/Поглед.инфо/ Режимът на Асад е в началото на края си и вече се оформят следните вероятни сценарии за това как ще се развият нещата до 2015 г., пишат американски политолози в сайта Policymic.

1. Асад си отива, но силното алевитско присъствие остава

В Сирия ролята на мюсюлманите алевити е като тази на сунитите при управлението на Саддам Хюсеин в Ирак. Те са голямо арабско шиитско малцинство, което над 40 г. държи властта и контролира икономиката. Дори и след очакваното от 2 г. падане на Асад от власт алевитите, за разлика от иракските сунити, ще бъдат част от всяка форма на стабилизиране на Сирия след края на конфликта.

До началото на войната в Ирак сунитите бяха напълно изолирани във вътрешен и външен план. Алевитите имат мощни поддръжници като Иран, Русия и съседен Ливан ("Хизбула"). Ползват се с известна подкрепа дори сред потисканото в Сирия християнско малцинство. Бунтовниците в страната са разцепени повече, отколкото бяха шиитите в Ирак. И най-важното - няма мощна външна сила, която да възпира алевитите, както направиха САЩ със сунитите след навлизането и окупацията на Ирак през 2003 г.

2. Част от сунитската опозиция се цепи към джихадистите

Защо глобални сили като САЩ, Турция и Саудитска Арабия изпитват колебание да въоръжат сирийската опозиция? Най-често сочената причина е, че техните правителства и дори разузнаването не разполагат с надеждни данни кои са умерените кръгове в нея, на които може да се разчита да запълнят властовия вакуум след падането на Асад.

Според съобщения от района влиянието и активността на джихадистите сред сирийската опозиция тревожно растат. Без съмнение крайните ислямисти ще имат думата и при най-благоприятна бъдеща политическа структура.

В доминираната от сунити сирийска опозиция отсега се разпознават три основни течения: джихадисти, които ще посрещнат на нож всяка бъдеща власт, която не почива на религиозна основа; ислямисти около "Мюсюлмански братя", които ще се борят за влияние в новото държавно управление и ще го подкрепят само ако отговаря на принципите им; умерен светски блок, който ще прокарва западното влияние, култура и политически приоритети.

Лесно е да се предвиди, че САЩ и ЕС ще заложат на умерените сунити. Но останалите течения също ще бъдат силно свързани с външни сили. Част от ислямистите ще попаднат под влиянието на "Мюсюлмански братя" и съюзниците им - турската Партия на справедливостта и развитието на премиера Ердоган, и вероятно на саудитското правителство.

Джихадистите ще се ползват с подкрепата на "Ал Кайда", талибаните и други ислямски екстремисти по света. Дори и влиянието им да бъде ограничено, за тях ще има благодатна почва - крайно консервативните слоеве.

3. Мирна конференция за Сирия? Вероятно...

Трудно е да си представим, че Сирия ще мине без такъв форум на регионални и световни сили. Но това не е панацея за очаквания в страната и региона хаос по пътя към нормализацията.

Причините:

1. Сблъсъците между надъханите и все по-добре въоръжени бойци ще се ожесточават, увеличавайки до критично ниво бежанския поток.

2. Ще расте опасността конфликтът да плъзне към Ливан, Турция, Йордания, Ирак и дори Израел.

3. Вече е видима значителна външна подкрепа както за алевитите и умерените сунити, така и за ислямистите и дори за джихадистите.

При намаляващото влияние на САЩ някакъв вид международен форум с участието на Вашингтон, Русия, Турция, повечето съседи на Сирия и може би Египет изглежда единствен изход, приемлив във вътрешен и международен план. Такава конференция, организирана например от Съвета за сигурност, ще цели примирие, последвано от споразумение за бъдещата конституционна уредба на Сирия.

Ще има ли такава среща до 2015 г.? Не непременно, но много вероятно. Предвид сложната вътрешна ситуация в Сирия и външната подкрепа за различните фракции там е трудно да се намери по-подходяща алтернатива.