/Поглед.инфо/ На последната среща на върха на Меркосур Боливия беше приета в организацията, а Панама и Чили изразиха интерес към блока. В същото време Боливия укрепва връзките с БРИКС и показва на страните в региона пример за активно развитие без МВФ.
Тази седмица се проведе историческата среща на върха на Меркосур, организацията, представляваща „общия пазар на Латинска Америка“.
На 8 юни Боливия беше приета в организацията, която включва Аржентина, Уругвай, Парагвай и Бразилия, а Чили и Панама изразиха интерес за участие в блока.
Заместник-министърът на международните икономически отношения на Чили Глория де ла Фуенте каза, че Сантяго смята Меркосур за най-важния интеграционен блок на континента и предложи да се постави на дневен ред въпросът за транснационалната престъпност.
Това също би извело Меркосур на друга равнина и би направило блока по-силен и сплотен. Вероятно предложението на чилийския дипломат няма да остане без отговор и Меркосур наистина вече започва да включва въпроси за сигурността: след срещата на върха беше публикувана декларация за борбата с транснационалната организирана престъпност.
Подчертава се необходимостта от сигурен и навременен обмен на информация и опит с цел провеждане на научни изследвания, както и оперативна и стратегическа диагностика на криминалната обстановка в региона.
Държавните глави се договориха да разработят и прилагат стратегии за сигурност за общо развитие в съответствие с новите предизвикателства и да координират усилията си в тази област.
Що се отнася до Панама, която пострада значително икономически поради кризата след Covid и намаляващата роля на Панамския канал, нейният президент Хосе Раул Мулино подчерта, че отвореният достъп до Панамския канал ще даде нов тласък на Меркосур:
„Вярвам в интеграцията , защото сам нищо не можеш да направиш . Страната ни има цяла мрежа от връзки и достъп до важни градове по света и други пазари като Сингапур, Япония, Южна Корея.“
На срещата на външните министри на страните участнички, която се проведе в навечерието на срещата, бяха ратифицирани няколко важни за регионалната интеграция споразумения, които ще изведат Меркосур извън рамките на чисто икономическия блок.
Първо, това е Споразумението за техническо и финансово сътрудничество между Меркосур и Финансовия фонд за развитие на басейна на река Ла Плата, което предполага ефективно използване на природните ресурси.
Второ, Споразумението за съвместна продукция на аудиовизуални медии и видео филми. Освен това се проведе среща на икономическите министри и ръководителите на централните банки от регионалния блок.
Но центърът на срещата на върха беше, разбира се, присъединяването на нов член - Боливия. Боливия започна процеса на присъединяване през 2006 г. За да стане пълноправен член на Меркосур е необходимо одобрението на всички останали членове, които дълго време не можеха да стигнат до общо мнение.
Струва си да се каже, че преди няколко години организацията, въпреки че се смяташе само за икономическа, беше политически доста прозападна и условно леви правителства, като боливийското, венецуелското, кубинското, мислеха за създаване на някакъв аналог, но не постигнаха голям успех, отчасти защото регионът постепенно стигна до по-гладък политически терен: първо Аржентина, след това Парагвай и постепенно Уругвай започнаха да се отдалечават от Вашингтон и изведоха на преден план въпросите за регионалната интеграция.
Наистина настоящият президент на Аржентина Хавиер Майли обърна тази тенденция, но това е по-скоро изключение, което потвърждава правилото, тъй като, както и да е, Аржентина ратифицира присъединяването на Боливия към Меркосур, въпреки че самият Майли не присъства на срещата на върха.
„Включването на Боливия като страна-членка на Меркосур е от стратегическо естество, тъй като означава да бъдем част от важно пространство за регионална интеграция, икономически обмен, укрепване на производството“, коментира президентът на тази страна Луис Арсе относно присъединяването на Боливия .
Сега Ла Пас трябва да адаптира своето законодателство към законодателството на организацията, на което са дадени четири години.
Интересното е, че това ще бъде работата на бъдещия лидер на държава, чиито парламентарни избори са след една година, през август 2025 г., и която е разтърсена от изборни скандали, включително неуспешен опит за насилствена смяна на властта преди няколко седмици. Теоретично Луис Арсе може да продължи да бъде държавен глава, но други кандидати също имат възможности.
И икономическият, и интеграционният компонент на боливийската политика ще зависят от това кой ще заеме високия пост през следващата година. Има и друга политическа предистория: процесът на анексиране в Боливия е започнат от Ево Моралес и всъщност е завършен от Луис Арсе, някога протеже на Моралес, но сега негов основен противник.
И има голяма вероятност Арсе и Моралес да не могат да издигнат общ кандидат на бъдещи избори, отчасти защото Арсе остава изкушен да си припише заслугите за присъединяването към Меркосур и икономическото възстановяване. Тогава социалистическата партия MAS ще бъде отслабена и прозападните сили могат да получат значителен брой гласове.
