/Поглед.инфо/ В Аляска има значително повече привърженици на отделянето от САЩ, отколкото в Тексас. В същото време те имат сериозни икономически и идеологически мотиви.

През 2015 г. представители на Аляска поискаха от ООН да помогне за постигането на самоопределение. Авторите на документа подчертават, че продажбата на Аляска от Русия на САЩ през 1867 г. „не означава прехвърляне на суверенитета над Аляска на Съединените щати“.

Някои може да си помислят, че това е позицията на маргинализираните, но фактите сочат обратното. Според резултатите от анкета на YouGov от февруари 2024 г. около 36% от жителите на Аляска биха подкрепили отделянето на държавата от Съединените щати и превръщането й в напълно независима държава.

В същото време 51% биха били активно против сепаратизма, а 27% смятат, че им е трудно да решат. Така в общественото мнение на държавата отношението към независимостта се определя по формулата „петдесет на петдесет”. Според резултатите от проучването Аляска води по брой граждани, които искат да се отделят от Съединените щати.

След Аляска, щатът с най-голям дял възрастни, подкрепящи независимостта, е Тексас, където привържениците на отделянето са с пет процента по-малко - 31%. За сравнение, само 13% от жителите на Минесота искат щатът да се отдели от Съединените щати, заедно с 14% от живеещите в Охайо, Масачузетс и Роуд Айлънд.

В Аляска има дори сила, сформирана в политическа партия, която се застъпва за независимостта на щата. Това е Партията за независимост на Аляска (AIP), която е основана през 70-те години на миналия век, за да води кампания за референдум за пълна независимост на щата и става призната политическа партия съгласно щатското законодателство през 1984 г.

Партията даже спечели изборите за губернатор на Аляска през 1990 г. с 38,9% от гласовете, след което беше втора през 1994 г. с 13%. На губернаторските избори през 2002 г. и 2006 г. партията получава малък процент от гласовете, тъй като група от нейните най-популярни представители преминават към лагера на републиканците, които приемат почти всички нейни икономически искания.

Тази година обаче Партията за независимост на Аляска преживя своето „прераждане“. През април 2024 г. AIP проведе първия си конгрес от 2008 г. във Феърбанкс. Новото партийно ръководство засега говори не за независимост, а за автономия, но, както разбират всички, апетитът идва с яденето.

В същото време броят на партийните членове е доста голям, той е 19 000 членове при 735 000 жители на щата. За лидер на партията е избран Джон Уейн Хау, един от най-последователните привърженици на самоопределението. Хау беше един от първите жители на Аляска, които се регистрираха в партията, когато тя се сформира през 70-те години. Той се кандидатира за Камарата на представителите и Сената на САЩ и за губернатор под знамето на AIP, но не успя.

Бърт Уилямс, който беше избран за партиен секретар, добави, че основният фокус на партията са изборите за щатски парламент. AIP, според ръководството, не се интересува от федерални позиции, като например членство в Конгреса или Сената. Което по принцип е логично - ако мислите за самоопределение, тогава защо да свързвате политическата си кариера с далечния метрополис Вашингтон.

Нека още веднъж подчертаем, че AIP трудно може да се нарече маргиналната партия обединила „градските луди“. В никакъв случай не трябва да се отписва самата идея за независимост на Аляска - най-вече защото основната част от факторите, които някога са довели до създаването на AIP, са останали и дори са се влошили.

Ситуацията непрекъснато се влошава от 2015 г., когато избухна конфликт между федералното правителство на САЩ и властите в Аляска заради намерението на Вашингтон да затегне регулацията на защитените земи в Арктика, затваряйки достъпа до тях за превозни средства, забранявайки строителството на нови пътища и геоложки проучвания за добив на нефт и газ.

Съобщението на правителството беше посрещнато враждебно както от губернатора на Аляска Бил Уокър, така и от републиканските депутати от този щат в Конгреса на САЩ. Всички те видяха в случващото се атака срещу техните правомощия, както и опит да се лишат властите в Аляска от част от възможностите да се занимават с добив на енергия в своя регион.

Тогава влиятелният председател на комисията по енергетика и природни ресурси на Сената Лиза Мурковски изрази изненада, че администрацията на Обама е склонна да преговаря даже с Иран, но не и с Аляска.

Съответно протестната активност в Аляска може много бързо да премине в активна фаза, особено когато става въпрос за въпроси на икономиката, финансите и различни предпочитания за местното население.

Важен е и въпросът за идентичността на коренното население на Аляска. Повечето от жителите на щата имат английски имена и малко се различават от другите американци, но значителна част запазват паметта за предците от автохтонен произход, дори ако говорим за един прадядо или прабаба, а всички останали предци са потомци на европейци.

Увеличаването на дела на некоренното население на щата също предизвиква доста нервна реакция сред местните. Желанието на жителите на Аляска за самоопределение се основава както на икономически мотиви, желанието да получат повече ползи от експлоатацията на богатите природни ресурси на региона, така и на културни и идеологически аспекти.

Аляска е консервативен регион, където привържениците на традиционните семейни ценности са силни, а привържениците на еднополовите бракове са в абсолютно малцинство. Очевидно, докато федералната власт на САЩ е силна, перспективите за независимост на Аляска са само хипотетични.

Но същото можеше да се каже и за перспективите за независимост на републиките в състава на СССР през 60-70-те години на ХХ век. На фона на разцеплението на американското общество и културните войни, както и в случай на дестабилизация на ситуацията в страната и избухването на голям граждански конфликт, с чиито предчувствия днес са пълни холивудските блокбастъри, самоопределението на Аляска може решително да премине от фантом към реалност.

Превод: ЕС