/Поглед.инфо/ Страници от слабо познатия официален български дневник на преговорите за примирие в Москва през 1944 г.
Днес ви предлагаме със съкращения служебен дневник отпреди 80 години, който цялостно не се публикува често, въпреки неговата значимост за живота ни и до днес. (Защо е тая “липса” на интерес - навярно пак заради вече съвсем изтърканата причина: за да се спестят поне няколко добри думи за Русия, пък и немалко неприятни слова за западняците).
Става дума за Дневника на българската делегация за сключване на примирие в Москва през октомври 1944 г. А в него при внимателен прочит и без лупа могат да се открият любопитни нещица, някои от които ако не опровергават напълно, поне допълват цялостната картинка на събитията тогава. В свои изказвания пред делегацията ни Молотов императивно настоява животът и на отявлените фашистки офицери да бъде запазен, дори да бъдат наказвани тези, които си позволяват своеволия спрямо тях.
Да, клаузите на договора за примирие са добре известни, но доста от случилото се в кулоарите като че е потънало в дълбока сянка, да не кажа в дълбок прах. А си заслужава да се знае. Като например това, което отговаря на четири очи външният министър на СССР Вячеслав Молотов на въпроса на ръководителя на нашата делегация в Москва проф. Петко Стайнов защо подписването на Мирния договор се е забавило толкова много. Молотов споделя, че съветската дипломация е водила ожесточени дискусии с английските и американските дипломати едва ли не по всяка точка на договора и в крайна сметка успява да се наложи в главното. А едно предложение на Западните съюзници, което е отнело най-много време, е искането им България да се раздели на три сфери на окупация, подобно на Германия - Английска, Американска и Съветска сфера. Няма да коментирам какво би означавало това за България, ако се е приемело, всеки сам може да си спомни как завършва разделянето на Германия на сфери на влияние- с две Германии.
Тук възниква труден за отговор и днес въпрос - защо ли е тая ожесточеност към България от страна на янките, която след някой друг месец става нетърпимо гореща. Стотици банди от Гърция, Турция и Югославия, въоръжени до зъби с оръжие и златни монети, ръководени от най-отговорни американски спецове, по герила, пресичат границата ни. Десетки наши граничари загиват, не на чужда, а на българска земя. Моят отговор, който си е почти конспиративна теория, е заключен в две думи - причина е буховският уран, който пътува с товарни влакове и кораби към академик Курчатов. Английският майор Ноулес от Съюзническата контролна комисия май е получил постоянна командировка на българските пристанища на Черно море, през които се товари буховският уран за Съветския съюз. Ето нещо повече за добива му в България след 1944 г.:
https://duma.bg/parvata-savetska-atomna-bomba-e-i-s-nash-uran-n245308?go=terms&p=cookies
Съставителки на трите респектиращи обемни тома с документи, издадени от БАН (в първия е включен споменатият Дневник), са изключителните исторички, професорките Луиза Ревякина, Витка Тошкова и Татяна Волокитина.
Великите сили и България 1944 - 1947 г.
Том 1
Примирието между СССР, Великобритания, САЩ и България (януари - октомври 1944 г.), документи, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2014 г.
Из дневника на българската делегация за
примирие в Москва 12 - 31 октомври 1944 г.
Българската делегация за сключване на примирие в
Москва биде назначена с постановление на
Министерския съвет от 12 октомври 1944 г.,
вследствие на една устна покана, предадена чрез
генерал Бирюзов, идеща от Москва от името на
съюзниците - Съветския съюз, Англия и Америка.
