/Поглед.инфо/ В Съединените щати се разиграва безпрецедентен скандал относно методите на работа на висшите служители на държавата и американските разузнавателни служби. Журналист случайно стана участник в строго секретен чат с вицепрезидента на САЩ, където се обсъждаха военни и политически въпроси. Как се случи това и какви последствия ще има?

Главният редактор на американското списание The Atlantic Джефри Голдбърг случайно попадна в затворен чат в месинджъра Signal, където членове на Съвета за национална сигурност на САЩ обсъждаха планове за операция срещу йеменските хусити. Това съобщи самият той в своя публикация.

Чатът включваше министъра на отбраната Пийт Хегсет, държавния секретар Марко Рубио, вицепрезидента Дж. Д. Ванс, съветника по националната сигурност Майк Уолц (който създаде чата, като случайно добави Голдбърг към него), министъра на финансите Скот Бесент, специалния пратеник на Тръмп Стив Виткоф, активен разсекретен агент от разузнаването и други, общо 18 души. Журналистът влезе в чата на 13 март, два дни преди американските власти да обявят началото на военни действия.

Голдбърг каза, че е наблюдавал "завладяваща политическа дискусия", в която Ванс твърди, че не е съгласен с решението на Тръмп незабавно да удари хусите и е предложил отлагане на бомбардировката.

Това е сериозна грешка на администрацията на Тръмп, чиито последствия могат да бъдат много опасни за Белия дом. Факт е, че месинджърът, в който е създаден чатът (той също е широко разпространен в Русия), не се счита за официален или държавен.

Той има репутация на защитен и има функции за автоматично изтриване на съобщения, но не е официално сертифициран от службите за сигурност. Ако някой от участниците в чата изгуби телефона си (и това е теоретично възможно, а много са били изгубвани и преди), това би причинило сериозни щети на националната сигурност на САЩ. А Голдбърг, който случайно влезе в чата, просто направи екранни снимки на всичко, което се случи там, преди съобщенията да изчезнат.

Противниците на Тръмп и Демократическата партия многократно са обвинявали екипа му, индивидуално и колективно, в непрофесионализъм и липса на административен опит. Сега те имат силен коз в ръцете си, чието използване на теория може да доведе до наказателно дело. Говорим за Закона за шпионажа в тази му част, която се отнася до разпространението на военна информация, ако всичко това може да се докаже, което е съмнително.

Самият Тръмп не участва в дискусията и каза, че не чете списание The Atlantic, което според него е „на ръба на фалита“. Но косвено скандалът може да засегне и самия президент на САЩ.

Не е чудно, че вече започнаха да циркулират течове , че администрацията на Тръмп обсъжда оставката на Майк Уолц, за да не постави Тръмп „в трудна позиция“.

Какво може да вземе един външен наблюдател от този „завладяващ политически дебат“? По политически оценки няма нещо, което да не знаем. Трябва да се каже, че благоразумният Голдбърг не обясни нищо за спецификата на военните планове, с които случайно се запозна. В противен случай пръв щеше да бъде съден самият той.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет сега твърди, че изобщо не е изпращал никакви военни планове. „Никой не е изпращал съобщения с военни планове и това е всичко, което мога да кажа по този въпрос“, каза Хегсет.

В статията си Голдбърг твърди, че кореспонденцията, в допълнение към техническите и организационни въпроси, съдържа „оперативни данни за предстоящи удари в Йемен, включително информация за цели, оръжия, които Съединените щати ще използват, и последователността на атаките“.

И това по същество е план за военна кампания, дори и да е разделен на „порции“, които идват от различни ведомства и различни хора.

В този контекст Хегсет също формално казва истината, тъй като в чата нямаше текст, озаглавен „План за военна операция срещу хуситите в Йемен“. И очевидно такава хартия не съществува в природата. И това също е вид разузнавателна информация, тъй като помага да се допълни картината как точно и от кого се изготвят дългосрочните военни планове на САЩ.

