/Поглед.инфо/ В началото на своето съчинение „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ Карл Маркс пише, че историята се повтаря първо като трагедия, после като фарс. Там той има предвид революцията от 1848 г., когато народното недоволство срещу френската монархия се изражда в бонапартистка диктатура, точно както се случва с Великата френска революция половин век преди това. Може би подобно сравнение можем да направим и сравнявайки това което направи Горбачов в периода 1985-1991 г. и днес прави Тръмп – радикални промени на геополитическата архитектура, на международните отношения и на икономическата политика.
Такива радикални промени стават необходими при всяка голяма криза на капитализма. Предишната такава глобална криза е през 1970-те години, когато бе поставено началото на период на застой и нарастващи проблеми на икономиките и на Запад и на Изток. От нея се излезе с нова технологична революция – третата индустриална революция и радикални геополитически промени в трите основни държави в света, които и днес се сблъскват помежду – САЩ, СССР и Китай. В САЩ през 1980 г. бе избран като президент Роналд Рейгън, който даде началото на неолибералния капитализъм, глобализиращ капитала и на нова студена война със Съветския съюз, довела до края на биполярния свят. В СССР се появи Горбачов, който също бе изправен пред необходимостта от промени, но ги направи така, че се стигна до разпад на СССР и на социалистическите държави, реставрация на капитализма в тях и включването им като подчинена и разграбвана периферия на американизирания неолиберален капитализъм. В Китай се появи Си Дзинпин и започна реформи, които доведоха до социализма с китайски характеристки, превърнал се в големия печеливш в започналите бързи геополически промени. Трима лидери, поведоха държавите си в съвсем различни посоки и с различни резултати. Рейгън даде началото на деиндустриализация и нарастващи социални противоречия на САЩ. Горбачов ликвидира държавата си и нейната социално-икономическа система. Китай преживя невиждан по скоростта и мащабите си в историята икономически възход и се превърна в първата индустриална сила в света.
През последните години светът отново се намира във фаза на остри геокиономически и геополитически противоречия, на тежка криза на неолибералния капитализъм с неговото гиганско неравенство и олигархизация, водещи до потребност от радикални промени. Тръмп днес е американският Горбачов, който води страната си към перестройка и говори за това как ще донесе неговата версия на „повече социализъм“, наречена MEGA (Да направим Америка отново велика), критикува предшествениците си за грешките, които правят.
Горбачов по същество отхвърли предходните периоди и лидери на СССР и обясняваше как при Брежнев е било времето на „застой“ и как връща страната си към модела от самото й начало на идеите на Ленин и към ленинизма. Сега виждаме подобен стил у Тръмп, който громи своя предшественик и открива истинския модел за развитие на страната си, връщайки се назад също в историята на развитието й. Това е краят на ХIX век, така нар. „позлатена епоха“ по времето на президентстването на Уйлям Маккинли (1897-1901), от който Тръмп се възхищава неведнъж и гледа на него като образец и най-великия президент в историята на САЩ. Това е времето, когато в опита да ускорят развитието си и да надминат Великобритания САЩ използват протекционистична политика. Така те излизат от дългата депресия, която удря световната икономика през между 1873 и 1896 г. По време на предизборната си кампания Тръмп представи икономическата програма на Маккинли като модел на неговата собствена, цитира неговите думи, че митата правят „живота на нашите сънародници по-сладък и светъл“. Това са години, когато средствата, необходими на държавата идват от митата, а дънъкът от приходите е вкаран в американската конституция чак през 1913 г. За Тръмп САЩ трябва да стане „митническа държава“, приходите да идват предимно чрез митата, както е било при Маккинли и тогава тя ще стане богата държава.
Тръмп и неговият екип са в най-висока степен израз на заемането на властта от свърхбогатите американци директно в опит да запазят позициите си, недоволни от конкуренцията на Китай. Ако Горбачов в неговата перестройка говореше за „повече демокрация“, създавайки по същество рестврация на капитализма и гигантска олигархия, тук на практика се създава една система с повече олигархия. Директно властта е в ръцете на най-богатите, които си осигуряват по-ниски данъци и по-малко държавна регулация. Неслучайно Джо Байдън в прощалното си обръщение предупреди, че „в Америка се оформя олигархия“, белязана от „опасна концентрация на власт в ръцете на много малко свръхбогати хора“.
Когато дойде на власт Горбачов промени икономическата си политика и спря помощите за други страни, отказа се от предходните правила на икономически отношения с останалите социалистически страни, характерни за СИВ и едно от следствията за нас от това бе, че България започна да увеличава своя външен дълг. Тръмп подобно на Горбачов реши да намали разходите на държавата като промени отношенията си със съюзниците. Само че вместо „повече социализъм“ той се бори за повече капитализъм, като увеличава възможностите на големите корпорации, на пазара, което обаче както и в СССР бързо увеличава неравенствата, води до засилени проблеми в икономиката. Горбачов се отказа от помощите, които даваше на чужди държави – например на Куба и други страни от третия свят. Отказа се от „братската дружба“ и социалистически икономически отношения с другите социалистически страни. Сега Тръмп по подобен начин закрива организациите, които финансират различни помощи в чужбина – от хуманитарна помощ, от разходи за здравеопазване иобразование до средствата, давани от Американската агенция за международно развитие за различни неправителствени организации и въздействие върху чужди институции. Рязко се опитва да намали социалните разходи и да реформира държавните институции да харчат по-малко.
Горбачов подкрепяше перстроечно ориентирани лидери в тогавашните социалистически страни и там, където виждаше, че те не действат като него ги привикваше да им дърпа ушите и организираше свалянето им, както стана с Тодор Живков. Това в крайна сметка доведе до разпад на СИВ, Варшавския договор и включването на източноевропейските държави в западните ЕС и НАТО. По подобен начин се държат и Тръмп и екипа му към довчерашните си съюзници в ЕС, които споделят или не споделят техните възгледи и политика. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс разгроми държавите от ЕС, като им обясни, че трябва да се „демократизират“, както обясняваше Горбачов на източноевропейските си съюзници. Нещо повече, яркият поддръжник на Тръмп Илон Мъск използва своята социална мрежа „Х“ за силна подкрепа на консервативни десни партии и лидери като Алис Вайдел на „Алтернатива за Германия“, Найджъл Фараж във Великобритания, Марин Льо Пен във Франция, Виктор Орбан в Унгария, Фицо в Словакия, Джорджия Мелони в Италия. Същевременно се критикуват онези, които са свързани с досегашната глобализирана неолиберална политика. