/Поглед.инфо/ Сега, когато възгласите на възторг и изумление от внезапното решение на Владимир Путин да изтегли руските самолети от Сирия постепенно спадат, е време да се помисли „А какво беше това и какво още може да се очаква от руската политика“.
Първото, което предизвиква известно недоумение, е единодушното изумление от предприетата от Кремъл стъпка. Не бива да се вярва на тезата за чиста импровизация. „Импровизацията“ на Путин изглежда подготвена и планирана, както и неговото предишно решение за изпращане в Сирия на руски изтребители и бомбардировачи. Нима и тогава никой нищо не знаеше и за нищо не се досещаше?
По-вероятно е този, който е трябвало, да е бил предупреден, макар и не за конкретния ден и час, но във всеки случай за това, което скоро ще стане. Поради което на нечии емоции, и преди всичко удивлението на американците по този повод, трябва да се гледа като на постановка. Още повече, че дори и да предположим, че Белият дом и Държавният департамент не са получили съответните намеци, то такъв ход трябваше да бъде предусетен от съответните техни служби. Ако изтеглянето на самолетите Су се е оказало изненада и за тях, то следва президентът на САЩ да извърши съответните кадрови рокади, а най-недосетливите да прати в оставка.
Но, повтарям, изиграното удивление на Вашингтон от неочакваното поведение на Путин е преструвка.
Да продължим: Кой спечели, и кой загуби?
„Сирийският турнир“ съвсем не е приключил. Пилетата, в това число и Башар Асад, ще бъдат броени на есен (в краен случай през зимата), както е и в съответствие с руската политическа култура. Въпросът е дали главното „пиле“ ще остане в близкоизточния „кокошарник“?
Стигаме до най-любопитното. Какво може да получи Москва в замяна на своето частично (!) изтегляне от Сирия? Да предположим съгласието за оставането на Башар Асад на политическата сцена. Макар и не завинаги, но достатъчно дълго, например, през времето на преговорите в Женева. Ще кажете, да не обиждаме нашия човек. Нека още да поработи като президент, не подтиквайте неговата опозиция. Ние повече няма да я „поливаме“. В такъв случай Асад ще получи двойна, макар и временна, гаранция и от своя съюзник Русия, и от своя противник Америка.
Така че сега топката е в полето на Вашингтон и той трябва да импровизира нещо красиво.
Не трябва да забравяме също, че изтеглянето на Военно-космическите сили (страшна дума, все едно всеки момент ще избухне Трета световна война) е частично. А това означава: а) не всички путинови соколи са отлетели; б) в случай на остра нужда те могат да долетят обратно. А остра нужда може да възникне само при един случай: ако Башар се окаже под прекалено силен натиск, когато радикалите от редиците на опозицията влязат в „последен и решителен бой“, а сирийската армия, както и предишния път, се окаже неспособна да им даде достоен отговор (Да припомним, че в навечерието на началото на руските бомбардировки през есента на 2015 г. армията на Асад воюваше лошо, а половината от неговата армия направо се разбяга).
Самият Асад едва ли ще рискува да се обвърже с военна авантюра. Първо, това е изпълнено с непредвидими последици за него, и, второ, едва ли такъв трик от негова страна ще се хареса на Кримъл.
Ще оставим в скоби „цената на въпроса“. Достатъчни са назованите от самия Путин числа. По-скоро похарчената в Сирия сума е значително по-голяма. Но изглежда нашият народ е готов да заплати за величието на родината и повече пари.
Също така няма да засягаме хлъзгавата тема кой, всъщност, беше главна мишена на руската операция. Ако е Ислямска държава, то до окончателната победа над тях е доста далече. Не е изключено тя да не доживее и до някоя юбилейна възраст. Ето защо се получава така, че на този фронт Русия, и не само тя, се оказа в задънена улица. С бомби нещата не се решават, а участие в наземна операция никой не иска. Тук само кюрдите няма да са достатъчни.
С изпращането на част от самолетите в родината, във Воронежка област, Русия получи малка почивка. Много е важно, но не е повече просто от почивка. Безусловно, сега Кремъл се чувства ако не победител, то поне успял хитрец, ако искате като Настрадин Ходжа. Но това, за съжаление, е само тактически успех.
А оттук насетне? Колко ще остане Асад? Има ли той халиф (“приемник”, „заместник“ на арабски), който ще успее и ще поиска да запази изключителните връзки с Русия? Подготвял ли е Кремъл от своя страна негов приемник? Съдейки по опита в постсъветското пространство, на Путин почти никъде не се е удало в преобладаващото мнозинство от случаите да създаде дълго играещо проруско лоби. На него не му достигат приятели със стратегическо мислене. Виж, към тактиката, на която се явява част и изтеглянето на част от Въздушно-космическите сили от Сирия, няма претенции. А що се отнася до стратегията, тя като цяло, е слабичка. Между впрочем, някои приятели, независими от Кремъл експерти, предупреждаваха: не зацикляйте само на един-единствен човек - било в Централна Азия, било в Сирия, че и в ... Чечения.
И ако се появи някой нов човек и каже на Русия „Маа ас-салям“(„довиждане“ на арабски), за това не бива в машинации да бъде обвиняван Западът, а да бъде укорявано собствената „геополитическа“ недалновидност.
------------
Алексей Малашенко, експерт в московския Център Карнеги. Коментарът му е публикуван във в. „Независимая газета“
Москва / Русия