/Поглед.инфо/ Правителствата на Израел и САЩ най-вероятно никога не са били толкова отдалечени едно от друго по отношение на политиката, както са в момента. Пропастта между тях не е само по отношение на иранските преговори (за ядрената програма на Техеран – бел. ред.), но и още по-на дълбоко - за използването на силата срещу дипломацията.

Източник от офиса на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, който пожела да не бъде назоваван, разказва на "Ал Монитор" за подбудите, които са накарали премиера да говори пред американския конгрес на 3 март, независимо от възраженията на президента Барак Обама. Според източника Нетаняху никога не е вярвал в желанието за постигане на сделка - той винаги е виждал Иран като абсолютното зло, поставило си за цел да унищожи Израел с ядрени оръжия.

В общи линии Нетаняху никога не е бил особено вярващ в международните споразумения. Това е особено вярно, когато става въпрос за възможни сделки с арабски и мюсюлмански държави – споразумения, в които той вижда подобие на Мюнхенските споразумения, т.е. провалени опити да се усмири врага. Той вярва, че другата страна ще приеме сделка, но в действителност разбира само от езика на агресията.

От начало Нетаняху по всяка вероятност е предпочитал да използва сила срещу Иран, въпреки че се въздържал да инициира атака сам, следвайки съветите на силите за сигурност. Още по-добра алтернатива за него обаче би била тази САЩ да нападнат Иран. Това е и причината той да е толкова разочарован от Обама, който очевидно е възприемал като усмирител на левите либерали.

Тези разсъждения върху Иран биха могли да дадат тълкувание на философския свят, на базата на който Нетаняху действа – тотално недоверие към всеки, който е враждебен към Израел или не е напълно съгласен с неговата позиция. Именно затова премиерът не само, че предпочита никаква сделка вместо лоша, но той би предпочел никаква сделка пред добра такава. Нетаняху просто не вярва на сделки като цяло.

В допълнение фиаското с Конгреса показва, че той вярва силно на силата на думите, реториката и демагогията, което не се различава от други десни режими. На това ниво има бездна между него и Обама, да не говорим за Европейския съюз и арабския свят.

Източник от Държавния департамент на САЩ каза пред "Ал монитор", че наистина има идеологическа пропаст между американския президент и израелския премиер по иранския въпрос, който се простира отвъд тактическите съображения, които засягат ръководенето на преговорите. Обама възприема важността на споразумението, не само за да обуздае иранският ядрен военен капацитет, но и заради възможното дългосрочно сприятеляване с иранците.

Според американския президент с укрепването на прагматичните сили в страната би могло да се предвиди такова сближаване. Той е инструктирал държавния секретар Джон Кери да поеме твърда линия по въпросите на споразумението, като обаче уважава нуждата на Иран да спаси достойнството си.

Според виждането на американската държавна администрация най-големият враг на добрата сделка е перфектната сделка. Това означава, че амбициите на Запада (или Израел) да постигнат перфектно споразумение би могло да рискува бъдещо унижение на иранския режим, което пък от своя страна да доведе до липсата на каквато и да е било сделка.

Освен това администрацията на САЩ обмисля запазването на алианса между петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс Германия (Р5+1) непокътнат, не само за настоящите преговори, но и в перспектива за бъдещето. САЩ вече гледат един ход напред, отвъд ядрените споразумения, към евентуално развитие или реабилитация на отношенията на Запада с Иран и възможни решения за другите регионални конфликти.

Гледната точка на философията на Обама за международните отношения е базирана на създаването на коалиции и компромиси, като употребата на сила е краен вариант. Цял набор от противоречиви възприятия разделят световете на Нетаняху и Обама.

Тази политическа и философска бездна прави създаването на общ език между двамата световни лидери невъзможно. Още повече тази пропаст се отразява на още по-дълбоките различия между ценностните системи, които следват двамата лидери. Обама вярва в равенството – между хора, но и между държави, в това число и правото им да определят сами себе си и политиката си. Нетаняху е човек на йерархията – има значение силата, тя е водеща. Това са причините за повтарящите се кризи в отношенията САЩ-Израел.

Ако Нетаняху бъде преизбран, може да бъде предвидено задълбочаването на пропастта в отношенията по основни политически въпроси. Първото, както вече споменахме, ще е по иранските преговори. В допълнение Нетаняху може да наблегне дори повече на критиките си срещу САЩ по въпроса с борбата срещу тероризма, повтаряйки, че Вашингтон не прави достатъчно на този фронт. Очевидно, преизбирането на израелския премиер би могло да удължи дипломатическото безизходно положение, върху което Нетаняху процъфтява и да увеличи опасността САЩ да оттегли политическата си подкрепа за Израел на международната сцена.

Именно затова трябва да гледаме на настоящата криза с речта на Нетаняху пред Конгреса като едва на върха на айсберга.

---------------

Ури Савир, израелски политик и дипломат. Коментарът е публикуван на сайта арабския сайт, базиран във Вашингтон, "Ал монитор".

Вашингтон / САЩ