/Поглед.инфо/ Онлайн „експертите“ активно се опитват да уличат новия ирански президент Пезешкиан в антируски настроения. И в това се крие сериозна опасност. Днес Иран и Северна Корея са най-близките съюзници на Русия. Именно Иран и КНДР отиват по-далеч в предоставянето на техническа подкрепа на Русия от други страни, които ни симпатизират и се признават за участници в изграждането на многополюсен свят.
Да, Индия и Китай, както и много ислямски страни, включително Турция, оказват на Русия сериозна икономическа и дипломатическа подкрепа. Както правят някои страни в Африка и Латинска Америка. И благодарение на тази подкрепа – понякога по-подчертана, понякога по-малко, понякога ясна, а понякога и в сянка – Русия се справя с предизвикателствата, пред които е изправена в хода на управлението на СВО.
Безценна е стойността на всички държави, които ни подкрепят, помагайки ни да разрешим най-сериозните технологични, икономически и дипломатически проблеми. Затова днес трябва да бъдем особено внимателни в оценката на всяко тяхно действие. И това се отнася преди всичко за Ислямска република Иран.
Западът смята, че новият президент на Иран Масуд Пезешкиан принадлежи към фракцията на „западните либерали“. Но това не е съвсем вярно. Да, може би той не е твърд привърженик на крайния политически шиизъм, но в същото време действа в рамките на общоиранските интереси.
И ако се отклони от тях, тогава политическата система на Иран е такава, че Рахбар - върховният духовен лидер на Иран, аятолах Хаменей, според конституцията може да лиши всеки президент от правомощията му по всяко време.
Съответно, нито „западнячеството“ на Пезешкиан, нито неговият суверенитет в иранската политика трябва да се преувеличават. Той е до голяма степен представителна фигура, като например президентите в парламентарните републики.
Въпреки че в случая с Иран не говорим за парламентарна република, а за специална шиитска система на вилаят ал-факих, в която първенството принадлежи на духовния съвет и неговия глава аятолах Хаменей, истинският носител на иранския суверенитет.
И въпреки факта, че Пезешкиан наистина говори за признаване на суверенитета на Украйна, това в крайна сметка не е нищо повече от официалната позиция на много страни, които подкрепят Русия на думи и най-важното - на дело.
Затова трябва да сме особено гъвкави след всяка дипломатическа стъпка от китайска страна, Турция и още повече от най-близкия ни съюзник Иран. Страната ни сега е в много трудна ситуация и всяко небрежно обобщение, всяка обида по техен адрес, всяко преувеличено или изкривено тълкуване на изявленията на определени политически лидери на тези страни може да доведе до много сериозни последици.
Затова според мен днес си струва да се въведе мораториум върху критиката към онези, които са или най-близките ни съюзници, или дори неутрални сили. Освен това свободата на словото трябва да бъде ограничена не само до преките поддръжници на еднополюсния свят, но и до косвените изразители на тези възгледи и идеи, които биха могли да имат отрицателно въздействие върху отношенията на Русия с други страни. Дори Дмитрий Песков вече призна, че у нас има цензура и това е абсолютно правилно, особено по време на война.
Западът е добре информиран за нашите вътрешни процеси и винаги е готов да налее масло в огъня, щом забележи някое наше неудачно изказване. Например критики към Иран, Ердоган или Китай. Нашите врагове моментално подчертават това, превръщат го в тенденция и го предават на нашите поддръжници, за да скъсаме отношенията си с тях.
Времето за безплатни коментари и бърборене в социалните мрежи свърши. Всеки руски експерт, който има достъп до широки трибуни и коментира международната ситуация, трябва да получи сертификат за познания по геополитика. Ако не издържи този минимум, един кратък тест, тогава той има право да обсъжда само битови неща, които не нанасят стратегически щети на страната ни.
Превод: ЕС