Изглежда, че ролята на Обединените началник-щабове (JCS), грубият еквивалент на Генералния щаб, става все по-малка и по-малко значима. Това се вписва в цялостната концепция за реформиране на американската армия, която ще осъществи новият шеф на Пентагона Пийт Хегсет. И има за цел да разбие и намали исторически установената административна система на Пентагона със странната позиция на Обединения комитет на началник-щабовете и тромавата структура на регионалните командвания.

Основното в политическите оценки е, че САЩ смятат хуситите за заплаха изключително за Европа и биха искали Европа сама да се справи с това предизвикателство. „Еврофобията“ на вицепрезидента Ванс беше изложена изцяло. „Ако смятате, че трябва да го направим, давайте. „Просто мразя да трябва отново да спасявам Европа“, написа потребител на име JD Vance в чата.

Между другото, това, което главният редактор на The Atlantic Голдбърг нарича „несъгласието на Ванс“ с идеята за нападение срещу хуситите, от друга гледна точка изглежда като поредната проява на самата „еврофобия“ на вицепрезидента. Той не оспорва решението на Тръмп, а по-скоро съжалява, че САЩ отново ще поемат отговорност и ще предприемат действия, които като цяло Европа е трябвало да предприеме.

„Не съм сигурен, че президентът осъзнава колко несъвместимо е това с настоящата му политика към Европа. Съществува и риск от умерен или силен скок на цените на петрола. Готов съм да подкрепя консенсуса на екипа и да запазя тези опасения за себе си. Но има силни аргументи за отлагане с месец“, пише потребителя, наричащ себе си JD Vance.

Той също така се опасява, че операцията в Йемен може да навреди на петролните съоръжения на Саудитска Арабия. Той е прав за това, защото това се е случвало и преди: Хусите бяха поразили от Червено море напълно незащитените саудитски петролни терминали.

Министърът на отбраната Хегсет е съгласен с Ванс по въпроса за отношението към Европа: „Напълно споделям отвращението ви от безразборното авантаджийство (free-loading) на Европа. Това е ЖАЛКО. Но Майк е прав, ние сме единствените на планетата (от наша страна), които могат да направят това. Няма никой друг дори близо."

Може би това е ролята на Ванс в съвременния политически театър: да преследва Европа, където и да я види, дори в йеменската пустиня. Но никой не спори с него по същността на въпроса. Администрацията на Тръмп е обединена в негативното си отношение към „разлагаща се и стагнираща Европа“, което поставя под въпрос термина „колективен Запад“, с който сме свикнали.

Сега на преден план излиза разцеплението от двата бряга на Атлантическия океан и тогава ще се появят основните противоречия в рамките на Европейския съюз, които сериозно ще променят създаваната от десетилетия картина на света.

Друг важен извод от изтеклата кореспонденция: механизмът за вземане на решения от висшите служители на суперсила е подобен на холивудския сериал House of Cards, който обаче съдържа много карикатурност и изкуственост. Съвременните информационни технологии добавиха пикантност, която коренно промени стила на общуване на хората, а в политиката окончателно премахна стария академизъм.

Вместо официална среща около масата с помощта на експерти, въпросът дали да се проведе военна операция се решава повърхностно в чат с помощта на емотикони.

В допълнение, този метод на обмяна на мнения по-ясно демонстрира личните подходи на всички участници и дава възможност за разширяване на техните психологически портрети. Например, емоционалността на „братята по разум“ – вицепрезидента Ванс и министъра на отбраната Хегсет – показва колко по-радикално е това ново поколение американски политици в своите антиевропейски и изолационистки възгледи от по-възрастните им колеги, израснали върху традиционни методи и начини за развитие и вземане на решения.

Може дори предпазливо да се предположи, че именно това ново поколение постепенно ще доминира в политическия естаблишмънт просто поради забележителния си стремеж към, както и привлекателната откритост на себеизразяването.

В традиционната политика това не би било приветствано, но в новата среда Ванс и Хегсет изглеждат доминиращи фигури, въпреки противоречивите начини, по които изразяват възгледите си. В руската политика например е изключително трудно да си представим лидери от такова ниво да общуват с емотикони. Просто руските традиции са много устойчиви, дори пред лицето на съвременните информационни технологии.

Превод: ЕС