/Поглед.инфо/ “Реалността е такава, че светът никога няма да бъде предишният след коронавируса”.
Сюрреалистичната атмосфера на пандемията с КОВИД-19 припомня как се чувствах като младеж в 84-та пехотна дивизия по време на битката при Ардените.
Сега, както в края на 1944 г., има усещане за настъпваща опасност, насочено не срещу някой конкретен човек, а нанасяща произволни и опустошителни удари.
Но има важна разлика между това далечно време и нашето.
Американската издръжливост тогава бе засилена от крайната национална цел.
Сега в разделената страна е необходимо ефективно и далновидно правителство за преодоляване на препятствия, невиждани по мащаб и обхват.
Поддържането на обществено доверие е от решаващо значение за социалната солидарност, за отношенията на обществата помежду им, както и за международния мир и стабилност.
Нациите са обединени и проспериращи, когато вярват, че техните институции могат да предвидят бедствията, да ограничат ефектите им и да възстановят стабилността.
Когато пандемията с коронавируса приключи, институциите в много страни ще се възприемат като претърпели неуспех.
Няма значение дали това решение е обективно справедливо.
Реалността е, че светът никога няма да бъде същият след коронавируса.
Споренето сега за миналото само затруднява какво трябва да се направи.
Коронавирусът поразява с безпрецедентен мащаб и свирепост.
Разпространението му е експоненциално: случаите в САЩ се удвояват всеки пети ден.
В момента няма лек.
Медикаментите са недостатъчни, за да се справят с нарастващата вълна от случаи на заболяването.
Отделите за интензивно лечение са претоварени, на ръба и извън своите възможности.
Тестването е недостатъчно на задачата за определяне на степента на заразяване и особено на обратното разпространение.
Успешна ваксина може да бъде създадена от 12 до 18 месеца.
Властите на САЩ извършиха значителна работа по предотвратяването на първоначалната катастрофа.
Последното изпитание ще бъде спирането на разпространението на вируса и след това да се обърне по начин и в мащаб, който поддържа доверието на обществото в способността на американците да управляват себе си.
Кризисните усилия, без значение колко мащабни и необходими са, не трябва да изместват неотложната задача за стартиране на паралелно мероприятие за преход към посткоронавирусен ред.
Лидерите се справят с кризата до голяма степен на национална основа, но социално вредните ефекти на вируса не признават граници.
Въпреки че въздействието върху човешкото здраве, да се надяваме, ще бъде временно, политическите и икономическите сътресения могат да продължат за поколенията.
Нито една държава, дори САЩ, не може да победи вируса чрез национални усилия.
Задоволяването на нуждите в момента в крайна сметка трябва да се комбинира с глобална споделена визия и програма.
Ако не успеем да направим това в тандем, ще се изправим пред най-лошото.
Извличайки поука от разработването на плана „Маршал“ и проекта “Манхатън”, САЩ трябва да положат сериозни усилия в три области.
Първо, да засилят глобалната устойчивост пред инфекциозните заболявания.
Триумфите на медицинската наука като ваксината срещу детски паралич и изкореняването на едрата шарка или новопоявилото се статистическо-техническо чудо на медицинската диагностика с помощта на изкуствен интелект ни доведоха до опасно самодоволство.
Трябва да разработим нови методи и технологии за контрол на заболяванията и пропорционални ваксини за големите популации.
Градовете, щатите и регионите трябва непрекъснато да се подготвят да защитават хората си от пандемии чрез натрупване на запаси, съвместно планиране и разузнаване на предните позиции на науката.
Второ, стремеж да се лекуват раните на световната икономика.
Световните лидери си извлякоха важни поуки от финансовата криза през 2008 г.
Настоящата икономическа криза е по-сложна: намаляването, причинено от коронавируса, по своята скорост и глобален мащаб, не прилича на нищо, известно досега в историята.
А необходимите мерки за обществено здраве, като социалното дистанциране и закриване на училища и предприятия, засилват икономическата болка.
Програмите трябва да се съсредоточат и върху смекчаването на предстоящия хаос за най-уязвимите групи от световното население.
Трето, защита на принципите на либералния световен ред.
Легендата за основаването на модерно правителство е укрепеният град, защитен от мощни владетели, понякога тиранични, понякога доброжелателни, но винаги достатъчно силни, за да защитят хората от външен враг.
Мислителите на просвещението преосмислиха тази концепция, аргументирайки се, че целта на легитимната държава е да осигури основните нужди на хората: сигурност, ред, икономически просперитет и справедливост.
Хората не могат да осигурят тези неща сами.
Пандемията предизвика анахронизъм, възраждането на укрепен град в епоха, когато просперитетът зависи от световната търговия и движението на хората.
Демокрациите в света трябва да защитават и поддържат своите ценности на Просвещението.
Глобалното отклонение от баланса на властта с легитимността ще доведе до срив на социалния договор както на вътрешно, така и на международно ниво.
И въпреки всичко , този хилядолетен въпрос за легитимността и властта не може да бъде решен едновременно с усилията за преодоляване на чумата КОВИД-19.
Сдържаността е необходима за всички страни - както във вътрешната политика, така и в международната дипломация.
Трябва да се определят приоритети.
Преместихме се от битката при Ардените в свят на нарастващ просперитет и човешко достойнство.
Сега живеем в епохални времена.
Историческото предизвикателство за лидерите е да се справят с кризата и да изградят бъдещето.
Отказът от това може да подпали света.
Превод: В. Сергеев