/Поглед.инфо/ Според проучванията на общественото мнение Партия европейска солидарност на Петро Порошенко се е превърнала в най-популярната политическа сила в Украйна, изпреварвайки “Слуга” на народа на президента Зеленски и оставяйки проруската опозиция далеч назад. Най-вероятно това е голямата заслуга на американците. Това означава ли, че Порошенко скоро ще си отмъсти на Зеленски и ще си върне властта?

Социологическите проучвания на Киевския международен институт по социология пристигнаха навреме, както никога досега. Те като че ли теглят черта под политическия сезон и записват онези промени в настроенията на украинското общество, които са се случили през годината.

По-точно през годината, през която президентът Владимир Зеленски изграждаше личната си диктатура с ускорени темпове. По този път той вече е успял да постигне много и сега може да се каже, че съгражданите му не са оценили това, което е направил.

Около 65% от украинските граждани са убедени, че страната върви „в грешна посока”, а едва 18,6% се придържат към алтернативно мнение. В същото време украинците безпогрешно свързват погрешния курс с личността на Зеленски - 58,2% от анкетираните са против изобщо да се номинира за втори президентски мандат (което, противно на предишните обещания, той явно възнамерява да изпълни).

Що се отнася до партийните и идеологическите предпочитания на украинците, общата картина показва, че обществото е на разделено. Ако парламентарните избори се проведат следващия уикенд, рекорден брой партии - девет - ще да преминат във Върховната Рада. В същото време пропрезидентската сила "Слуга на народа" може да претендира едва за 15% от гласовете.

Да припомним, че сега тази партия напълно контролира парламента. Последните избори ѝ осигуриха безпрецедентен брой места - 254 от 450. Сега Зеленски дори не може да мечтае за нещо подобно.

Вече сме анализирали причините за срива на популярността на главата на украинската държава и неговата партия, но сега си струва да се откроят две нови - и много важни.

Първо, олигарсите отговориха на президента с медийна война, която той засега губи , на опитите на Зеленски да „щипне“ олигарсите и да им забрани да подкрепят потенциалните му конкуренти. Сега популярността на държавния глава пада под градушка от информационни атаки - той е критикуван ежедневно от онези медии, които преди това се придържаха към неутралност.

Второ, „разводът“ с Дмитрий Разумков, бивш съюзник, който се противопостави на изграждането на диктатурата на Зеленски, доведе до появата на влиятелен конкурент. И „Слуга на народа“ на Зеленски, и „Разумната политика“ на Разумков претендират за един и същ електорат. Анкетата на Киевския институт дава на новата партия на бившия председател на Върховната Рада 9,9% от гласовете.

В същото време войната между президентството я и партия "Опозиционна платформа - За живот", един от лидерите на която Виктор Медведчук всъщност беше взет за заложник, даде плод. Говорим за един от фрагментите на Партията на регионите на Виктор Янукович, който се фокусира върху гласовете на рускоезичния югоизток на Украйна, мирното разрешаване на конфликта в Донбас и възстановяването на отношенията с Русия. Сега тази сила има само 9,2% от гласовете, но заема едва пето място в анкетите.

Само преди година, на фона на първата вълна от разочарование от политиката на Зеленски, ОПЗЖ беше на първо място в социологическите проучвания с рейтинг над 20%. Партията беше значително отслабена от преследване от страна на властите и вътрешни скандали. Друго отцепление на Партията на регионите - партията "Наши" на Евгений Мураев, с възгледи почти същите като този на ОПЗЖ, но с неразрешими лични противоречия с нейните лидери - сега претендира за 5,3% от гласовете.

Е, лидерът на анкетата на Киевския институт неочаквано стана "Европейската солидарност" на бившия президент Петро Порошенко. „Неочаквано“, защото тази сила и нейният лидер, поради гигантския антирейтинг, бяха отписани. Според анкетата прозападните националисти имат 17,1% подкрепа, което е повече от два пъти резултата им на последните парламентарни избори.

Това е логична последица от войната на Зеленски с ОПЗЖ и класиката на политическата конфронтация, когато трета излиза победител от сблъсъка на две сили като най-малко засегнати в конфликта. Но има един нюанс: киевските политолози, независимо от отношението им към Зеленски и Порошенко, единодушно твърдят, че настоящият президент е бил възпрепятстван да довърши бившия президент от заповед за защита от САЩ. Иначе е невъзможно да се обясни защо 20 (!) наказателни дела, образувани срещу Порошенко и обкръжението му, лежат неподвижни и сякаш забравени.

Порошенко оглавяваше страната в периода на новите икономически реалности и в статута на милиардер, като не се ограничаваше - той провеждаше твърда политика, която не винаги беше в противоречие с наказателния кодекс. Но този човек има многобройни лични връзки в Америка, които винаги умело е използвал и е съвсем логично да се предположи, че политическата му власт през цялото това време е била в относителна безопасност само благодарение на американците.

В крайна сметка те също не се интересуват Зеленски да стане пълен диктатор и едноличен господар на Украйна. При такива условия той ще стане по-малко управляем.

Времето ще покаже доколко стабилна е тенденцията с възраждането на Порошенко като политик от пепелта. Но ако изхождаме от сегашната социологическа подредба, проевропейските националисти имат добри шансове да получат контрол над следващата Върховна Рада.

Едва ли еднолично. Според много други анкети Порошенко остава лидер на антирейтинга на политиците, тоест човекът, чието име респондентите назовават, отговаряйки на въпроса „за кого няма да гласувате при никакви обстоятелства“.

Но Европейската солидарност може да се превърне в платформа за сглобяване на коалиция от националистически настроени, прозападни и в същото време „антизеленски“ сили. Например "Баткивщина" на Юлия Тимошенко (Институтът ѝ дава 13,3% популярност), партия "Сила и чест" на Игор Смешко (5,4%), “Украинска стратегия” на Владимир Гройсман (същото количество), Радикалната партия на Олег Ляшко (5,4%).

Очевидно конвенционално настроените проруски сили при такъв сценарий ще останат зад борда и няма да могат да претендират за власт, но няма да се превърнат и в опорна точка за Зеленски – всички мостове между тях са изгорени.

Такъв парламент може да направи живота на президента Зеленски непоносим. Няма причина да му съчувстваме от руската страна на границата – по редица ключови въпроси той се оказа още по-непоносим „партньор“ дори от Порошенко. Но има причини да се вземат предвид тези съображения при разработването на средносрочна политика спрямо Украйна. „Нашите” почти не са останали, а тези, които съществуват, не претендират за власт. Който и да завземе Президентството и Върховната Рада през следващия политически сезон, пак ще бъде от тези, които последователно превръщат Украйна в „анти-Русия“.

Превод: В. Сергеев