Избраната делегация имаше следния състав:
-
Министър професор Петко Стайнов - председател
на делегацията
2.Министър без портфейл Добри Терпешев
3. Министър без портфейл Никола Д. Петков
4. Министър на финансите професор Петко Стоянов
5. Генерал от артилерията Георги Петков
6. Пълномощен министър Димитър Михалчев
7. Полковник Антонов, директор на гражданската
мобилизация
8. Г-жа Анна Каменова
9. Г-н Крум Кюлявков, секретар на делегацията
10.Капитан Любен Попов, адютант
[...]На 14 октомври 1944 г. делегацията замина в 9 часа сутринта с автомобили. Тя биде изпратена от министър-председателя, от всички оставащи в София министри и от множество висши чиновници и представители на Отечествения фронт. В 15 часа делегацията бе събрана на летище Видбол при Видин, от където се качи на един руски пътнически самолет, който в 18 часа я доведе на летище Одеса. Делегацията се придружаваше от майор Белоезеров[…]
В 13 часа и 15 минути делегацията кацна на летище Харков на малък престой[…]
В 13 часа и 55 минути делегацията отлетя за Москва, където пристигна на централното летище в 16 ч. и 20 м. Тя биде причакана от многобройни висши чиновници начело с помощник-комисаря на външните работи г. Вишински, който приветства и поздрави делегацията от името на съветското правителство. Отговори председателят на нашата делегация, министър на външните работи г. професор Петко Стайнов, който заяви:
“Пристъпвайки прага на столицата на нашите освободители, и аз, както всички членове на делегацията, като всеки син на нашата земя, изпитваме онова вълнение, което се изпитва при осъществяване на една мечта. Но нека ви кажем също така, че същевременно изпитваме и една дълбока тъга, че за нещастие, именно при такива печални обстоятелства за нас трябваше да осъществим една от най-скъпите мечти на нашия живот - да видим белокаменна Москва.
Благодарен съм обаче, благодарен е и целият български народ, че в този съдбоносен за Отечеството ни час именно Москва биде избрана като място за сключване на примирието.
Ние българите винаги сме имали, имаме и днес една вяра, от която нищо не може да ни отклони вътре в нашето сърце, че Москва - столицата на великата Русь, древният град на нашите освободители и на нашите учители на устройство на държава и култура, Москва - избраният град на Ленина и седалище на великия Сталин - е носила и очакваме, че ще носи и за в бъдеще щастие на българския народ”.
На това отговори г. Вишински, който каза:
“Съветските народи тоже няма да забравят България. Те питаят добри чувства към българския народ.
Вие навярно сте изморени. Ще бъдете настанени у дома си - в зданието на българската легация; ще имате възможност да си починете, след което ни чака работа”[…]
17 октомври
Българската делегация бе приета в 17 часа и 50 м. в Кремъл от комисаря на външните работи в кабинета му и трая до 18 часа и 40 м.
Господин Молотов прие делегацията в присъствието на заместник-комисаря на външните работи г. Вишински
Председателят на делегацията, министър на външните работи и изповеданията г. професор Петко Стайнов представи делегацията на г. Молотов и от името на делегацията му заяви, че българското правителство е много благодарно на съветското, загдето е могло да настои преговорите да се водят в Москва, тъй като българският народ е убеден и е бил винаги убеден, че Москва му носи щастие.
Г-н Молотов заяви, че “нашите съюзници настояваха тия преговори да бъдат водени в Кайро, уж като по-удобно място, или ако не там, то поне в Анкара. Обаче се реши преговорите да се водят тук в Москва, по наше настояване, тъй като мислим, че това е удобно за всички, а за вас българите е полезно.”[…]
[…]Г. Молотов зададе няколко въпроса досежно нашата армия и заяви, че имало в нашата войска леви забежки. Той допълни, че разчита на дисциплинираната и боеспособна армия и че Червената войска ще подпомогне в някои отношения българската. “Трябва да запазите всички способни офицери от преди преврата, допълни г. Молотов, и да върнете ония, които по някои причини са били уволнени”.[…]
“За да бъде правителството ви и положението в България заздравено, продължи г. Молотов, трябва да спрат действията, които някои от вашите млади комунисти, може би със знанието на нашите, вършат и прекаляват. Но това го вършат не отговорни ръководители на вашата и нашата партия, а младежта. България ще си остане демократична страна и ние няма да се бъркаме в нейните вътрешни работи. Ако някои от комунистите продължават да вършат подобни прекалявания, ние ще ги вразумим. България ще си остане с нейното демократично управление и с нейния ред и ще се управлява така, както тя сама желае.”[…]
Членът на делегацията и министър на финансите г. проф. Петко Стоянов каза: “Ние ще чуем тогава нашата присъда” (на руски приговор). На това комисарят на външните работи и г. Вишински усмихнати отвърнаха: “С такава присъда може да се живее”.
