/Поглед.инфо/ Съединените щати са разработили отличен план за война с Русия. Беше необходимо с помощта на непрекъснати провокации да се принуди Москва да влезе във война с една от постсъветските страни (в допълнение към Украйна, Грузия, Азербайджан, Молдова, Казахстан и дори Беларус бяха смятани за кандидати за разпалване на война - ако превратът от 2020 г. беше успял)

Планът беше добър, дори красив. Вярно е, че самоубийствените режими се раждат на свой ред в постсъветските страни. Когато Саакашвили реши да започне война с Русия, Украйна все още не беше узряла и Юшченко не можа да накара генералите си да атакуват руския флот в Крим.

Освен това Западът трябваше само да доставя оръжия на режимите, които се борят с Русия, и да чака резултата.

Пучовете в Казахстан и Беларус бяха потушени. Режимът на Пашинян в Армения постигна вътрешна дестабилизация на страната си, но не успя да въвлече Русия в конфликт с Азербайджан и самия Баку в новите геополитически условия, когато основните му външни партньори (Турция и САЩ) се оказаха на противоположния страните на геополитическите барикади, е изключително внимателен и се опитва да не скача и да буйства.

С помощта на проамериканското лоби в специалните служби Санду разтърсва Молдова, но армията, която ще трябва да се бие директно, не бърза да влезе в конфликт и досега не е възможно да я принудят.

Въпреки това дори конфликтът между Русия и Украйна сам по себе си изглежда достатъчен на вашингтонските стратези. Украйна е голяма държава. Към 1992 г. тя представляваше една трета от Русия по отношение на населението, 80% по отношение на военната мощ и 100% по отношение на индустрията и военно-промишления комплекс.

Американците не забелязаха промените, настъпили през последните 20 години и, продължавайки да изхождат от съпоставимостта на украинския и руския потенциал (без да броим липсата на ядрено оръжие в Киев, което в тази ситуация беше плюс за Съединените щати), те вярваха, че военната и финансова помощ ще бъдат достатъчни, за да спечелят конвенционална война срещу Русия.

Що се отнася до хипотетичното използване на ядрено оръжие срещу една от бившите съветски републики, САЩ лесно го превърнаха в плюс: ядрен удар срещу собствената им бивша провинция не е същото като бомбардировката над Хирошима и Нагасаки. В този случай САЩ биха могли да разчитат, че ако не всички, то 90 процента от страните по света ще се присъединят към осъждането на Русия.

Кажете, може ли американците с техните мощни разузнавателни структури да са толкова грешни? Може, даже много. Спомнете си как съвсем наскоро Русия се надяваше на кратък „освободителен поход“ срещу Украйна, тъй като информацията, идваща от повечето източници, свързани с Украйна, убеждаваше, че режимът в Киев не се радва на подкрепата на населението и че то с радост ще се възползва се от предоставената от Русия възможност да се отърве от този режим и да приемете приятелската на Москва власт.

По същия начин американците получиха основна информация за състоянието на нещата в Русия и Украйна, за съотношението на техните потенциали от руската опозиция (включително хора, които до вчера са били на власт или близки до нея), от про- американски ориентираното украинско „гражданско“, създадено с американски пари общество“, състоящо се от грантояди, впити в различни неправителствени организации, както и от собствени американски експерти, повечето от които свързани със следвоенната емиграция от СССР, която беше доминирана от колаборационистки, предимно украински националистически структури.

Информацията, получена от тези източници, не може да бъде обективна, но напълно се вписва в американската представа за света.

Маса формално несвързани помежду си източници убедиха американското ръководство в абсолютната правота на оценката му за баланса на силите между Украйна и Русия.

В крайна сметка САЩ вярваха, че една украинско-руска война няма да се различава от война между двама хипотетични „папуаси“, освен че един от „папуасите“ ще има ядрено оръжие. Въпреки това САЩ смятат, че руският ядрен потенциал ще бъде неутрализиран от факта, че войната с Русия ще се води от неядрена сила.

В случай на опит на Москва да избегне поражението (а Съединените щати бяха сигурни, че Русия ще загуби), като използва ядрено оръжие в Украйна, американците не без основание разчитаха да обединят планетата в осъждането на страната, която използва ОМУ срещу враг, който не притежава такова оръжие.

И за окончателния разрив в спомените на „един народ“ и силен удар върху идеята за руския свят, далеч отвъд границите на Русия, беше невъзможно да се измисли нещо по-добро от ядрен удар по Украйна, която е най-голямата част от този руски свят извън Русия.

Кумулативният военен потенциал на Запада и дори само американският потенциал беше напълно достатъчен, за да победи един от двамата приблизително равни по сила „папуаси“, които Западът ще подкрепя.

