/Поглед.инфо/ Тази вечер Доналд Тръмп ще огласи своето решение за излизането от споразумението с Иран. Има мизерен, но все пак шанс, че той ще размисли, но засега всичките американски медии, а и коментарите на европейските политици, които са говорили с него на тази тема, показват, че президентът на САК вече е взел решение и това решение се заключва в това, че Иран трябва да се върне под санкциите.
Така наричаната иранска ядрена сделка се структурира по такъв начин, че от нея може да се излезе единствено на конкретни данни, не може да се излезе от нея просто така и 12 чай е именно такъв времеви период. Тоест след 12 май прозорецът на възможностите за САЩ се затваря и ако Тръмп иска да запази някакво подобие на съблюдаване на международното право, той ще трябва да заяви, че САК излизат от споразумението до тази дата. Понеже заявлението на президента ще бъде направено преди тази дата е напълно възможно, администрацията на Тръмп да пробва да използва срещу Иран подобна схема на тази, която Тереза Мей използва срещу Русия по случая със Скрипал: да използва ултиматум, който принципно е невъзможен за изпълняване, а след това съответно Иран да бъде наказан за това , че не е поискал да се признае за виновен и напълно да капитулира пред Тръмп.
Ако всичко премине по именно такъв сценарий, то пред руското ръководство ще застане въпросът как да постъпи в такава ситуация и на този въпрос няма прост отговор. Струва ни се, че трябва просто във всичко да поддържаме Иран и това е. Не, този вариант има един голям минус.
Дайте да помислим заедно над въпроса: а какво ще получим, конкретно в долари, рубли и барели, за безусловната и категорична подкрепа на Иран? Конкретно? Не, не говоря в смисъл, че Иран не представлява интересен партньор за нас. В този смисъл, че покупките на зърно, транспортния коридор „Север-Юг“ с излаз на Индийския океан и наличните петролни проекти ще бъдат малко, ако Техеран разчита на нещо повече от обикновен протест на руското МВнР и на руските дипломати в ООН. Руската подкрепа трябва да бъде икономически обоснована.
Към кого побягнаха иранците, след като Обама свали санкциите от Иран? Правилно, към френските банки и петролни компании, за инвестиции и кредити. Е сега Макрон да спасява Техеран от масирани американски бомбардировки. Иранците сега заплашват французите, конкретно компанията „Тотал“, че, ако тя се подчини на бъдещите американски санкции, то ще експроприират от нея иранските газови находища и ще ги дадат, познайте на кого? Правилно, на китайците. Тогава нека другарят Си Дзинпин да осигурява защитата на Иран от САЩ и Израел.
И ако иранското ръководство иска нещо повече, ако иска сериозна подкрепа от страна на Москва, то ще трябва да си плати за нея. Струва ви се, че това е цинично? На мен не. Русия твърде дълго и твърде често в своята история се ръководи от някакви абстрактни идеали и не по-малко абстрактно чувство за справедливост. Не трябва да повтаряме миналите грешки. Когато ни се поиска заради някого мощно и справедливо да влезем в неравен бой, то предлагам просто да вземем картата на Европа и внимателно да погледнем първо на България, която изобщо съществува на тази карта единствено благодарение на руското великодушие, а после си спомнете каква благодарност получихме за това. Затова и не ни е нужно да повтаряме българската история. Със сигурност не ни е нужно.
От друга страна да оставим Иран насаме със САЩ е също лош вариант. Ще се получи пълен хаос на южните граници на Русия и рязко усложняване на ситуацията в Сирия – това е също нежелано. В идеалния случай Русия трябва да направи така, че и Иран да остане повече или по-малко цял, но и спасението му да не става за наша сметка, а най-добре да ни донесе конкретни икономически изгоди.
На 9 май в Москва ще пристигне министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху и той ще участва в тържествата по случай Деня на Победата, а едновременно с това ще проведе преговори с Путин, на които, ясно е, ще се опитва да изтъргува от руския президент най-малко неутралитет по иранския въпрос.
Дори ми е трудно да си представя, че израелският лидер може да предложи на Путин нещо, което да промени позицията на Путин за санкциите и още повече по бъдещата израелско-иранска интервенция против Иран. Тук не трябва да се забравят две неща: Израел много активно ни пречи в Сирия, Русия сега повишава своя авторитет и открива пред себе си нови икономически възможности в арабския свят заради това, че в Сирия се държим така, както смятаме за правилно и не обръщаме внимание на позициите на Вашингтон и на Тел Авив.
Пред Владимир Путин ще застане нуждата да реши тази иранска главоблъсканица така, че Русия да получи максимални ползи от това. Но има и добра новина, няма никаква нужда да се бърза,защото действията на Тръмп спрямо Иран ще доведат до ръст на цените на петрола, а високите му цени са радост за руския бюджет. Това, което напълно може да се случи и което е максимално изгодно за Русия е, иранската криза в бавно тлеещ вид да продължи колкото се може по-дълго.
Превод: Поглед.инфо