/Поглед.инфо/ Цялата общност на политическите науки бръмчи като сритан кошер, обсъждайки резултатите от срещата в Париж в Нормандски формат. Повечето политолози са съгласни, че тази среща не даде нищо на Украйна и Зеленски, че Зеленски е бил притиснат в ъгъла, тъй като Меркел и Макрон не му позволяват да преиграва споразуменията от Минск в своя полза и сега Украйна ще трябва да направи всякакви излишни и ненужни движения, които да имитират тяхното прилагане, които могат да предизвикат раздразнение сред домораслите нацисти.
И така, по принцип нищо не се е променило. Русия не предаде Донбас, а Украйна, тъй като не искаше да приложи Минските споразумения, няма да ги изпълни. В тази връзка в украинското общество отдавна е формиран консенсус – мирът да е само на украинските условия. А това се иска в никакъв случай не само някои нацисти, а от повечето от украинските жители.
Тогава защо изобщо беше необходима тази среща, ако предварително беше ясно, че нито Русия, нито Украйна няма да отстъпят от позициите си, дори Меркел и Макрон да искат от тях това. Откровено беше жалко да погледнем Меркел. Беше очевидно, че дамата е тежко болна и на нея цялата история за непокорния Донбас ѝ е писнала. Навремето се включи в него, за да помогне на Порошенко и да забави Русия, а сега тя не е доволна. Нито Германия, нито тя лично не получи някаква добавена стойност. Фрау Меркел откровено отбиваше номера на последната среща. Сякаш по инерция. На следващата среща, ако се проведе, тя вече няма да бъде канцлер.
Макрон е по-твърд. Човек може да се съгласи, че той вече опитва костюма за бъдещия лидер на ЕС, а появата до напускащата Меркел прилича на предаване на щафетата. Той не се интересува от Украйна и Зеленски. Путин е друг въпрос. Ще се опитам да изиграя неблагодарната роля на врачка, но французинът ясно има предвид някои мегапроекти с Русия и ако той запази неутралитет на срещата, тогава той ще остане приятелски настроен към Русия. И ако Зеленски разчиташе на подкрепата на Макрон, то, най-вероятно, се дължи на неговите неопитност и политическа наивност. Но, мисля, че той и не е разчитал.
На украинския президент с падащия му рейтинг беше доста устройващо да влезе в най-голямата лига на европейската политика, да се покаже на съвместна пресконференция със световните лидери, а след това също да каже, че е отбелязал равенство с Путин. Всичко е за вътрешна употреба. Той обеща да спре войната, затова той симулира някакво движение в Нормандски формат. И тъй като не може да постигне нищо, остава само да крещи за равенство и да затвърди това изявление със споразумения за размяна на затворници „всички за всички“ и с определяне на още три точки за оттегляне на силите от фронта. Ето, видите ли, какъв смел човек съм, какви успехи постигнах.
Симулацията на бурна активност е необходима на Зеленски като въздуха. Така преди време, тоест преди легализацията на продажбата на земя, не се обръщаха към него с допълнителни въпроси за Донбас. Планирахте ли следващата среща през април? Е, сега Зеленски и Коломойски имат цели 4 месеца тиха работа, за да решат основния проблем с продажбата на остатъците от отечеството. Въпреки че всъщност няма да имат тези четири месеца. Путин няма да позволи това. А за идеите на Владимир Владимирович си струва да говорим отделно.
Като се съгласи на срещата в Париж, Путин предварително знаеше, че няма да има пробив. Меркел и Макрон, ако и да бяха оказали натиск върху Зеленски за прилагането на Минските споразумения, то щяха да го правят нежно, в режим на имитация. И всички преговори, продължили малко повече от 2 часа, по същество бяха имитации. За това време може да се пие чай със сладки. И си пийнаха. Без ясни резултати. Но Путин нямаше нужда от тях. Той пристигна на срещата за друго.
Ако Зеленски се нуждае от спокойни четири месеца, за да продаде земята, Путин ще завърши заобикалящите тръбопроводи към Европа през тези четири месеца и ще достави газ по тях край Украйна, след което ще бъде възможно да направи каквото пожелае със страната. Например, да изхвърли Минските споразумения като ненужни и да започнете съвсем различен разговор с Украйна от позиция на сила. От 1 януари газовият клапан към Украйна ще бъде изключен. Междувременно човек трябва да имитира конструктивност по отношение на Минските споразумения и нов газов договор, който няма да бъде подписан. Русия изчисли всичко правилно. Предлагайки на пръв поглед шоколадови условия за транзит и цената на газа, тя поиска истинска дреболия – Украйна да се откаже от претенциите, включително от вече спечелените 4 милиарда от Стокхолмския арбитраж. И Украйна никога няма да направи това. Вече са дадени награди и всичко е пропито. Да хохолът няма да се откаже от спечеленото. Но Путин има нужда само от това. Видите ли, ние сме душици, дадохме им най-благоприятни условия, те отказаха.
Така самите Украинци са виновни за блокирането на газа от 1 януари.
И от Нова година Путин ласкаво ще започне да души Украйна. За 3 месеца ще се справи напълно. А нова среща в Нормандски формат не е нужна. И това, което видяхме, беше имитация. Имитация на конструктивност и добронамереност.
Превод: В.Сергеев