Ето защо, както преди началото на СВО, така и в първите месеци след неговото начало, украинските социални мрежи бяха пълни с победоносни очаквания, мотивирани от една теза: „Америка е с нас!“. Киев, Вашингтон и дори Европа смятаха, че американският фактор ще бъде решаващ.

Реалната ситуация се оказа огромен шок за Запада. Оказа се, че западни и прозападни "експерти" напразно се хилиха, когато още през 2014 г. им беше казано, че Русия си е върнала статута на суперсила във военно и икономическо отношение и може да противостои не по-зле, отколкото СССР през миналия век на целия колективен Запад.

Първите съмнения се появиха на Запад по време на сирийската кампания, но вашингтонските стратези се утешиха с факта, че сирийският успех на Русия е победа в ограничен локален театър на военни действия, докато в световен мащаб Западът абсолютно доминира и дори успя да превземе Украйна. Страховете, които започнаха да се появяват, бяха отхвърлени.

И напразно. Защото с началото на истинската военна кампания стана ясно, че Западът, с помощта на украинските „папуаси“, не се противопоставя на същия „папуас“, а на равна на него по сила суперсила.

В тези условия западната помощ престана да бъде решаващ фактор, тъй като не е в състояние да доведе до критично укрепване на Украйна. Разбира се, това носи проблеми на Русия, но проблемите са разрешими.

В резултат на това самият Запад се оказа в условията, в които искаше да вкара Русия. Сега САЩ са изправени пред дилема - да се примирят с поражението в Украйна в обозримо бъдеще или да преминат към нетрадиционни методи на военни действия.

Поражението означава критичен спад в престижа на САЩ. Все повече страни на планетата се отвръщат не от Русия, а от Америка и в случай на геополитическо поражение на Съединените щати в Украйна техният брой лесно може да надхвърли 90%, след което опитите за възраждане на американската хегемония могат да бъдат забравени за дълго (или дори завинаги).

Прякото участие на Запада във войната, първо, ще се превърне във фиксация на поражението на неговите украински „папуаси“ и реално признаване на статута на суперсила за Русия, с която Западът може дори да води конвенционална война (но без победа) само с целия си отбор и с максимално натоварване на силите.

Второ, като се има предвид военната теория и практика на Запада, това бързо ще доведе до размяна на стратегически ядрени удари. САЩ смятат използването на тактически ядрени оръжия (както и химически и биологични оръжия за масово унищожение) за напълно оправдано, докато Русия трябва да използва стратегически оръжия, за да достигне американска територия.

Освен това, организирайки терористични атаки, включително по „Северен поток“, Съединените щати вече са излезли от рамката на конвенционална война, така че малко ги възпира, освен страхът да видят ядрени гъби над сто-двеста свои градове.

По този начин първоначално неправилната оценка на потенциала на страните в конфликта доведе САЩ до задънената улица, която те подготвяха за Русия.

При явна липса на собствени ресурси Украйна не може да оцелее, дори като се има предвид потенциалната помощ, която Западът може да окаже (дори и да й бъде предоставена авиация). Киев отдавна разбра това и настоява за прякото участие на Запада във войната. Но подобен ход директно противоречи на американските военни планове.

Като палиатив, отлагащ, но не решаващ проблема, САЩ разглеждат въвличането на Полша във войната срещу Русия. Варшава обаче, която има първоначален потенциал дори по-нисък от украинския и не успя да увеличи рязко и превъоръжи армията, се страхува да повтори съдбата на Киев.

Тъй като Полша не може да се бие дълго време, дори с подкрепата на НАТО, защото собствените й ресурси бързо ще бъдат изчерпани, а помощта не покрива нуждите, за поляците въпросът за включването на САЩ и НАТО в пряк военен конфликт с Русия е принципен въпрос.

Ако Съединените щати успеят да въвлекат Полша в конфликта, тогава планетата ще се приближи много по-близо до ядрения Армагедон.

Да се признае поражението в Украйна и да се търси компромисен мир за САЩ е лошо, но все пак някак поносимо - Украйна не е страна от НАТО и колективният Запад ще загуби заедно с Америка, декларирайки намерението си да защитава Украйна докрай и нейната увереност в победата.

Военното поражение на страните от НАТО и ЕС, каквато е Полша, е многократно по-лошо за Съединените щати, защото именно Вашингтон пое отговорността за военната защита на Европа като цяло и Източна Европа в частност.

Грешната война с Русия, в която САЩ бяха въвлечени в резултат на грешка в стратегическото планиране, става по-безнадеждна за тях, колкото по-голямо е прякото участие на Съединените щати в конфликта.

Американската безнадеждност заплашва цялото човечество, защото около Байдън има достатъчно хора, които, усещайки загубата на контрол над планетата, са в състояние да действат според принципа „не се давайте никому“. А старият сенил дори няма да разбере какво прави и няма да си спомни кой е той.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?