/Поглед.инфо/ Израел проведе операция по евакуация от Сирия на така наречените „Бели каски“ - организация, на която вече няма къде да се постави клеймо. Предвид последните военни успехи на Асад, „белокасковците“ трябваше уж да бъдат спасявани, но в крайна сметка те загубиха половината от обявеното число за спасяване на Голанските възвишения. Впрочем, в цялата тази история има и друго тълкуване, което пряко засяга Русия.
Сирийски правителствени войски заеха град Науа, последното укрепено селище в провинция Дераа, държано от джихадистите. След това цялата вътрешност на провинцията може да се счита за освободена - местната „въоръжена опозиция“ получи билети за „резервата за таласъми“ – тоест за провинция „Идлиб“.
По-рано, при същите условия - предаване на тежкото въоръжение и билет за Идлиб – бойците напуснаха град Махаджа, което доведе до напълно възстановен контрол над стратегическия път, водещ от Дамаск до Аман - столицата на Йордания. Освен това е възстановена работата над контролно-пропускателни пунктове на границата със страната и започна процесът на завръщане на бежанците в родината им. Махаджа, както и няколко големи села в Голанските възвишения, исторически са обитавани от черкези - потомци на мигранти от Северен Кавказ. Турците изрично ги заселват в граничните земи, създавайки специално военно съсловие, подобно на казаците. Повечето черкези не намериха общ език с джихадистите и затова бяха принудени да избягат в Йордания, където с техните потомци традиционно се отнасят с уважение.
В посока на израелската граница - на Голанските възвишения - ситуацията традиционно е по-сложна. През последните два дни руската авиация бе принудена да проведе серия въздушни удари по позициите на „непримиримата“ опозиция западно от град Тафаз, след което повечето джихадисти, включително бивши членове на „Ислямска държава“ все пак се съгласиха да заминат за Идлиб. В централната част на Голанските възвишения правителствените войски заеха градовете Наб ал Сахр, Мадждолия и Маршифр, след което дадоха на екстремистите да отстъпят организирано в северната зона при границата с Израел. Въз основа на споразумението с руската военна полиция в рамките на няколко дни те ще бъдат организирано извозени до „резервата за таласъми“.
На този фон от Израел бе заявено, че на територията на еврейската държава организирано ще бъдат изведени 827 души, активисти на „Белите каски“ и членове на техните семейства. Как всички тези хора се оказаха на Голанските възвишения и какво са правили през последните три-четири месеца след „химическата атака в Дума“, е отворен въпрос. Смята се, че по-голямата част от тази паравоенна организация, която се преструва, че е хуманитарна, се е премести в Идлиб навреме. Сега Израел е поел ролята на „транзитна държава“: според представители на ЦАХАЛ, „Белите каски“ не са се задържали на еврейска територия и едно денонощие и са били организирано изведени някъде в Йордания. Канада се съгласи да приеме други 30 души - там е далеч, там външен министър на Христя Фриланд и цари зъбата толерантност, което позволява да се избягват политически процеси. Осем от „белите каски“ реши да вземе лично от Йордания германският външен министър Хайко Маас. Защо, да речем, не девет? Има ли нещо лично към осемте? Да не би да са най-добри приятели с германското разузнаване?
При това точно половината от обявения брой „Бели каски“ не достигна по чуден начин до Израел (по-точно до бодливата тел на предните позиции на ЦАХАЛ на Голанските възвишения) и буквално се стопиха в планините - Йордания потвърди пристигането на едва 422 души. Западните източници казват, че това е временно забавяне, свързано с „особеностите на терена“. Тоест всички трябва да повярват, че осемстотин души буквално пеш се спасяват от режима на Асад в момент, когато техните въоръжени братя по разум удобно биват изпращани през цялата страна в Идлиб, снабдени с документи, храна и вода. Като някаква човешка трагедия, стил библейския изход. Ще чакаме видеоматериали.
