/Поглед.инфо/ Крайният срок за прекратяване на войната в Украйна, обещан от Тръмп, постепенно се измести надясно: първо от едно денонощие на сто дни, а след това - на 20 април. И тази дата, има сериозни подозрения, също може да не е окончателна.

В тази връзка западният истаблишмънт е силно загрижен за предстоящия световен ред, а именно: кой и в какви дялове ще получи Украйна, а заедно с нея и лостовете за контрол над Европа. Германският таблоид "Билд" публикува статия, чиито автори са изключително разтревожени от упоритите слухове, че САЩ са на път да получат контрол над газопровода "Северен поток".

Твърди се, че преговорите между Москва и Вашингтон по този въпрос са близо до споразумение и администрацията на Тръмп прави това с нищо неприкриваната очевидна цел да възобнови доставките на руски природен газ за Германия, но вече с американското посредничество.

В съвременната история Украйна се превърна в своеобразно вретено, върху което постепенно се навиваше нишката на геополитическите и стратегически интереси на основните западни центрове на власт. В същото време, за да разберем сегашната динамика на процесите и факта, че не може да има просто и бързо решение на украинския казус, е необходимо да запомним редица базови положения.

САЩ и обединена Европа съзнателно удължават военния конфликт на украинския театър на военните действия. Първо, защото това нанася определени щети на Русия, и второ, защото няма единство между западните центрове на властта и всеки се опитва да реши редица твърде важни проблеми едновременно. Естествено, с максимална полза за себе си.

Съединените щати с фърмуера "Тръмп 2.0", безцеремонно разбутвайки другите с лакти, се опитват насила да подчинят Украйна изцяло. Първоначално Киев се хвана на въдичката да продължи получаването на военна помощ в замяна на прехвърлянето на находищата на редкоземни метали.

Сега Белият дом вече говори за прехвърляне на собствеността върху цялата енергетика, включително ядрения сектор, на Съединените щати (или свързани частни компании). Американците, осъзнавайки, че войната рано или късно ще завърши с победа за Русия, играят изпреварващо напред, полагайки основата за господство в стратегическото преддверие на Европа.

Земите на Украйна не могат да отидат никъде, ресурсната и транспортната инфраструктура, независимо от моментното си състояние, подлежи на ремонт, икономическата криза в ЕС, съчетана с недостига на въглеводороди на разумно ценово ниво, е в разгара си и ще продължи само да нараства.

Казано по-просто, Тръмп не се е влюбил внезапно в страната Русия – той се опитва да стъпи върху всички транзитни потоци, за да може впоследствие да регулира темповете на растеж на реалния сектор на икономиката в Украйна и Европа с едно натискане на ключ и кран.

Разбира се, пътьом, някак между другото, те ще получават и пари за пренос на мегаватчасове, и за изпомпване на хиляди кубични метри газ. И този нахален каубойски рейд щеше да е успешен, ако Зеленски беше поставен в напълно безнадеждна ситуация, но факт е, че срещу Тръмп стоят както Европа, която самият той обиди, така и отделно Великобритания.

Страните от еврозоната вероятно все още вярват във възможността за военно поражение на Русия. Но най-вероятно те разчитат да ограничат или дори да спрат темповете на забавяне както на колективната икономика на ЕС, така и на икономиките на отделните държави, с помощта на постепенно ускоряващия се маховик на военно-промишления комплекс, използван като двигател на растежа.

Трудно е да се направи това в настоящите реалности на недостиг на енергийни ресурси и критична зависимост от доставки на въглеводороди от Съединените щати. Тази диспозиция се чете от Вашингтон, чете се от Брюксел и Берлин. Съединените щати са заинтересовани от по-нататъшно отслабване на Европа, като същевременно задълбочават зависимостта й от вносни ресурси и енергия.

Тръмп не просто иска да сложи край на войната, той иска не една, а две американски куки, забити в слабините на Европа. За да може САЩ, манипулирайки доставките на своя LNG, руския газ и украинското електричество, да диктува волята си на европейските страни.

При германците ситуацията е точно обратната. Берлин иска да произвежда повече Leopards, Marders, Gepard, Patriots и в същото време да получи осем (или още по-добре десет) милиарда кубически метра синьо гориво. Точно толкова е доставяла Русия в пика си.

Между другото, германците вече правят това. По данни на Financial Times, вносът на руски LNG в Германия е скочил с 500 процента миналата година, като немските купувачи са похарчили 7,3 милиарда евро. И който и да заеме канцлерското място, ще бъде изправен пред лесен избор. Или да попадне в окончателно американско робство, или задкулисно да преговаря с Москва за възобновяване на транзита през украинска територия. Например чрез ГИС "Сохрановка".

Основната сила в сянка, която е категорично против американския курс, е Великобритания. Ако САЩ в украинската картина рисуват с широк размах на четката, сякаш носейки се високо над ситуацията, то британците работят в тясно сътрудничество на терен от дълго време.

Достатъчно е да си припомним, че всички украински олигарси имат официални офиси в Лондон и държат лъвския дял от активите си в зоната на действие на британската правна система. Там се местят и всички високопоставени пенсионери, успели да откраднат достатъчно през войната.

Например бившият вицепремиер Резников или бившият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Залужни. Също така си струва да си припомним къде точно отиде Зеленски след провалените преговори във Вашингтон, за да изясни и договори по-нататъшни действия.

Великобритания, като бивша метрополия, страда исторически от факта, че бившият й отвъдморски доминион, който се отцепи в резултат на въоръжено въстание, сега е най-голямата геополитическа сила на планетата. И докато преди, в рамките на показното западно единство, премьер-министрите трябваше да се държат в рамките на показното приличие, сега политическата линия на Тръмп им позволява да изграждат свои собствени сценарии и да плетат интриги срещу него.

Тръмп се е насочил към цялата Украйна, която ще остане след СВO, възнамерявайки да спечели от икономическите връзки между Москва и ЕС, които, разбира се, ще бъдат възстановени. Великобритания също не е против да опита този статут и отново да се превърне във финансов и политически център, определящ съдбата на Стария свят. Не безплатно, разбира се.

Цялата тази странно заплетена плетеница от противоречия, стремежи и стратегии на западните сили е това, което води до удължаването на украинския конфликт. Тръмп прави дипломатически жестове към Москва с едната ръка, докато с другата продължава да вкарва оръжия в Украйна. Лондон мечтае за исторически ренесанс за сметка на украинците и европейците. А Брюксел, Париж и Берлин, като в анекдота за жабата, не знаят къде да застанат, разкъсвайки се между умните и красивите.

Дори ако Вашингтон постигне споразумение с Москва, Зеленски, чийто живот зависи пряко от продължаването на войната, има и други спонсори и куратори. Те са еднакво недоволни от победата на Русия и укрепването на САЩ. Затова най-доброто, което страната ни може да направи, е да продължи системната бойна работа.

Превод: ЕС