/Поглед.инфо/ Посещението на германския канцлер Олаф Шолц в Москва ще се запомни не само с “престрелките” му с руския президент Владимир Путин за Донбас, НАТО и Югославия. Основното е, че германският лидер беше принуден открито да разочарова Украйна. По-специално за това как точно трябва да се изпълняват Минските споразумения.

Има широко разпространени стереотипи за редица държави. Например, смята се, че французите са емоционални, ръководени от импулси и страст. Немците пък са студени и педантични, работят старателно, по ясна схема и с пруска дисциплина. Често тези стереотипи присъстват само във вицовете – но така се случва, че сега те могат да се насложат върху посещенията в Русия на лидерите на двете страни, президента Макрон и канцлера Шолц.

Посещението на Макрон беше емоционално – ръководителят на Франция реши да дойде в Русия буквално за броени дни, надявайки се да обере лаврите на миротворец и да повиши рейтинга си преди пролетните президентски избори. Разбира се, президентът Путин прие своя колега и разговаря дълго с него. Страните проведоха голяма пресконференция, на която демонстрираха топлината в руско-френските отношения. Топлина - но нищо повече.

Посещението на Олаф Шолц беше внимателно подготвено в продължение на няколко седмици. И не става дума само за работа на ниво протоколни служби, формиране на общ дневен ред, както и консултации със специалисти. Според “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” „преди няколко седмици канцлерът говори за Путин и с предшественика си Ангела Меркел, която след многобройни срещи през последните две десетилетия познава руснаците по-добре от повечето други западни политици“.

Преди да посети Русия, германският канцлер направи две важни подготвителни пътувания. Първо във Вашингтон – за да разбере каква степен на свобода ще му даде Джо Байдън на преговорите в Москва, какви теми ще позволи да обсъжда и по какви теми ще му бъде позволено да дава гаранции. След това в Киев. Очевидно Шолц е искал да оцени степента на адекватност на киевското ръководство, както и мащаба на отстъпките, които е готово да направи под натиска на Германия, Франция и отчасти САЩ.

Както във Вашингтон, така и в Украйна Олаф Шолц се въздържа от прекалено остри думи срещу Москва (по-специално той не постави съдбата на „Северен поток 2“ в зависимост от отношенията между Русия и Украйна). Всичките му изявления не прекрачваха никакви риторични червени линии. Съответно те не развалиха емоционалния фон на преговорите в Кремъл.

Да, на пресконференцията Шолц повдигна въпроси за човешките права в Русия - но той трябваше да го направи като лидер на Германия и едно от първите лица на Европейския съюз. В противен случай щеше да си има проблеми у дома от германските медии.

Да, на пресконференцията имаше малки престрелки. Така Шолц каза, че „за моето поколение войната в Европа е станала невъобразима, но трябва да сме сигурни, че ще остане такава“. Путин възрази, отбелязвайки: „Ние бяхме свидетели на войната в Европа, отприщена от НАТО срещу Югославия. Голяма военна операция с ракетни и бомбени удари по една от европейските столици, Белград - това беше без разрешение на Съвета за сигурност на ООН. Това е много лош пример, но е имало”.

Шолц отговори, че по думите му „в Югославия ситуацията е малко по-различна. Имаше опасност и заплаха от геноцид и това трябваше да бъде предотвратено.” И Путин го прекъсна, като каза, че „според нашите оценки това, което се случва в Донбас днес, е геноцид“.

Германският телевизионен канал “Велт” и редица други медии нарекоха този спаринг "размяна на удари", но нито тоналността, нито в крайна сметка темата на схватката не бяха близки до удари. Тези, които гледат на ситуацията през призмата на конфликта, могат да сравнят спаринга на двамата лидери с думите на Сергей Лавров след срещата му с британския външен министър Лиз Тръс.

В същото време германският канцлер направи редица важни изявления в хода на комуникацията си с пресата. Така той отбеляза, че подкрепя създаването на единна система за сигурност в Европа с Москва. И точно това Русия се опитва да постигне от Запада в продължение на дълги години.

„За нас, германците, и за всички европейци, е съвсем ясно, че устойчива сигурност не може да се изгради срещу Русия, а само с Русия. Тук сме единни – и в НАТО, и в Европейския съюз. Така че трябва да е възможно да се намери решение. Колкото и трудна да е ситуацията сега, не съм готов да я опиша като безнадеждна“, каза Шолц.

“Говорихме и за съдбата на ЛНР/ДНР във връзка с приемането от Държавната дума на призив до президента с искане за признаване на тези територии. Според Шолц, ако признаването стане реалност, то „би било нарушение на споразуменията от Минск. Това ще означава, че процесът ще бъде прекъснат, ще бъде политическа катастрофа”.

Руският лидер даде да се разбере, че засега няма да има катастрофа - и продължителността на това "засега" пряко зависи от действията на западните партньори. „В нашата страна по-голямата част от народа симпатизира на жителите в Донбас, подкрепя ги и се надява, че ситуацията там ще се промени коренно към по-добро за тях“, каза Путин. “Трябва да направим всичко, за да разрешим проблемите на Донбас, но да го направим по начина, по който федералният канцлер каза, основно въз основа на неизпълнените докрай възможности за изпълнение на Минските споразумения. Много се надяваме, че нашите партньори както отвъд океана, така и в Европа, преди всичко Федералната република и Франция, ще окажат съответно влияние върху настоящите власти в Киев и това решение ще бъде намерено”, допълни руският президент.

Така призивът на руските депутати най-вероятно засега ще остане само призив. Но в същото време той е на масата и отношението към него може да бъде преразгледано, ако Киев продължи да саботира изпълнението на Минските споразумения. И германският канцлер даде да се разбере, че ще принуди Украйна да изпълни задълженията си.

„Разбира се, можете да тълкувате нещо различно, но всичко е написано на хартия“, коментира Шолц, очевидно имайки предвид украинското желание за преразглеждане на точките от Минск. „Всички са единодушни в мнението, че изходът от тази ситуация е „формулата на Щайнмайер“. Тя регулира последователността на действията“, каза канцлерът.

Припомняме, че според тази формула специалният статут на ЛНР и ДНР се получава временно в деня на изборите там според украинското законодателство и за постоянно в деня, когато ОССЕ ги признае за справедливи и свободни. Още в Киев Шолц каза, че Зеленски му е обещал да предостави проектозакони за специалния статут и за избори в непризнатите републики в близко бъдеще. Но точно това Киев избягва от много години – и директно го признава.

Сега остава да изчакаме и да видим дали тези обещания ще бъдат спазени. Ще успеят ли германската задълбоченост и дисциплина да превъзмогнат украинската готовност да се избягват всякакви задължения?

Превод: В. Сергеев