/Поглед.инфо/ Влиянието на САЩ върху процесите в Ирак достига най-ниското си ниво от 2003 г.
Това не е първата година, когато Ирак стана сцена на сблъсък между САЩ и Иран за влияние, но последните седмици донесоха изостряне, което заплашва да взриви целия Близкия изток. Масовите протести, започнали в Ирак на 1 октомври, стихнаха само за кратко време, след което отново набраха сила. В страната няма ефективно управление. Парламентът, силите за сигурност са в протест ...

И Вашингтон, и Техеран се стремят да използват недоволството на иракчаните от ситуацията в страната в свой интерес. Някои експерти смятат, че Саудитска Арабия, другата държава, която нарича Иран свой противник и е дългогодишен съюзник на САЩ, е имала пръст в атаката срещу иранските дипломатически мисии в Басра, Наеф и Карбала.

Демонстрациите са придружени от насилие с използване на огнестрелно оръжие. Към 20 декември 2019 г. в сблъсъците са загинали 551 души, ранени са 24 311 души. От началото на октомври терористичната активност значително се е увеличила - през октомври и ноември 645 души загинаха от терористични актове. Все още няма данни за декември, но е показателно, че бойците на забранената “Ислямска държава” използват старата тактика. На 25 декември в различни райони на Багдад бяха взривени три автомобила, най-малко 12 цивилни са ранени. На 26 декември терористите поставиха свой контролен пункт на магистралата между провинциите Киркук и Салах ал-Дин - шестима души бяха убити в микробус. Забелязани са случаи на нападения срещу шиитски милиции, служители на МВР и военни. По отношение на броя на смъртните случаи от въоръжено насилие страната се връща към нивото от 2010 г.

От края на октомври обектите с американско военно присъствие са се превърнали в една от приоритетните цели на нападенията - те са подложени на ракетни и минометни обстрели 11 пъти. На 27 декември, в резултат на нападение, извършено с използване на 122-милиметрови реактивни неуправляеми снаряди по база К-1 в провинция Киркук, един американски гражданин (офицер от ЧВК) е убит, а няколко американски войници са ранени. Президентът Тръмп счете това за лично нападение срещу него. По указание на Тръмп F-15 на американските военновъздушни сили излетяха от въздушна база в Йордания и нападнаха пет полеви лагера на „милицията“ в близост до Ал Каим на сирийско-иракската граница. Най-малко 32 души са загинали, над 50 са ранени. Вашингтон нарече тази атака предупреждение.

Съединените щати обаче, въпреки всичките си предимства, обективно не са готови да водят пълномащабна война с Иран. Тръмп не е онзи тип човек, който знае как да изчисли военно-политическите нюанси, особено в далечен, чужд регион на света за него и каубойския му начин на бизнес, прехвърлен в Овалния кабинет, може да му изиграе жестока шега.

Редица доклади на мозъчни тръстове потвърждават, че влиянието на САЩ върху процесите в Ирак е достигнало най-ниското си ниво от 2003 г. насам. На 6 декември Държавният департамент на САЩ изпрати план до Комитета за външни отношения на Сената за намаляване на броя на дипломатическия персонал в Ирак с 28% до края на май 2020 г. Бяха направени и предложения за намаляване на числеността на военния контингент и броя на персонала на USAID. Вашингтонските ястреби посрещнаха тези инициативи враждебно.

Няколко часа след погребението на жертвите на американския удар по позициите на шиитските милиции в Багдад се случиха събития, които ускориха изпълнението на най-неблагоприятните сценарии на Държавния департамент. Тълпа от яростни привърженици на милициите проби през външния периметър на сигурността на американското посолство и започна погром, унищожавайки камери за наблюдение, елементи за сигурност и създавайки местни пожари. Това наблюдаваха пристигащите лидери на „народната милиция“, включително лидерите на най-радикалните групировки - „Бадр“, „Асаиб ал-Хак“ и „Кятиб Хизбула“.

Ситуацията за американците беше критична. Посланикът и по-голямата част от дипломатите спешно напуснаха дипломатическата мисия с хеликоптер. Останалите във вътрешния периметър заеха огневи позиции, над 100 морски пехотинци спешно пристигнаха, за да им помогнат в задачата да предотвратят пробив в кабинетите и да гарантират безопасността на секретни документи. Подкреплението беше разгърнато от конвертоплани MV-22 “Оспри”от Кувейт, от където се очаква да пристигнат допълнителни 4000 военнослужещи от морската пехота на САЩ. Демонстрантите не щурмуваха вътрешния периметър на посолството, но поставиха палатки около дипломатическия обект и преминаха към неговата обсада.

