/Поглед.инфо/ Израел е изправен пред експлозивна ситуация след решението на Тръмп да признае Ерусалим за негова столица, а следващите часове са от решаващо значение. Това коментира Ами Аялон, бивш шеф на израелското контраразузнаване Шин Бет, в ексклузивно интервю за "Фигаро".

Бившият шеф на израелското вътрешно разузнаване Ами Аялон е един от организаторите на мирната инициатива “Гласът на народа” (People's Voice).

- Какво мислите за признаването на Ерусалим за столица на Израел от Доналд Тръмп?

- От една страна, може да се каже, че речта му беше много прагматична. Той се въздържа от определяне на границите на Ерусалим, като уточни, че те ще бъдат установени след преговори и добави, че приема принципа за две държави. Това означава, че Ерусалим ще бъде основният предмет на преговорите. Но истината е, че Близкият изток е много особен регион. Това, което изглежда прагматично и рационално другаде по света, тук се възприема много различно, специално в Ерусалим, където ситуацията е експлозивна. Вече сме свидетели впрочем на изблици на насилие. 

От политическа гледна точка, нашият министър-председател се радва, че е постигнал успех. Истинският въпрос е какво ще стане след това. Близките часове ще бъдат решаващи. Положението ни е аналогично на това на човек, който е много болен от рак. Лекарите са опитали безуспешно всички видове лечение. Самият пациент не е сигурен, че иска да бъде лекуван. Изведнъж един лекар решава да го удари силно по главата, за да го накара да проумее колко безнадеждно е положението му. Ще помогне ли това? Не мисля. Това няма да насърчи възобновяването на диалога между израелци и палестинци.

- Америка все още ли е “безпристрастен посредник”?

- Не знам дали е била възприемана като безпристрастен посредник извън Израел в последните години. Но тя е на път да загуби тази позиция в очите на арабския свят, на съседните страни и, разбира се, на палестинците.

- Все още ли е жизнеспособно решението за две държави?

- Всички други решения ще доведат до две опции. Едната е ситуация от сирийски тип с постоянно военно насилие, причинявайки още повече убити. В Сирия започнаха да се избиват помежду си заради конфликт по второстепенни проблеми и завършиха с половин милион загинали. Другата ситуация е по модела на южноафриканския апартейд. Тези решения не са жизнеспособни. Те няма да дадат на Израел това, към което се стреми: демократична държава на еврейския народ, който да живее в сигурност. За да съхраним тази много сложна идея за еврейска демокрация, единствената опция е да постигнем решението за две държави, живеещи рамо до рамо в мир. Няма алтернатива. Постигането й не е линеен процес. Динамиката зависи от волята на двата народа.

- Възможно ли е това с Доналд Тръмп в Белия дом? Той тегли чертата на усилията на своите предшественици…

- Всяка опция, която не се основава на параметрите, очертани в Резолюция 242 на Съвета за сигурност на ООН, е обречена на неуспех. Саудитската инициатива, параметрите на Клинтън, параметрите на Буш и Обама, инициативата от Женева… всички тези подходи са много близки и стигат до едни и същи заключения (създаване на палестинска държава редом с Израел, в границите от 1967 г., със столица Източен Ерусалим - б.а.). Този, който си мисли, че може да се създадат две държави, без да се зачитат тези параметри, не знае за какво говори. И ще предизвика много насилие и щети.

- Опасявате ли се от ново палестинско въстание?

- Следващите часове са решаващи в това отношение. Но въстанията изискват много енергия и аз не знам дали при палестинците има такова ниво на енергия. Понякога долавяме тази енергия, понякога - не. Понякога тя е резултат от несъразмерен израелски отговор на насилието. Много зависи от мъдростта на двете страни. Не само от страна на израелското правителство и на Палестинската власт. Основната политическа сила днес се намира на улицата. Нейната реакция и при палестинците, и при израелците ще бъде решаваща. 

- “Хамас” призова за нова интифада. Трябва ли да приемем сериозно тази заплаха?

- Политически, подкрепата за “Хамас” е доста слаба на Западния бряг на река Йордан, а вероятно и в Газа. Но, когато говорим за интифада, не става дума за организирано насилие. Интифадата е народно въстание. И въпросът не е в това дали “Хамас” или Махмуд Абас е силен или слаб. Основният факт е духът на палестинската улица. Според това, което аз знам, над 75 на сто от палестинците смятат, че насилието е единственият начин да се отърват от израелската окупация.

- Готово ли е израелското общество да приеме палестинска държава?

- Навремето тази идея събра силна подкрепа. Но със съжаление трябва да признаем, че това беше по време на втората интифада. Опасявам се, че за да събере отново подкрепа, ще трябва още да страдаме. Когато стотици израелци и палестинци умираха по улиците, двете общества бяха готови да подпишат какъвто и да е лист хартия, който им предлага по-добро бъдеще. Хората трябва да осъзнаят, че никъде не отиваме и сме на път да загубим идентичността си на еврейска демокрация. Няма да бъдем в безопасност, докато нашите съседи чувстват, че живеят под окупация.

- Какво е регионалното въздействие от решението на Тръмп? Той искаше да създаде единен фронт между сунитите срещу Иран, но е на път да се случи обратното…

- Измина една година, откакто се опитвам да разбера към какво наистина се стреми Тръмп. Израело-палестинският проблем не е основният конфликт в Близкия изток. Арабските лидери пет пари не дават за палестинския въпрос. И палестинците разбраха, че са сами. Но проблемът е, че арабските лидери загубиха много власт и не контролират улицата. В Кайро, в Аман, в Мека или в Турция, хората няма да подкрепят нито едно действие срещу Иран, докато не видят напредък по палестинския въпрос.

Идеята за създаване на прагматична сунитска ос е важна. Трябва да попречим на радикализма, на насилието, на тероризма. Постигането на напредък за палестинците е неизбежното предварително условие за създаването на всяка коалиция в Близкия изток. Питам се защо президентът на САЩ и обкръжението му не могат да видят това. От своя страна, Европа трябва да разбере, че прагматизмът и намаляването на насилието в нашия регион са в неин интерес. Насилието в Близкия изток е на път да промени лицето на Европа.

Фигаро

Превод от френски: Галя Дачкова