/Поглед.инфо/ Лидерът на йеменските въстаници написа на Владимир Путин писмо с молба да се намеси в конфликта. Аналогична молба е изпратена и до Франция и Китай. Изборът на страната, разбира се, предизвиква редица въпроси, особено в частта на намиращия се сред адресатите Макрон.
Самото писмо е по-скоро закономерно, отколкото неочаквано. В Йемен на страната на правителството воюват същите страни, които против Асад в Сирия, а на страната на въстаниците, фактически тези, които в Сирия са на страната на Дамаск. Но дори и да не воюват, просто подкрепят.
Общо казано разпределението на силите е доста ясно, както и причината, подбудила въстаниците да се паникьосат: пристанището Ходейда ще им бъде отнето всеки момент.
Ходейда е единственото пристанище, контролирано от въстаниците-хути. Представителите на коалицията настояват, че въстаниците получават през него оръжие от Иран. Тъй като цялата контролирана от хутите територия по суша граници със Саудитска Арабия, това пристанище е единствената връзка на въстаниците с външния свят. През него хутите и жителите на контролираните от тях територии получават и хуманитарна помощ.
Тъй като на границите на пълен глад се намират милиони души, е логично да се бие тревога.
На страната на йеменските въстаници са Ливан и Иран (с различна степен на недоказаността на участието). На страната на правителствените сили са всички останали (освен Судан, който се отказа, веднага след като на хоризонта проблесна възможността за тясно сътрудничество с Русия).
Накратко Москва се старае с всички сили да не отива по-далеч от хуманитарна помощ, защото в момента на Червено море е остро и горещо. Въстаниците са антиизраелски, антиамерикански и антисаудитски. Освен това те дори нямат официални властови пълномощия. Русия няма и много преки интереси там. Разбира се, присъства и въпросът с проливите.
Освен това тук дори е очевиден непосредственият интерес у саудитците за блокадата или контрола над Баб ел Мандебския пролив… Но засега нека не копаем толкова дълбоко.
Оставаме на равнище – каква може да бъде реакцията на Москва на молбата на йеменците и как при това да не се развалят отношенията с никого (поводи да се развалят се намират по-лесно от шансовете да се поправят).
Най-логичното ще е простата дипломацията. Без намек на военно присъствие, дори без думата „миротворец” да се устрои някакъв формат, подобен на Астанския, център за примирие, зона за деескалация. Желателно е да има и достъп до пристанище за хуманитарна помощ.
Изобщо не е задължително да се прави намеса с танкове и самолети, защото прекият конфликт със саудитците трябва да бъде много обоснован. А преговорите между властта и несъгласните е според специализацията на нашите професионалисти. Ще е възможно да се договори и примирие в името на доставката на хуманитарна помощ.
Активната фаза на конфликта тече от 2014 г. Повече от десет хиляди загинали. Намесата с оръжие е рисковано. Макар и никога не трябва да се изключват някакви подводни камъни, за които да не ни е известно. Да видим и как ще реагират китайците. Така ще разберем, че са намерили изгода.
Изобщо, честно казано, там нещата са безперспективни. Саудитска Арабия не се отказва, както и тези, които не я харесват. В Близкия изток конфликтите избухват лесно и се решават сложно. Тежко им на йеменците.
Превод: Поглед.инфо