/Поглед.инфо/ Иракският парламент гласува за изтегляне на американските войски от страната. 170 депутати гласуваха „за“, нито един против. Окончателното решение за оттеглянето обаче трябва да бъде взето от самия Доналд Тръмп.

Решението на иракския парламент, което се проведе в неделя, 5 януари, за изтеглянето от страната на американските войски, пристигнали там преди четвърт век, беше очаквано. Това беше кулминацията на повече от месец антиамерикански протести в страната, както и резултат от дългогодишната политика на Иран за изтласкване на САЩ от Ирак. Парадоксално е, че самите Съединени щати помогнаха на иракските власти да вземат това решение - те помогнаха в момента, когато убиха с ракетна атака пристигналия в Багдад генерал Касем Сюлеймани, командир на иракската шиитска милиция Абу Махди ал Мухандис и десетина други, които ги придружаваха.

Майк Помпео може да публикува колкото си иска видеоклипове в своя “Туитър” как иракчани се радват на убийството на генерал Сюлеймани - повечето хора в страната смятат американския удар за престъпление и унижение. Дори онези, които не са почитатели на Касем Сюлеймани, приеха удара за грубо нарушение на суверенитета на Ирак. Саудитците полагаха значителни усилия за изграждане на антиирански настроения в редиците на шиитския елит на Ирак - и сега, след убийството на генерала, шиитите се сплотиха и приеха резолюция за изтеглянето на американските войски. В такава ситуация „изобщо не е ясно как някоя политическа сила може да защити присъствието на САЩ в Ирак“, пише Хайко Вимен, ръководител на отдела за Сирия, Ирак и Ливан на Международната кризисна група. Ето защо не са дадени гласове срещу изтеглянето на американските войски - онези, които не подкрепяха изтеглянето (главно сунитски или кюрдски депутати), просто не присъстваха на гласуването. В резултат на това то се проведе със 170 гласа „за“ при отсъствието на 155 депутати.

Сега решението на парламента ще бъде подписано от служебния премиер Адел Абдул Махди. Вероятно е да постави своя подпис: в края на краищата самият ръководител на кабинета призова представителите на народа да гласуват за тази резолюция. И тогава се оказва, че САЩ трябва да напуснат. Те са официално в Ирак по покана на иракското правителство, за да защитят страната от ислямистите. Според депутатите, след победата над Ислямска държава няма нужда от американците, поканата се оттегля - което означава, че САЩ няма повече причина да остават. Дава им се година за изтегляне на войските.

Освен ако, разбира се, САЩ откажат да изпълнят волята на Багдад. Това е възможно.

Да, от една страна, Тръмп вече даде да се разбере, че той ще приеме решението на иракския народ. „През годините сме предоставили милиарди долари на Ирак. И това далеч не е всичко, което направихме за тях. Иракският народ не иска да бъде под контрола на Иран, но в крайна сметка това зависи от самия него”, писа в “Туитър” американският президент.

Ако Тръмп реши да се съобрази с иракската присъда, то няма да е от уважение към тях, а заради собствените си интереси. Напускането на Ирак (където сега се намират около 5000 американски войници) ще спаси Тръмп от ненужни проблеми и ексцесии, свързани с убийството на генерал Сюлеймани. Да, това решение донесе на американския президент редица краткосрочни бонуси от домашен характер („той уби главния злодей, от чиито ръце капеше кръвта на много американци“), но това е изпълнено с огромно количество рискове. Високопоставените военни офицери (ръководителят на Комитета на началник-щабовете, отчасти министърът на отбраната) неслучайно не бяха против убийството: те разбират много добре, че Иран има достатъчно сили и средства, за да отговори с кръв за кръвта. Например, да разгърне в контролирания от Техеран Ирак истинска партизанска война срещу американските войници. За това не са нужни нито ракети, нито въздушни удари, достатъчно е да има местни паравоенни организации на земята. Като шиитски милиции, чийто командир Абу Махди ал Мухандис беше убит заедно с генерал Сюлеймани.

И ще бъде много трудно за Доналд Тръмп да отговори на подобна „война с комари“ с обещания пълноценен удар по „52 ирански обекта“ - особено в ситуация, в която той няма безусловна подкрепа в самите Съединени щати. В крайна сметка неизбежното в този случай, пълномащабното долитане на американски ракети на гости в американските бази в Кувейт, Саудитска Арабия и другите страни ще бъде позиционирано от демократите като „следствие от глупаво решение на Тръмп да играе военни игри“.

От друга страна, изтеглянето на американските войски в настоящата ситуация (след убийството на Сюлеймани) е политически неприемливо. То може да бъде представено като предаване на САЩ и Тръмп лично пред Техеран. Всъщност предаване на страната, в която щатите “изляха милиарди долари” и заради чийто контрол дадоха живота на почти 5000 американски войници (без да броим войници на ЧВК), в ръцете на най-лошия враг. Освен това предаване точно в момент, когато изглежда, че САЩ са елиминирали основния боец на този най-лош враг.

Ето защо американците се колебаят и изпращат смесени сигнали. Възможно е те сега да потърсят причина да останат. Може, например, да окажат натиск върху иракското правителство, което финансово зависи от Съединените щати. Ако правителството откаже, тогава може да кажат, че всъщност не е иракско. Така Майк Помпео твърди, че иракските власти всъщност са контролирани от Иран. Множество публикации в американските и близкоизточните медии повтарят една и съща теза, което води до извода, че тези власти не изразяват волята на иракския народ, следователно са нелегитимни с всички произтичащи от това последствия.

И накрая, може да се играе по-фино: да се използва текста на самата резолюция, приет от иракския парламент срещу Иран. Този документ не е само за американците. "Иракското правителство трябва да направи всичко, за да гарантира, че на територията на страната няма да останат чужди войници, а също и при никакви обстоятелства да не допуска по-нататъшното използване от тях на иракската земя, вода или въздушно пространство", се казва в документа. Това означава, че Съединените щати могат да обявят, че са готови да приложат резолюцията, само ако Иран я изпълни - тоест ако Техеран изтегли от Ирак всички подчинени му части, включително шиитските милиции. Което, естествено, няма да се случи.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели