен Кавказ .

Това не изглежда целесъобразно, тъй като държави, които нямат единно законодателство в областта на митниците, както е в случая на Русия и Казахстан, обединени в Евразийския икономически съюз, са свързани като транзит.

Освен това, някои маршрути в Южен Кавказ могат да бъдат блокирани през зимата поради снеговалежи и риск от лавини. В Турция също е необходимо да се добавят определени разходи, свързани с дейността на кюрдите в югоизточната част на страната.

Най-общо казано, няма особени рискове за Русия поради появата на нови маршрути в Централна Азия. Но, от друга страна, Русия може да извлече допълнителни ползи, използвайки готовата си инфраструктура и свързвайки допълнителен капацитет.

Потенциалът за превоз на товари през Каспийско море все още е до голяма степен нереализиран. На руското крайбрежие работят само четири пристанища - това са градовете Астрахан, Оля, Лаган и Махачкала.

Железопътната линия Иран-Туркменистан-Казахстан, която започна да функционира през 2014 г. и е включена в международния коридор Север-Юг, също ще стане основният участък от трасето съгласно споразумението от Ашхабад.

По този начин е ясно, че споразумението от Ашхабад ще бъде лесно синхронизирано с други инфраструктурни инициативи в региона, от Китайско-пакистанския икономически коридор до транспортните елементи на Евразийския икономически съюз. Както в случая с други централноазиатски проекти, има външни сили, които очевидно не са заинтересовани от развитието на търговски отношения между страните по това споразумение.

Превод: СМ