Председателят на делегацията и министър на външните работи г. проф. Петко Стайнов заяви на г. Молотов, че турците се показват много недоволни и че техните вестници са изпълнени с неверни съобщения за България, като искат дори я изкарат като страна изпаднала в пълна анархия. Това нейно недоволство е много ясно и г. Стайнов се е опитал да успокои турския пълномощен министър, който наскоро бил при него.
Турският пълномощен министър между другото казал: ”България, това е Русия” На това министърът на външните работи г. проф. Петко Стайнов добавил: “Само дъщеря на Русия”.[…]
26 октомври. След пладне делегацията беше предупредена, че в 22 часа ще се състои първата конференция за сключването на примирие. В 21 часа и 45 м. делегацията се отправи за дома на НАРКОМИНДЕЛА “Особняк” - ул. “Спиридоновка” № 17[…]
Делегацията беше приета от г. ЗОРИН като представител на комисаря на външните работи. Точно в 22 часа делегацията беше въведена в голямата зала, в която вече бяха съюзническите делегати, начело с комисаря на външните работи на СССР г. Вячеслав МОЛОТОВ, английския посланик сър Арчибалд Кларк КЪР и американския шарже д’ афeр [Д. Кенан]
Председателстващият г. Молотов, комисар на външните работи, покани българската делегация да седне на една голяма кръгла маса, на която седнаха също така съветските, английските и американските делегати.[…]
27 октомври. В 22 часа делегацията се отправи за специалния дом на Комисариата на външните работи наречен “Особняк” на ул. Спиридоновка 17, където веднага започна заседанието под председателството на комисаря на външните работи г. Вячеслав Михайлович Молотов и в присъствието на същите лица, които предишния ден бяха там.
Откривайки заседанието г. Молотов предложи да се уреди процедурата на това заседание. Той заяви: “Аз се надявам, че българската делегация се е запознала с проекта. По-добре ли е да се запознаем с този проект или да го четем по точки?”
Министърът на външните работи и председател на делегацията г. проф. Петко Стайнов отговори, че делегацията е запозната с проекта.
След това Молотов каза, че преди да се пристъпи към разглеждането на проекта, трябва да се зададат някои въпроси относно предварителните условия на проекта; дали те са изпълнени.
Комисарят на външните работи г. Молотов запита: “Изпълнена ли е точката относно евакуацията на Гърция?”
Председателят на българската делегация: “Да, напълно; българските войски са се изтеглили съгласно казаното на съюзническите правителства вечерта.”[…]
Последва въпрос: “Но от Югославия българите изтеглили ли са се?”
Отговори се: “Всички окупационни войски и чиновници са изтеглени, а са останали войските, които във връзка с маршал Тито и по заповедите на съветското главно командване действат против германците”.
Прие се, че това предварително условие е изпълнено. След съвещание с английските и американските делегати се прие, тъй като за това няма други противоречиви сведения.[…]
Комисарят на външните работи г. Молотов във връзка с пункт 5 запитва: “Пуснаха ли се затворниците?”
Членът на делегацията и министър без портфейл г. Добри Терпешев отговаря, че като присъстващ е жив свидетел на това. Също така и членът на делегацията и министър без портфейл г. Никола Петков.
По пункт 6 се запита дали народен съд в България действа вече. Отговори се, че пунктът е изпълнен и че в България народни съдилища вече действат”. Пунктове 7 и 8 също са изпълнени.
Комисарят на външните работи г. Молотов: “Щом всичко е изпълнено, трябваше да подпишем примирието по-рано”.[…]
Пунктове 12, 13 и 14 се приемат без възражения - изпълнени.
По пункт 18 - няма възражения.
