/Поглед.инфо/ Преди да представя този „необичаен“ материал, бих искал да кажа, че съм неизмеримо благодарен на съдбата, че в рамките на моя живот поколението, към което принадлежа, не бе принудено да участва във война. И това е така – от 1945 до 1991 г. Европа преживя период на стабилни, непроменими граници. Период на къде по-бърз, къде по-бавен, но при всички случаи възход. Европа вече не познаваше глада, униженията на катастрофалното социално неравенство, и жестокостите на националната омраза.

Но затова пък извън Европа – в целия свят се извършваха бурни процеси на обществено преустройство, подхранени с реки от кръв.

В света имаше два или три обществени оазиси: Северна Америка, Австралия, и толкова! До войната срещу СР Югославия в самия край на ХХ век Европа все още живееше в мир.

Нарушаването на този мир в Европа започна в началото на 90-те години на ХХ век на Балканите. От какво бе предопределен половинвековният мир в Европа след Втората световна война? Най-краткият отговор е: съвкупна причина за така продължилия мир бе разразилата се „студена“ война, в която бе въвлечена цяла Европа, заедно със САЩ и Канада. Но тя не прерасна в интензивен горещ военен конфликт. Този изключителен факт също има своите причини. Това бе военното единство на трите най-велики сили по онова време – САЩ, Русия и Великобритания. Най-голяма роля в това изиграха срещите и съвещанията в Техеран, Ялта и Потсдам на лидерите на най-могъщите държави от Антихитлеристката коалиция – САЩ, СССР и Великобритания.

Най-важните договорености на тези съвещания бяха изработени от ръководителите на СССР – Сталин, САЩ – Рузвелт и британския министър-председател Чърчил – наистина велики исторически личности. И към тези „трима големи“ (както ги наричаха тогавашните средства за масова информация) отношението и до ден днешен е крайно положително. С едно изключение – Сталин.

На пръв поглед това е необяснимо – защо именно ръководителят на далата най-много жертви във Втората световна война държава и най-могъщата армия, без която победата над фашизма би била невъзможна, бе подложен на безпощадно отрицание. В основата на абсолютно отрицателната оценка за Сталин е същото това крайно отрицателно отношение към него в държавата, която той ръководеше. В продължение на десетилетия се разгръщаше яростна кампания на отрицание на всичко, свързано с Й. В. Сталин. Резултатите от това са най-разнообразни. Но тази, която засяга мен и моето поколение, е посочена в началото на текста. Нашето поколение изживя своя полувековен мирен период – между другото предсказан от самия Сталин – но и стана жертва на едно гигантско изопачаване на историческите факти, свързани с живота и делото му.

През последните 30 години в остатъчната част от СССР - Руската федерация - на бял свят се издигна не обикновена вълна, а истинско цунами от литература, посветена на Сталин, която обърна лично моя светоглед за него, а имам чувството, че и за огромната част от моето поколение. Така е в Русия, но не и в България. Нашата лява интелигенция още не е излязла от наркозата на антисталинизма. На 5 март т. г. се навършиха 70 г. от смъртта на Йосиф Сталин. От това историческо разстояние вече може да се направи обективна оценка за тази изключително спорна историческа личност.

С приведените по-долу текстове бих искал да обясня огромния интерес към „другия“ Й. В. Сталин, проявен от лявата интелигенция на съвременна Русия. Сигурно затова не е случайно, че в три големи социологически проучвания на руското обществено мнение два пъти на челно място като най-велика личност в цялата история на тази велика страна е поставен Йосиф Сталин.

...

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА Й. В. СТАЛИН

Култът към личността на И. В. Сталин и съветското общество.

Василий Мухин

Йосиф Висарионович Сталин е един от видните политици от първата половина на 20 век. Сред социолози, политолози и историци, но и в масовото съзнание на големи групи от населението и в Русия, и в целия свят, битува мнението, че Сталин е много противоречива личност.То се движи от абсолютно безкритично приемане на цялата му дейност до пълното й отричане. За дейността му се водят спорове десетилетия подред, те не стихват и до днес!

По време на живота му селища, фабрики и градове са кръстени на Сталин. Например Царицин е преименуван на Сталинград.

Но какво се случи след смъртта на Сталин?

До революционната 1917 г. животът и работата на Сталин не се различават от тези на професионалните революционери на Русия през последните десетилетия от съществуването на Руската империя.

Животът на Сталин се променя драматично след Февруарската революция, която слага край на монархията и автокрацията в Русия. Сталин е освободен от седмото си заточение в Сибир. Тогава Сталин е почти на 40 години, така че по времето на Октомврийската революция той е възрастен човек. Но в болшевишката партия той заема доста висока позиция, от 1912 г. е член на Политбюро. От тогава, заедно с В. М. Молотов, той е главен редактор на болшевишкия вестник „Правда“. Той е високо ценен от В. Ленин и е в неговия близък кръг. Самият Ленин освен лидер на болшевишката партия по това време е и изключителен журналист.

В бурната и напрегната до краен предел ситуация между Февруарската революция и болшевишкия преврат на 7 ноември 1917 г. Сталин, Ленин и Троцки са на върха на започващата революция: Ленин оглавява новото правителство на Русия, Троцки поема поста комисар по външните работи, а Сталин е назначен за комисар по националните въпроси.

От началото на гражданската война през пролетта на 1918 г. до нейния край през 1922 г. Сталин заема различни ръководни позиции във висшето ръководство на огромната държава.

През април 1922 г. Сталин е избран за генерален секретар на ЦК на болшевишката партия и започва да се занимава с чисто партийни дела. Изглежда така, сякаш на Сталин е поверен държавен пост без особено значение. Така си мислеха мнозина в онези години, но нещата се оказаха много по-сложни.

По време на Февруарската революция болшевишката партия има около 40 хиляди членове, но бързо увеличава числеността си и привлича все повече членове, като с увеличаването на членската си маса се превръща във все по-сложен организъм.

Сталин успешно се справя с нарастващата натовареност на поста генерален секретар на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) в среда, в която има драматична липса на образовани хора, заемащи важни позиции в партията и съветската държава.

През 20-те години на миналия век, на върха на съветската власт и комунистическата партия, Сталин постепенно става висш лидер на партията.

Това се обяснява с факта, че СССР е изграден като нова и специална държава. На върха на вертикала на властта стои противоконституционен орган - Политбюро на ЦК на Комунистическата партия. Ръководен принцип е идейно-политическото ръководство на партията във всички структури на социалистическото общество.

Следователно, заемайки поста генерален секретар на ЦК на партията, Сталин се утвърждава като абсолютен лидер на обществения живот в СССР и остава такъв до смъртта си. Съдбата на Сталин не е лесна - той се оказва абсолютен лидер на КПСС и СССР.

Може би затова дейността на Сталин предизвиква буря от похвали след 30-те години на ХХ век.

През десетилетието от 1929 до 1939 г. Съветският съюз преживява невиждан дотогава темп на икономическо развитие. Това е времето на колективизацията, индустриализацията и съпътстващата ги урбанизация на живота на съветското общество.

Но тогава има масови репресии.

През всичките тези години Вячеслав Михайлович Молотов, председател на Съвета на комисарите, заема най-високата оперативна длъжност в държавата начело на СССР. Въпреки това, това десетилетие на "великия прелом" се свързва с името на Сталин, а не с името на Молотов.

Всички успехи на СССР се приписват на Сталин, от което култът към неговата личност се разраства в абсурдни размери.

Към това трябва да се добави дейността на Сталин по време на Великата отечествена война, тогава той показва изключителните си качества на лидер от най-голям мащаб. Така че след края на Великата отечествена война култът към неговата личност преминава всички разумни граници.

Но след смъртта на Сталин върху него се стоварва мощна вълна на отричане на делата и на личността му. Тогава всички провали, ексцесии и престъпления в съветското общество започват да се приписват единствено и само на Сталин и най-близкото му обкръжение.

Когато преди 40 години се провежда процесът на преустройство на съветското общество, отново започват да приписват всички неуспехи на неговото развитие само на В. И. Сталин.

Тук е редно да си припомним изказването на американския политолог Збигнев Бжежински за Сталин:

„При Сталин Съветският съюз наистина се превърна във велика индустриална сила. Наистина имаше отлив на населението от селата. Централизираната социалистическа система беше напълно преустроена. И все пак съветската икономика имаше относително (?) висок темп на растеж. Според съветската официална статистика националният доход се е увеличил четирикратно през годините на първите петгодишни планове, като е дал годишно увеличение от почти 15 процента.”

Но възможно ли е да се определи 15 процента ръст на националния доход на дадена държава с думите относително? Този възход на съветската държава е невиждан дотогава в историята.

Трудно ми е да кажа дали Сталин е бил диктатор, както казва У. Чърчил или не. Разглеждайки справочната литература, открих, че Сталин много кратко е заемал място в първото правителство на Ленин, така че от 1918 г. до май 1951 г. Й. Сталин никога не е заемал публичен пост. В периода след смъртта на Ленин през януари 1924 г. до май 1941 г. най-високите държавни постове в СССР се заемат от двама от сътрудниците на Ленин: Алексей Иванович Риков и Вячеслав Михайлович Молотов. През цялото това време Сталин заема длъжността секретар на болшевишката партия: генерален секретар от 1922 до 1934 г. и секретар от 1934 г. до края на 1952 г.

За да отговорим на тези и много други въпроси, свързани с личността на Сталин, трябва да разгледаме и анализираме събитията и мненията от този период.

В Съветския съюз култът към личността на Сталин е неоспорим. Но аз цитирам известното изказване на съветския писател Михаил Шолохов: „Да! Имаше култ, но имаше и личност.“

***

В началото на февруари 1956 г. – в последния ден на ХХ конгрес на КПСС, на закрито заседание пред избрания нов Централен комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, неговият първи секретар Никита Сергеевич Хрушчов прочита доклад, непредвиден в дневния ред на конгреса. Текстът на този доклад е изслушан от ЦК и предизвиква абсолютен шок сред висшия орган на болшевишката партия. В него смятаният за полубожество довчера ръководител на КПСС и съветската държава Йосиф Висарионович Сталин е уличен в множество грешки, извращения и дори престъпления. Съдържанието на доклада е с най-висша степен на секретност. Въпреки това няколко дни след неговото прочитане вече е достояние и на цивилизования и демократичен Запад.

От този момент нататък до началото на 90-те години на миналия век името на Сталин е подложено на невиждано в историята отрицание. Едва след драматичните събития, свързани с разпадането на цитаделата на световния социализъм - СССР, започват да се промъкват първите обективни оценки за дейността на Сталин , неформалния лидер на първата социалистическа държава в света и безспорна доминираща личност през първата половина на ХХ век.

Една от най-впечатляващите оценки за обвиненията на Хрушчов към Сталин по време на осемгодишната му власт като ръководител на КПСС и СССР е на С. Харцизов.

Ето и самият текст: „ШЕСТДЕСЕТТЕ И ЕДНА ЛЪЖИ НА НИКИТА ХРУШЧОВ

Сред най-необичайните новини от последните години в жанра nonfiction

е излязлата на руски език през 2007 г. книга на американския историк професор Гроувър Фер (Grover Ferr) „Антисталинската подлост”,която

разглежда подробно знаменития доклад на Хрушчов на ХХ конгрес

на КПСС. За много кратък срок с книгата успяха да се запознават хиляди

читатели, а в някои магазини тя попада в категорията „бестселър”, бива

обругана, но и приласкана от своите първи читатели – критици, като в

нашето пазарно време тя успя да сe превърне в библиографска рядкост…

Ето защо ни беше интересно да се обърнем директно към самия професор

Фер, да се запознаем с него, както се казва, от първа ръка:

Професоре, кажете как и защо Вие, випускник на Принстънския

университет, чиято дисертация за степен „доктор по философия” беше

посветена на френското Средновековие, са заинтересувахте от съветската епоха, епохата на Сталин?

Моята основна специализация са Средните векове. Някакъв особен

сертификат, който да „удостоверява” правото ми да изучавам историята на

сталинския СССР, нямам. В същото време точно тази епоха ми създаде

професионални навици за исторически проучвания: като чета и изследвам

неанглоезичните първоизточници, никога да не се опирам на

„общоприетите” възгледи, да не се доверявам на мненията на „признати

авторитети”, ако сам не бъда убеден в това. Още като аспирант даже

участвах в протестни акции в периода 1965 – 1969 г. против войната на

САЩ във Виетнам. И така веднъж някой ми каза, че виетнамските

комунисти не са „добри момчета”, че те всичките са „сталинисти”, а

„Сталин е унищожил милиони невинни хора”. Това аз запомних. Някъде в

началото на 1970-те години попаднах на първото издание на „Големия

терор” на Р. Конкуеста. Бях потресен от прочетеното!

Трябва да ви кажа, че тогава аз вече четях на руски, научен още в училище.

Преработих основно този труд - нещо, което едва ли някой е правил с

книгата на мастития съветолог. Така ми стана ясно, че историческите

свидетелства в тази книга са били използвани от автора по откровено

лъжлив начин. Неговите изводи просто не съответстват на доказателствата

изнесени в книгата. Въобще авторът е подбирал доказателствата по

степента на враждебност към Сталин, без да се съобразява със степента

на надеждност…Първата статия „Старите истории на маршал Тухачевски в

нова светлина” се появява едва в 1988 г…Това съвпада с появяването на

нова историческа школа и аз се посветих на изучаването на трудовете на

такива учени, като Джон Арч Гети, Роберт Терстон, Роберта Т. Манинг,

Шийла Фицпатрик, Джери Хау, Луис Зигелбаум, Лин Виола...

Предполагам, че тези имена не говорят нищо на руския читател.

Трудно е да си представим, че след Конкуеста ще се появят

представители на „западната школа”,които да допринесат за някакво ново

осмисляне на историята на Съветския съюз…

Напротив! Тази школа, за която става дума, възниква като антитеза

на Конкуеста и концепциите на тоталитарната съветология от времето на

„студената война”. Изследователите на тази нова школа показаха

несъстоятелността на троцкистките, хрушчовските и горбачовско-

елцинските интерпретации на съветското минало. Със своята политическа

предвзетост те се дискредитираха, така че читателите могат да ги считат за пропагандни образци, а не за исторически материали. В научните сфери се появи сензационната книга „Източници на големите чистки” на Дж. А. Гети, който опроверга всякакви митове за репресиите от 1930-те години, които са уж организирани от Сталин.

„Нещастието” на учения е в това, че трудът му беше публикуван в

годините на ”перестройката”, когато под прикритието на „гласността” в

СССР вече излизаше в масови тиражи литература по тази тема. Как

руският читател може да знае за пионерските работи на Гети, ако нито

една от неговите книги относно историята на Русия не е била издадена в

Русия?

Така стоят нещата и с болшинството от споменатите от мен историци. Но

за щастие има и примери от преди няколко месеца, когато в едно от

украинските интернет-списания бе публикувана превъзходната статия на

проф. М. Таугер от Университета на щата Вирджиния, която разгроми

нацисткия мит за уж проведен от властта „Голодомор” в годините 1932 –

1933 г.

А докладът на Хрушчов на ХХ-я конгрес , как се появи и какъв бе

интересът към него?

А „Забраненият” или както казват на Запад „Секретен” доклад на

Хрушчов без преувеличение е една от най-влиятелните речи на 20 век.

Както и да е оценяван доклада - с плюс или минус – той радикално

промени хода на историята на СССР и Русия като негова част. Не е

маловажно, че именно тази реч стана един от стълбовете на политическата

концепция на „антисталинизма” ... Накратко, този важен документ

ангажира вниманието на всеки, който се интересува от миналото на

Съветския съюз.

Именно: много са заинтересуваните от тази тема, но как Вие си

обяснявате интереса към „антисталинската подлост”?

Труден въпрос, нека читателите сами да преценят. Като изследовател аз

бях удивен и съпоставих „разобличителните” тезиси на „закрития” доклад

с историческите свидетелства, появили се след разсекретяването на

документи на бившите съветски архиви. Такова проучване би могъл да

направи както руски, така и китайски историк; нали през следващите 10-15

години учените разполагаха с множество нови източници, които им даваха

възможност за обективна оценка на едни или други тезиси на

хрушчовската реч. Така се появи и много любопитна картина: оказва се, че

от всички проверени „изобличителни” твърдения няма нито едно, което да

отговаря на истината. Нито едно! Тук-там е имало истина, и тя е била

известна и преди. Например, в хода на самото закрито заседание, някои от

делегатите забелязали, че отделни хрушчовски „разобличения” (като

абсурдното заявление, че сам Сталин „планирал по глобуса” (военните

операции) са били, меко казано, далеч от истината. Удивителни

разобличения!

А Вие не преувеличавате ли? Това, че целият доклад се състои от

Неистини. е трудно да се повярва. Вие просто защитавате Сталин, с което унижавате Хрушчов и неговия епохален доклад!

Ще Ви разочаровам: Аз не „защитавам” нито Сталин, нито когото и

да е било. Аз съм изследовател и учен и работя с факти и доказателства.

Ако се интересувах от речта на Хрушчов относно космоса, кукуруза или

Програмата на КПСС, щях да търся източници от съответната предметна

област. Тема на моя научен доклад са престъпленията на Сталин и Берия.

Удаде ми се да събера 61 „изобличителни” твърдения. Всяко едно от тях е

изследвано на основата на исторически свидетелства, като става ясно в

края на краищата, че в „тайния” доклад Хрушчов не споменава нищо,

което да е истина - нито за Сталин, нито за Берия; „Защитата на Сталин”

тук е неуместна: тежките доказателства се доказват от обвиняващата

страна. Всички „разобличителни” твърдения на „тайния” доклад, като

доказателства са несъстоятелни.

Сега по повод „да вярваме или не”. Нито един сериозен изследовател няма

правото да приема или не приема нещо за истина по причина на своите

убеждения или предпочитания. Дали се харесва на някого или не, но в

светлината на представените в „Антисталинската подлост” научно-

исторически доказателства повече не е възможно да се разглежда историята на Съветския съюз в кривото огледало на „тайния доклад”. Между другото „Антисталинската подлост” съвсем не е подходящо

заглавие за една научно-изследователска работа, нали?

Книгата излезе от печат с библиографичен и именен указател,

отправки и документи – в приложение, с други думи – съблюдаване на

изискванията на солидните академични издания, при това в голям тираж.

Какво повече да искаме от автора?

Разбира се, че по време на работата над ръкописа, работното заглавие беше

друго. Преди това имаше и оригинално, авторско заглавие, поясняващо

същината на проведеното изследване, но поради неговия голям обем, както

и поради други причини, не беше прието. Издателството предложи друго

заглавие, което бе нормално да се приеме. Нали в края на краищата

издателството ръководи усилията на редакторите, художниците,

коректорите и е в правото си да разчита на търговски успех.

И все пак, нещо не се получава, като от една страна Вие пишете,

че речта на Хрушчов съдържа много лъжи, а от друга - във върхушката на ръководството на КПСС не се намери никой, който да докаже фалшивите разобличения. Нещо повече, със своето мълчание те му оказаха пълна поддръжка. И точно поради това ние се сблъскваме с един от най-интересните въпроси.

Въпреки широко разпространените представи, главната мишена

на ”закрития „ доклад” бе не само Сталин, но и политическият курс и

определената тенденция, които се свързваха с неговото име. Руският

историк Юрий Жуков направо твърди, че целта на Хрушчов се състояла в

това, да сложи край на демократичните реформи, започнати, но

недовършени в живота на Сталин. Към днешна дата (и трябва да кажем –

не без влиянието на доклада на Хрушчов) „Сталин” и „демокрацията” в

представите на мнозина са думи – антиподи, понятия, които означават две

несъвместими крайности, две полярности. Такова мнение е погрешно.

Сталин разглежда ленинските възгледи като представителна

демокрация и се стреми да вкорени нейните принципи в държавното

устройство на Русия. Именно Сталин е начело в борбата за

демократизиране на съветското общество, борба оказала се в самата

сърцевина на политическите процеси, имащи място в СССР в периода 1930

– 1950 г. Същината им с свежда до това, че ролята на партията в

управлението на държавата е ограничена до „нормални” (както в

другите страни) граници, а придвижването на управленците

нагоре в йерархията се извършва не по партийните списъци, а на

основата на демократични процедури.

Не само Хрушчов, но изглежда и другите съветски лидери не са били

съгласни с курса на такива реформи. Във всеки случай Маленков, Молотов

и Каганович, едни от най-известните и свързани със Сталин фигури,

макар и неохотно, се съгласили със скрития подтекст в него. Да поеме

властта, да обяви един взривоопасен, „закрит доклад” и да прокара своите

идеи Хрушчов успява, като скланя на своя страна съветския партиен елит.

Като използвам тази възможност, не мога да не изразя признателността си

към историците Юрий Жуков(Русия) и Джон А. Гети (САЩ), чиито

научни трудове ме вдъхновиха в работата по „секретния доклад”, които

отново откриха дълбоко скрития в хрушчовските времена факт на

привързаността на Сталин към принципите на демокрацията.

Беседа на С. ХАРЦИЗОВ

Объективная газета; ;Литературная Россияt;, N24. ШЕСТДЕСЕТТЕ И ЕДНА ЛЪЖИ НА НИКИТА ХРУШЧОВ

КОЛКОТО И ВРЕМЕ ДА МИНЕ В ИСТОРИЯТА, ЛЪЖАТА СИ ОСТАВА ЛЪЖА, А ИСТИНАТА СИ ОСТАВА ИСТИНА! В нашия случай неотклонно се налага въпросът: „И все пак какъв е бил сам по себе си Й. В. Сталин?“ Това може да се види най-добре в оценката на хора, които са му били равни по ранг, по интелект и историческа значимост. Ето каква оценка дава за Сталин неговият най-качествен и непоколебим опонент Чърчил. По повод 80-годишнината на Йосиф Висарионович (1959), когато в СССР и всички социалистически страни с изключение на Китайската народна република и Албания антисталинската кампания стига до истерия, в британския парламент на паметно заседание, посветено на годишнината от рождението на Й. В. Сталин, Уинстън Чърчил произнася реч. Ето нейното съдържание:

„За Русия беше голямо щастие, че в годините на трудни изпитания Русия беше ръководена от гениалния и непоклатим военачалник И. В. Сталин. Той беше изключителна личност в жестокото време, в което протича целият му живот.

Сталин беше човек с необикновена енергия, ерудиция и непреклонна воля, рязък, твърд, безпощаден и на дело, и в разговор, на когото дори аз, възпитан в английския парламент, не можех да противопоставя нищо. Сталин преди всичко имаше страхотно чувство за сарказъм и хумор, както и способността да изразява точно мислите си. Сталин пише речите си сам и в произведенията му винаги звучи гигантска сила. Тази сила беше толкова голяма в Сталин, че той изглеждаше уникален сред лидерите на всички времена и народи. Най-голямо впечатление ни направи Сталин. Влиянието му върху хората беше неустоимо. Когато той влезе в залата на конференцията в Ялта, всички ние като по команда се изправихме и, странно да се каже, по някаква причина застанахме мирно. Притежаваше дълбока, лишена от всякаква паника, логична и смислена мъдрост. Сталин беше ненадминат майстор да намира изходи от най-безнадеждното положение в трудни моменти. В най-трудните моменти, както и в моменти на триумф, той беше еднакво сдържан, никога не се поддаваше на илюзии. Той беше необикновено сложен човек. Той създаде и покори огромна империя. Той беше човек, който със собствените си ръце унищожи врага си и принуди нас, които той открито нарече империалисти, да въстанем срещу империалистите. Сталин беше най-великият, несравним диктатор в света. Прие Русия с рало, а я остави оборудвана с атомно оръжие. Не! Каквото и да говорят за него, историята и народите не забравят такива хора.“

Ето какво пише в мемоарите си Шарл дьо Гол за Сталин:

"Сталин имаше колосален авторитет, и не само в Русия. Той умееше да “поучава” своите врагове, да не се паникьосва при загуби и да не се наслаждава на победите. А победи той имаше повече от поражения. Сталинова Русия - това не е предишната Русия, загинала заедно с монархията. Но сталиновата държава бе обречена без достойни приемници на Сталин".

(Де Гол, Шарл. Военные мемуары. Кн. II. М., 1960).

В подобен дух за Сталин пишат много други политици и изследователи на историята. Но всички те са от противниковия тогава лагер на Сталин.

След ХХ конгрес на КПСС положителни оценки за Сталин са дали само двама ръководители на комунистическото и работническото движение: Мао Цзе Дун и Енвер Ходжа от Албанската партия на труда.

***

ДЕЛА НА СТАЛИН С ДОКАЗАНО ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ:

1.Франция.

Благодарение на системното настояване на Сталин и въпреки съпротивата на Чърчил и безразличието на Ф. Д. Рузвелт, Сталин налага приемането на Франция в състава на дотогавашната Антихитлеристка коалиция – САЩ, Великобритания и СССР. При подписването на капитулацията на Германия от В. Кайтел на 9 май 1945 г. Франция вече е третирана като държава-победителка и подписва документа за капитулация заедно с представителите на САЩ, СССР и Великобритания. Това дава възможност на Франция да участва и в Потсдамската конференция и да получи част от Германия като своя окупационна зона. И нещо повече – Франция получава място в 5-членния състав на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН, с което се връща статутът на Франция като велика сила.

Всичко това става на фона на все още живия спомен на срамното поражение на Франция от нацистка Германия (1940) и още по-срамното й поведение по време на фашистката окупация (1940 – 1944).

2.Полша.

По настояване на Сталин в рамките на тричленната Антихитлеристка коалиция, въпреки съпротивата на САЩ и особено на Великобритания Германия е задължена да отстъпи изконните немски територии Силезия и голяма част от западна Прусия на Полша.

По този повод през 1946 г. делегация на полското правителство, начело с Болеслав Бйерут се обръща в Москва с предложение към Сталин СССР Полша да се присъедини към Съветския съюз като 17 република. Но естествено Сталин отказва.

3. Огромна, а някои историци смятат и решаваща, е ролята на Сталин при създаването на държавата Израел през 1948 г.

4. Главното действащо лице при определянето на условия за сключване на мирен договор с България в Париж през 1946 – 1947 г. е Сталин.

***

ИСТИНАТА ЗА Т. НАР. СТАЛИНСКИ РЕПРЕСИИ В СССР (1921-1953)

Според данни на руския държавен архив за социално-политическа история (РГАСПИ) осъдени за контрареволюционни престъпления за периода от 1921 г. до 1 февруари 1954 са общо 3 777 380 души. От тях на смърт от Колегията на ОГПУ, "тройките" на НКВД, Специалната среща, Военна колегия, съдилища и военни трибунали, са осъдени 642 980 души, 2 369 220 души на задържане в лагери и затвори за срок от 25 години и по-малко и 765 180 души на заточение.

През 1939 г. населението но СССР наброява 147 млн.

С няколко думи: изнасяните от руски дисиденти, западни историци и анализатори данни за милиони – чак до 30 млн. загинали в репресиите се оказват обикновен мит по отношение на населението на СССР.

Широко разпространено е мнението за това, че репресиите в Червената армия в края на 30-те години на ХХ в. засягат нейната боеспособност и с това се обясняват началните катастрофални неуспехи на съветските военни сили във Великата отечествена война.

Ето какви са резултатите от обстойното проучване на въпроса за резултатите от тези репресии, извършени през последните години:

РЕПРЕСИРАНИ ВОЕННИ ЧИНОВЕ В ПЕРИОДА 1937-1939 Г. – 28 685.

Запознавайки се с тези малко на брой, но изключително важни по характер данни, аз промених нагласите си, трупани с десетилетия при оценката за тази част от съветското минало, в която Сталин е бил водеща фигура. Веднага искам да отбележа, че това не ме направи и не може да ме направи сталинист. Аз си оставам един последовател на марксистката теория за историята. Духът на тази теория е по спартански изразен от съветския писател-нобелист Михаил Шолохов, на когото принадлежи крилата фраза: „Да! Верно – был культ, но была и личность!“

И още нещо: единственият стремеж на марксистката теория на историята е да се достигне:

Истината!...само истината!

И нищо друго освен истината!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?