/Поглед.инфо/ Падащи доходи, покачване на цените, унищожаване на работни места, студ в домовете – това е цената, която обикновените американци и европейци ще трябва да платят за икономическата война с Москва за Украйна. В бъдеще това ще се отрази сериозно на вътрешната политика на западните страни, чието население за първи път ще почувства ефекта от глобалната конфронтация с Русия.
Според директора на МВФ Кристалина Георгиева последствията от действията на Русия в Украйна и наложените санкции срещу руската икономика ще струват на планетата повече от пандемията на коронавируса.
Миналата година Световната банка публикува разследване, след което Георгиева беше заподозряна в лобиране в полза на Китай, откъдето започва пандемията. Следователно валидността на подобна емоционална прогноза може да бъде поставена под въпрос.
Но по същество Георгиева, разбира се, е права, поне никой не спори с твърдението, че настоящата криза ще доведе до големи загуби за световната икономика, независимо дали говорим за загубите на марки, напускащи Русия (само “Макдоналдс” преценява пропуснатите възможности на 50 милиона долара на месец) или рязко покачване на цените на експортните стоки на Руската федерация - петрол, газ, зърно, някои метали и дървен материал.
Тези загуби ще бъдат толкова значителни, че правителствата на западните страни искрено предупреждават населението за неизбежния спад в жизнения стандарт.
В САЩ инфлацията е рекордно висока от 40 години – почти 8%, и то основно заради покачващите се цени на петрола. На този фон Байдън налага ембарго за закупуване на енергийни източници от Руската федерация, безсрамно го нарича "надценка на Путин" (той вече го каза два пъти), но все пак признава, че това е резултат от наложените "осакатяващи" санкции върху руската икономика.
Образът на обикновен американец, който стиска сърцето си при вида на табелата с цената на бензиностанция, беше предложен от самия Байдън. Така икономическата война с Русия придоби популярно измерение в Съединените щати.
Във Великобритания очакват спад на жизнения стандарт с 2500 лири на семейство годишно и подчертават, че това е именно заради санкциите.
Във Франция се отправят призиви за понижаване на температурата в домовете с няколко градуса.
В Германия обявяват увеличение на цената на газа с повече от една четвърт до май, въпреки че и без това в Германия вече е много скъп. И всеки германец разбира, че би било по-евтино, ако вече завършеният “Северен поток-2” бъде пуснат, но сертифицирането му беше спряно с политическо решение на Берлин във връзка дори не със специалната операция, а с признаването на независимостта на ДНР и ЛНР от Москва.
Така на европейците и американците се предлага да плащат от собствените си джобове за икономическата примка около врата на Русия. Ще се съгласят ли? Без съмнение да.
Нивото на подкрепа за Украйна в западното общество не бива да се подценява, особено след като медиите на ЕС и САЩ представят или американската, или украинската гледна точка за случващото се (те имат известни различия, но това е повод за отделна дискусия), а тонът на публикациите придоби откровено истеричен характер.
В Чехия и балтийските страни подкрепата за действията на Русия в Украйна като цяло беше призната за криминално престъпление.
Хиляди митинги в подкрепа на Украйна, набиране на средства в помощ на украинците с участието на световни звезди, заглавия на вестници в духа на „Трябва да платим за свободата“ – всичко е налице. И работи.
Например, рейтингът на френския президент Еманюел Макрон, който зае абсолютно категорична позиция по въпроса за санкциите, се повиши от 25 на 33%. Това на практика му гарантира преизбиране на втория тур на изборите, който ще се проведе тази пролет. Журналистът и философ Ерик Земур, който предлага коренно различен подход към отношенията с Русия, вече не изглежда сериозен конкурент на настоящия собственик на Елисейския дворец.
В бъдеще обаче настоящата икономическа война заплашва вътрешната политика на участващите в нея страни с тектонични промени - и то съвсем не в полза на тези, които започнаха тази икономическа война. Най-малкото поради факта, че е придружена от историческото прозрение на обществото – конфликтът с Русия струва пари. Големи пари.
Винаги струва много пари и умните хора разбраха това: „надпреварата във въоръжаването“ в ерата на Студената война и опосредстваните войни със СССР по целия свят бяха платени от американския данъкоплатец. Но това беше представено от държавата като обща мисия в борбата за техния собствен начин на живот и разходите бяха разпределени върху цялата нация, не се усещаха от всеки конкретен индивид (освен ако не беше изпратен директно на фронта).
Освен това Вашингтон си знаеше мярката – средностатистическият американец (впрочем, за разлика от средния съветски гражданин ) никога не е имал чувството, че е недохранен, защото са произвели поредния танк.
Кримско-Донбаските санкции от 2014 г. също донесоха загуби на западния свят, но те говореха за тях по-скоро в контекста на пропуснатите печалби - пари, които големият бизнес можеше да спечели, но не спечели. “Руската пролет“, видите ли, им попречи.
Последиците от тази вълна се усетиха пряко от европейските фермери и другите земеделски производители, защото контрасанкциите на Москва затвориха руския пазар за тях, но недоволството им беше заглушено от допълнителни субсидии от Брюксел, които са типични за тяхната индустрия (в развитите страни селското стопанство често е нерентабилно - твърде скъпа земя, твърде скъп труд, в резултат на това - твърде високи цени на продуктите, за да може поне някой да ги купи).
Сега не е така. Въпреки санкциите от 2014 г. и руското заместване на вноса, броят на нишките, свързващи руската икономика с икономиките на Запада се оказа толкова голям, че сегашното им разкъсване ще бъде усетено от мнозинството – и богати, и бедни. Това е загубата, която среднопретегленият европеец може да изчисли сам - по етикетите с цените и сметките. Това е конкретна цифра, извадена от семейния бюджет още през следващия месец. Преди не беше така.
Тъй като гражданите също са гласоподаватели, това неизбежно ще създаде електорално засилване на национален егоизъм в Европа и ще тласне напред „неоизолационистите“ с възгледи като тези на Тъкър Карлсън и Доналд Тръмп в САЩ. Важното е, че този национален егоизъм ще придобие руски привкус за дълго време.
Не може да се самоуспокояваме с този процес. Не трябва да се надяваме, че гладните европейци най-накрая ще изберат проруско правителство, което ще се втурне към Москва с извинения.
Експертно проучване на Централната банка обещава на Русия инфлация от 20% (срещу 8-9% в САЩ и 7-8% във Великобритания) и 8% намаление на БВП през 2022 г. С други думи, докато европейците, като се отдалечават от сегашната антируска истерия, ще мислят за други, по-евтини начини да уредят въпросите с Москва, руската икономика ще се клати.
Но в случая дългосрочният ефект е наистина ценен и геополитически полезен за нас. Оттук нататък ястребовата реторика, свързана със сдържането на Русия и конфронтацията с Русия, за първи път в историята на Запада ще бъде свързана с рязък спад на жизнения стандарт, покачване на цените и свиване на доходите. Когато интензитетът на емоционалното изнудване в средствата за масова информация утихне и избирателят остане насаме с тези мисли, изборът му може силно да изненада сегашните лидери на общественото мнение, които са поставили за своя мисия да се борят с всичко руско.
Не този политически сезон, може би дори не следващият, но бретонските рибари, които подкрепиха Земур и работниците от Пенсилвания, които гласуваха за Тръмп, неизбежно ще имат много неочаквани съмишленици, които ще научат от първа ръка, че русофобията е скъпа.
Превод: В. Сергеев