По пункт 19 също няма възражения.[…]
Заседанието се прекъсва и делегатите са поканени на закуска, на чаша чай, и се започнаха лични разговори.
Специално членовете на съветската делегация бяха любезни с нас българите, но и английският посланик Кър, както и американския шарже д’афер [г. Кенан], бяха извънредно разположени да разговарят поотделно с много от нас. Тия разговори продължиха.
28 октомври. Заранта мина в приготовление [на] специалните текстове от Съглашението за примирие, върху които трябваше да бъдат сложени подписите на съответните делегации. Българската делегация трябваше да подготви българската редакция.
След пладне в 15 часа в голямата зала на “Особняк”[…] бяха събрани всички делегации. На една голяма кръгла маса в бяло бяха поставени в червени папки четирите екземпляри в по три редакции всеки - на английски, руски и български езици.
Комисарят на външните работи на Съветския съюз г. Вячеслав Михайлович Молотов, заобиколен от съюзническите делегации, заяви, че понеже в снощното заседание е постигнато съгласие между представителите на съюзниците и българската делегация по условията за примирието и че председателят на българската делегация е заявил от името на българското правителство, че приема съглашението за примирие, вследствие на което следва да се извърши сега подписването на документ, който установява така постигнатото съгласие по отношение на примирието.
От страна на съветското военно командване, продължи г. Молотов, съглашението за примирие ще бъде подписано от маршала на Съветския съюз Толбухин, командир на 111-ия Украински фронт. От страна на главнокомандващия на съюзническите военни сили в Средиземноморието ще подпише генерал-лейтенант Хамел. От страна на България ще подпишат четирима делегати на българското правителство.
Пръв подписа маршалът на Съветския съюз Ф. И. Толбухин, след него генерал-лейтенант Хамел и накрая българската делегация.
При подписването на съглашението за примирие председателят на българската делегация и министър на външните работи г. проф. Петко Стайнов заяви, че с подписването на този документ се туря началото на един нов политически живот за България, който ще й помогне в най-скоро време да заеме своето място в семейството на свободните и демократични народи.
Г-н Молотов отговори на това, че той също така разбира значението на този документ за България и се надява, че пожеланието на председателя на българската делегация ще се осъществи.
След церемонията на подписването, председателят на конференцията г. Молотов покани всички присъстващи, между които личаха английският посланик Арчибалд Кларк Кърк, американският шарже д’афер г. Кенан, генерал Желтов, контраадмирал Абрамов и множество други представители на съветското комисарство на външните работи на войската, на английското и американското посолство, на малка закуска в голямата трапезария на този дворец.
През време на закуската биде сервирано шампанско и комисарят на външните работи на Съветския съюз и председател на конференцията г. Молотов пръв вдигна чашата за преуспяването на българския народ.
Председателят на българската делегация и министър на външните работи г. проф. П. Стайнов пи наздравица за здравето на маршал Сталин, върховен главнокомандващ на победоносната съветска армия.
Късно вечерта се получиха две писма, едното от английския посланик в Москва г. Кларк Кър, другото от американския шарже д’афер г. Кенан, с които се иска[ше] по ултимативен начин скъсването на дипломатическите отношения между България и Япония.
Предишната вечер английският посланик г. Кър в разговор с председателя на делегацията г. Стайнов, му е говорил, че би било желателно България да скъса с Япония, на което г. Стайнов казал, че той вече е мислил по тоя въпрос, но чака също да говори и с г. Молотов относно възможността, която би дало съветското правителство за преминаването на персонала на нашата легация при отеглянето им от Токио, тъй като все пак дипломатическите отношения със Съветския съюз още не са установени.
Получените писма, за разлика от онова, което което г. Стайнов е говорил предишния ден с г. Кър, съдържат вече ултимативно искане, отправено до българското правителство.
Председателят на делегацията изпрати телеграма в София, с която иска да се попита веднага румънското правителство, дали и то по същия начин е било заставено да скъса с Япония и дали действително е скъсало.[…]
След подписването на Съглашението за примирие, председателят на българската делегация и министър на външните работи г. професор Петко Стaйнов е имал разговор с комисаря на външните работи г. Вячеслав М. Молотов.