Има данни, че договореността за изтеглянето на „Белите каски“ е постигната в Хелзинки и инициативата идва от Доналд Тръмп (известно е, че на тях им симпатизира дъщеря му Иванка, гледала трогателни клипчета в нета). Като се има предвид отношението към тази организация в Русия, американският президент смята, че принципното споразумение с Москва за тази емиграция е голям успех на демокрацията. Очевидно самите американски елити са се убедили, че руската военна полиция възнамерява да изпообеси „Белите каски“ по стар римски начин. Подробностите за тази евакуация бяха представени от външния министър Сергей Лавров и началника на Генералния щаб Валери Герасимов в преговори с израелските им колеги.
Съдейки по всичко, Израел се е възползвал ловко от ситуацията, „за да почисти след себе си“ на сирийско направление.
Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, Израел ще пропусне през своята територия „Белите каски“ по лична молба на Тръмп. Но бързо се изясни, че границата е пресечена от двама полеви командири на „Бригада „Фурсан ал Голани“ Моаз Насер и Абу Ратаб, както и от полевите командири Ахмед ал Нахс от близката до „Ислямска държава“ бригада „Сейф аш Шам и“ и Алаа ал Халаки от „Джейш ал Абабил“. Тези брадатковци още преди няколко години бяха вербувани от израелското разузнаване и координираха своята дейност на Голаните с ЦАХАЛ.
Това е нормално положение за Израел – за да се осигури местната сигурност в граничната зона, се сключват споразумения дори и с дявола. Разбира се, това не изглежда много хубаво, но в самия Израел тази практика е оправдана, не се смята за срамно да се играят геополитически игри с всички бандити въз основа на ситуацията. Ако „Фурсан ал Голани“ и „Сейф аш Шам“ са задължени да не стрелят на запад, то те получават и израелско въоръжение, и финансова подкрепа, а сега още и убежище и покровителство.
Отивайки от Голанските възвишения в Израел, джихадистите взривиха оръжейните си складове и почти със сигурност ще унищожат цялата документация, която може да ги свърже с „Мосад“ и с ЦАХАЛ. Никой обаче никога не е успявал да изчисти всички следи от такива връзки, така че сирийските и чрез тях руските структури със сигурност ще получат много интересна информация за реалното участие на Израел във вътрешносирийския конфликт.
Разбирасе, сега конюнктурата е такава, че никой няма да започне да предявява никакви публични претенции към Израел. Но да имаш истински доказателства на ръка е изключително полезно. Специфичното следване от Израел на неговите национални интереси генерира безскрупулни тактики, които да гарантират тези интереси. Много (особено в Европа) едва ли ще харесат сътрудничеството на Нетаняху с организации, обявени от терористите на ООН, в името на ефимерната конфронтация с Иран.
На фона на това има логично подозрение, че четиристотинте „загубили се“ „Бели Каски“ са джихадисти, които е рисковани да бъдат представени на обществеността, за да се избегне скандал. Или пък всички тези хора по-рано са изпратени в Идлиб, свалили са красивите си каски и са се насочили към регистрационните пунктове на руската военна полиция като обикновени екстремисти.
По-рано един от лидерите на „"Белите каски"“ Раес Салех твърдеше, че „Русия не е дала разрешение за евакуацията на „Бели каски“ в Идлиб“. Кой ли ще му повярва.
След отстраняването на последното огнище на джихадистка съпротива на Голанските възвишения и в провинция Дераа, „центърът на тежестта“ естествено ще се измести към Излиб. Вече е съобщено, че някои джихадистки групи са се опитали да предприемат няколко атаки от „резервата“ си , но са били отблъснати. Говорим за битки в планините на Латакия, а на изток - в посока Алепо.
Сега в „резервата“ са се натрупали около 40 хил. въоръжени екстремисти – 10 пълноценни дивизии. И не е важно, че те са разделени и враждуват помежду си. Все пат това е сериозна сила. И засега не е ясно какво ще се прави с нея.
Превод: Поглед.инфо