/Поглед.инфо/ На 14 октомври арменският премиер Никол Пашинян се обърна към нацията, което може да се разглежда като продължение на опитите за консолидиране на електората на фона на ескалацията в Нагорни Карабах. Трябва да се отбележи, че министър-председателят призна сериозни загуби, както и факта, че въоръжените сили на НКР са отстъпили в северните и южните посоки, но използва това като поредния аргумент за необходимостта от национално единство около стратегията на Армения в тази ситуация.
За Пашинян националното единство не са празни приказки, не са просто мощна патриотична инжекция в обществото, то е свързано преди всичко с единството на елитите, което е основното за постсъветските управляващи. През последните месеци имаше значителни трудности с това единство в Армения. Например, още в разгара на военните действия Никол Пашинян беше принуден да уволни ръководителя на Службата за национална сигурност на републиката Аргишти Карамян, въпреки че самият той го назначи, и то не толкова отдавна, и освен това с голяма съпротива от опозицията, която отбеляза връзките на длъжностното лице с фондацията на Сорос и предизвиканото именно от тях рязко израстване в кариерата. Между другото, именно Карамян беше един от инициаторите на наказателните дела срещу Южнокавказката железница, която е 100% собственост на Руските железници - тоест, меко казано, недружелюбни действия спрямо Русия, към която Никол Пашинян не се уморява да се обръща във връзка с конфликта в Карабах.
Като цяло медиите неведнъж отбелязват, че обкръжението на Пашинян е заобиколено от много прозападни фигури, като бившия координатор на предизборните програми на организацията “Трансперънси Интърнешънъл” Армен Григорян като ръководител на Съвета за национална сигурност, бившият лидер на проамериканската “Партия на наследството” Давид Санасарян като лидер на Службата за държавен контрол. Освен това братът на ръководителя на Специалната следствена служба на Армения Сасун Хачатрян е председател на управителния съвет на Фондацията на Сорос, протеже на ръководителя на арменския клон на фондацията Лариса Минасян е министър на правосъдието.
Резултатът от всичко това в контекста на конфликта в Карабах е нарастването на проруските настроения в Армения, от което се възползват настоящите политици в опозиция на Пашинян и представителите на елита, които сега са отстранени от власт, по-специално бившият президент на Армения Роберт Кочарян. Припомняме, че след като Пашинян дойде на поста министър-председател, наказателното преследване на Кочарян започна по делото за разпръскване на протести на 1 март 2008 г. Бившият президент прекара 500 дни в ареста, а през юни 2020 г. Апелативният съд постанови да го пусне под гаранция. Според Кочарян наказателното дело е изцяло изфабрикувано и всичко това не е нищо повече от политическо преследване.
Друга забележителна фигура е Серж Саркисян, когото Пашинян директно свали през Майдана през 2018 г. Според наблюдатели в Армения около такива хора като Кочарян и Саркисян вече се формира проруска коалиция, което, разбира се, е кост в гърлото на сегашното правителство, което по същество е прозападно, но се опитва да принуди Москва да реши проблема с Карабах.
Вторият президент на Армения Роберт Кочарян пристигна в Карабах на 29 септември, изпреварвайки Пашинян в това отношение и умело използващ патриотичната карта, както за населението, така и за армията. И тогава Кочарян се срещна с извънредния и пълномощен посланик на Русия в Армения Сергей Копиркин, обсъждайки, разбира се, ситуацията в зоната на карабахския конфликт.
Копиркин се срещна и със Саркисян. Както съобщава агенция “Росбалт”, процесът на формиране на коалиция от проруски политически сили в Армения е започнал през лятото, което трябваше да се превърне в противовес на прозападното крило в правителството на Пашинян до есента. Първата масова акция трябваше да бъде митинг на три политически сили, към които в бъдеще можеше да се присъединят бившите президенти Роберт Кочарян и Серж Саркисян.
Именно срещу такава коалиция са насочени патриотичните призиви на Пашинян към нацията, видите ли, сега не е моментът да се критикуват властите, всички трябва да се обединят пред врага. Според друга информация изострянето около НКР за Никол Пашинян е отвличане на вниманието от вътрешните проблеми и трудната ситуация с коронавируса. Въпреки това, Ереван също не може да се похвали с успехи на Карабахския фронт, както може да се научи от горепосоченото обръщение.
Пандемията на коронавируса влияе негативно върху икономиките на много страни и поставя Армения почти на ръба на колапса, тъй като в структурата на приходите преобладават три елемента - ДДС, данък върху доходите и данък върху приходите, но от началото на годината приходите от бюджета от тях са спаднали значително. Приходите от данък върху дохода намаляват с 41,4%. Ще помогнат ли, както винаги, чуждите държави?
Изобщо обемът на чуждестранните парични преводи за седем месеца е намалял с 15,3%, до 893,3 милиона долара, трансферите от Русия са намалели с 28,2%. Няма пари, но е трудно да се издържи, тъй като започнаха мащабни военни действия и военно-индустриалният комплекс на страната от началото на ескалацията премина към денонощна работа.
В тази ситуация Пашинян няма друг избор освен да „интернационализира“ ситуацията в Карабах, като говори за предполагаемото участие на Турция под формата на авиация и специални части, наемници от Сирия, а след това дори за радикализирани уйгури от КНР. По очевидни причини доказателствата са трудни.
Президентът на републиката Илхам Алиев официално заяви, че Азербайджан няма наемници, както и нуждата от тях. „Изминаха повече от две седмици от началото на сблъсъка и никоя държава не ни предостави никакви доказателства по този въпрос. Нещо повече, ние не се нуждаем от това “, каза Алиев в интервю за France 24.
Но Армения продължава да говори за наемниците, по-специално представителят на арменското министерство на отбраната Артсрун Ованесян заяви, че „част от телата на унищожените терористи са откарани в Сирия, някои от тях остават, например, в блатата на Арцах и могат да бъдат изядени от глигани“.
В същото време властите на НКР официално приеха закон за възможността за привличане на доброволци на фронта от цял свят, а такива организации като VoMA участват пряко в набирането на граждани с арменски корени на САЩ, Франция и дори Русия. Въпреки че в Русия това попада под член 208 от Наказателния кодекс на Руската федерация със срок на лишаване от свобода до 15 години.
Заслужава да се отбележи, че още през август се появиха новини за наемници от Кюрдската работническа партия в Армения. На 28 септември депутат от йезидската общност Рустам Бакоян обяви сформирането на национален отряд от йезидите на републиката за защита на Карабах. Според наблюдатели малката общност на кюрдските йезиди в Армения може да бъде „параван“ за прехвърлянето на кюрдски бойци от ПКК, чието седалище се намира в иракските планини Кандил, в зоната на конфликта.
Ако от въпроса за наемниците, реални и виртуални, преминем към реална ситуация, то Пашинян се нуждае от същите реални преговори, а не от тяхната имитация. Ето само думите на Сергей Лавров за двуетапното освобождение на седемте региона, които са признати от международната общност за окупирани територии, може би вкарват арменския премиер в задънена улица.
Превод: В. Сергеев