Комисарят на външните работи на СССР го запитал какво е неговото лично мнение за договора за примирие.
Председателят на българската делегация отговорил, че всяко примирие, разбира се, е един акт с големи последици и българската делегация, както и лично г. Стайнов, разбират много добре тежеста, която поемат върху си със слагането на подпис под условията на това примирие. Министърът на Външните работи г. Стайнов заявил при това, че всъщност условията за примирието биха могли да не бъдат колкова тежки; всичко зависи от начина по който смесената комисия за примирието ще прилага и ще налага изпълнението на тия условия. Така погледнато подписаното днес примирие не е толкова страшно за България, като се има предвид, че българската войска се бие сега и нанася победи над Германия, нещо, което е в състояние в най-скоро време да измени коренно положението на България и заедно с това и положението, което създава примирието.
“За нас българите, продължи г. Стайнов, в този момент е по-важно какво ние ще постигнем чрез участието на нашата войска във войната срещу Германия, отколкото условията, които ни се наложиха с това примирие.”
След това председателят на българската делегация г. проф. Стайнов запитал комисарят на външните работи на Съветския съюз г. Молотов: “Аз ви казах моето мнение, това е мое лично мнение. Бих помолил сега вас, ако обичате да ми обясните кое беше причината, поради която толкова много се забави изготвянето условията за примирие с България?”
Комисарят на Външните работи на СССР в едно дълбоко обяснение, някои точки от които предава г. Стайнов, му заявил, че наистина руското правителство и лично той, Молотов, са имали доста големи затруднения, главно с англичаните, във връзка с примирието с България; най-първо за въпроса за мястото, където да се сключи примирието. Англичаните настоявали извънредно много това да стане в Кайро, като са заявявали, че войната се е водила най-дълго между България и Англия, респективно Съединените щати, и следователно право е на Англия да посочи мястото, където да се сключи примирието.
Съветите са настоявали от своя страна, примирието да бъде сключено в Москва, тъй като съветската армия е била тази, която е предизвикала решителната промяна в България и понастоящем тя е окупирала България.
Ставало е дума по едно време да се приеме Анкара за място на преговори. Но в последния момент Съветите се възпротивили на това, като заявили, че няма защо да месим турците и тяхната столица в едни разговори за преустановяване на военни действия, в които Турция не е взела никакво участие, нито е принесла някаква полза. Накрая Съветите са надделяли и е била приета Москва за място на преговорите.
Другият въпрос по който също така е имало мъчнотии, е било разделянето на България на сфери на окупация, по подобие на Германия, за която след капитулацията й се предвижда разделянето й на три сфери на окупация - съветска, американска и английска; поискано е било и България да бъде разделена на сфери на окупация. Но и тук Съветите са се опълчили срещу едно подобно деление и, накрая, се е възприело да има само окупация от съветските войски.
Спорове е имало и по състава и функциите на комисията. Русите са се наложили председателството и ръководството да бъде на представителя на руското главно командване. Спорове е имало също така по функциите на тая комисия, по възможностите й безпрекословно да се разпорежда и заповядва пряко и безпрекословно на всички български органи и по размера и начина заплащане на обезщетението.
От подробностите, които г. Молотов е дал, личи ясно, че съветското правителство е имало да води доста упорита борба, за да може да се стигне до тия условия, които най-после окончателно са били възприети в представения текст за съглашението за примирие.
В това отношение за успеха на руската теза не малко е спомогнало и обстоятелството, че в управлението на България е била извършена коренна промяна; че е дошло на власт едно правителство, изходящо напълно от ония среди, които са се борили против германците и че българската войска е била турена от това правителство на разположението на съюзниците и по-специално съветското командване, за да води действителна война срещу Германия.
ЦДА, ф. 1485, оп. 1, а.е. 1200, л. 1-25, оригинал машинопис
* Черно на бяло