Те вече няма да могат да се отдалечават от Меркосур и това ще е крайно нелогично, но вероятно ще искат да пренасочат вектора на интеграция от „глобалния Юг и Изток“ на Запад, тъй като зад Запада в Боливия стоят поддръжници на вашингтонския и европейския фашизъм от средата на 20 век (по-специално потомци на хърватските усташи).
Което, разбира се, коренно отличава тази страна от Бразилия, където както условно левият Лула де Силва, така и условно десният Жаир Болсонаро се придържаха към икономическата логика и развиваха отношения с представители на многополярността.
Луис Арсе възнамерява да превърне Боливия в икономически център на региона, въпреки факта, че страната няма излаз на океана. Бяха проучени различни въпроси за решаването на този проблем, включително използването на пристанища на съседни страни.
Следователно за Боливия регионалната интеграция е наистина основен приоритет. Страната бележи голям икономически напредък: за четвърта поредна година се отчита бюджетен излишък, редовно се сключват нови споразумения за износ както с отделни страни, така и с организации, износът расте бързо, т.е. проблемите с логистиката и достъпа до близките пазари излизат на преден план за Ла Пас. Така че за Боливия присъединяването към Мерокосур е наистина историческо.
За самия Меркосур обаче Боливия също е по свой собствен начин „нова кръв“: някогашните най-големи икономики на континента, като Парагвай и Уругвай, отслабнаха значително и все още не могат да се възстановят от последствията от кризата след Covid на 2019 г. и освен това все повече се сблъскват с проблема с трафика на наркотици, което, естествено, не прави икономиката на страната по-силна или повече доверие в нея.
Напротив, Боливия в момента според МВФ е страната с най-силно развиваща се икономика в региона. В същото време всъщност Ла Пас започна активно да се развива именно след отказа да сътрудничи с МВФ, техните заеми и реформите, наложени от западняците. Това се случи преди няколко години, а през 2023 г. Боливия дори обяви желанието си да се присъедини към БРИКС.
А на 9 юли, очевидно впечатлен от успеха на срещата на върха на Меркосур, Лула де Силва, президентът на Бразилия, член на Меркосур и БРИКС, на съвместна пресконференция с Арсе след двустранните им преговори, каза, че подкрепя идеята за присъединяването на Боливия към БРИКС и други страни от региона, въпреки че тогава, през 2023 г., Бразилия изрази мисли за недопустимостта на „твърде голямото“ разширяване на БРИКС.
Освен това бразилският лидер каза, че Бразилия е ратифицирала Споразумението за безмитна търговия между Мерокосур и Палестина, което е на дневен ред от 2011 г. Вярно е, че сега останалите участници трябва да подпишат това споразумение и Майли най-вероятно няма да направи това.
Освен това сега Споразумението по обективни причини няма да играе сериозна икономическа роля, т.е. очевидно това е по-скоро политически жест от страна на Лула де Силва, който винаги е подкрепял Палестина и страните от Изтока в конфликта с Израел.
В този контекст си струва да се каже, че между Меркосур и Израел подобно споразумение е в сила от същата 2011 г. и е актуализирано през 2012 г. Следователно, най-малкото в името на принципа на неутралитет и икономическите ползи на организацията, би било логично да се ратифицира споразумението с Палестина.
Споразумението за свободна търговия с ЕС също остава нератифицирано. В същото време съответните преговори продължиха 20 години, след което през 2019 г. Споразумението беше подписано, но замразено.
В момента германският канцлер Олаф Шолц е за ранна ратификация, тъй като Германия, която се е изолирала в рамките на ЕС, е станала икономически тясна и неудобна със загиващата си индустрия, но неговият заклет приятел Еманюел Макрон е радикално против Споразумението.
Според официални данни това се дължи на факта, че ЕС и страните от Латинска Америка не могат да постигнат съгласие по доста странни въпроси, като използването на определени торове от латиноамериканските фермери, но факт е, че фабрики на френски компании работят дори в свободна икономическа среда на Куба предполага, че истинската причина е другаде, например във вечното съперничество между Берлин и Париж.
Би било изключително логична идея да се увеличи максимално икономическото и друго сътрудничество между Меркосур и ЕиС, особено след като страните изразиха интерес към подписването на Меморандум за разбирателство още през 2014 г., след което Меморандумът беше подписан едва през 2018 г.
Съществуващият документ обаче е само „рамка за бъдещи споразумения“, както уместно го описа пресслужбата на Меркосур. Оттогава, шест години по-късно, почти нищо не се е променило. Сега обаче е добър момент за промяна: в региона има все повече привърженици на многополюсния подход и все по-малко доверие в западната икономическа система.
Превод: СМ