Техеран няма намерение да отстъпва на американците. Доказателство за това е промяната в баланса на силите в иракския законодателен орган - парламентарното мнозинство, държано преди от блока “Сайрун” на Муктада ал Садр, премина в коалицията “Ал Бина”. Предимството е само един глас, но това е достатъчно за най-голямата парламентарна фракция да определи кандидат за поста на държавен глава, който, ако бъде одобрен, трябва да сформира нов кабинет в рамките на месец.

Промяната на лидера на парламентарното мнозинство може да се обясни и с недостатъчната лоялност на Ал Садр към Техеран. Според някои източници генерал Сюлеймани, преди да замине за Ирак в навечерието на Нова година, се е срещнал с лидера на блока “Сайрун” и открито е заплашил с физическа елиминация: генералът уж е припомнил неотдавнашното нападение на дрона върху къщата на духовника в Ал Наджаф и е отбелязал, че втора грешка няма да има.

В нощта на 3 януари, в резултат на американските бомбардировки над летището в Багдад, генерал Касем Сюлеймани беше убит.

На 24 декември иракските власти направиха още една принудителна отстъпка на демонстрантите: парламентът одобри нов закон за изборите, който позволяваше номинирането на независими кандидати (преди това беше възможно да се кандидатират само по партийни листи). Безпартиен ръководител на правителството е едно от основните искания на улицата. Тук трябва да се каже, че събитията от „Великата октомврийска революция“ в Ирак имат всички признаци на технологията на „цветните революции“ - този продукт на теорията за „контролирания хаос“.

Сред мирните демонстранти имаше много провокатори, които изпълняват планове, договорени по място и време. От една страна, има оправдано недоволство на хората от обстановката в страната: от друга, има опити да се използва масовото движение за тесни групови интереси и да се манипулира тълпата. Използват се най-модерните технологии - извършена е кибератака на официалния уебсайт на федералното правителство, уебсайтовете на редица ведомства, включително министерствата на отбраната, петрола и здравеопазването бяха блокирани, мрежата се пълни със заплахи от военен преврат ...

На улицата бяха поставени или неизпълними, или диаметрално противоположни искания, лесно се сменят антииранските лозунги със „Смърт на Америка!“ Изисквайки премиера, "представляващ не партията, а целия иракски народ", демонстрантите отхвърлят всякакви номинации. След като получи мнозинство в парламента, блокът “Ал Бина” (лидери Хади ал Амири и Нури ал Малики) предложи кандидатурата си за поста министър-председател (Асад ал Идани - проиранският губернатор на провинция Басра), но реакцията на демонстрантите последва: „Ние нямаме нужда от политици, за да защитаваме интересите на Иран - всъщност те не са иракчани, а иранци. " В резултат президентът Бархам Салих заяви, че няма да подкрепи този кандидат и би предпочел да подаде оставка. Оставката на държавния глава е друго от исканията на демонстрантите, обвиняващи президента, че има чуждо гражданство (Салих е член на Политбюро на една от най-големите партии в кюрдската автономия).

Демонстрантите се опитват да заменят и конституцията, и съдебната система, и икономическия блок. Те отправят искане за екзекутиране на генерал-лейтенант Ал Шамари (обвинен за участие в смъртта на 23 протестиращи в провинция Зикар) и да се сключи споразумение с Китай за възстановяване на Ирак в замяна на петрол. Всъщност демонстрантите упорито следват линия за унищожаване на основите на държавността. Много действия са насочени към нанасяне на максимални щети по икономиката - в южната част на страната продължават опитите за блокиране на петролните находища, пристанищата Ум Каср и Хор ез Зубеир. На 23 декември тълпи агресивни младежи нахлуха на територията на електроцентрала в провинция Кербала за трети път от два месеца. В същия ден хиляди протестиращи блокираха мостове и пътища, блокираха работата на обществени сгради в големи градове от пет провинции. Изграждането на петролопровода от Басра до Йордания беше преустановено.

Всичко това прави безполезни опитите за предсказване на каквото и да е за Ирак. Едно е ясно - не бива да очаквате добри новини от тази страна скоро.

Превод: В.Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели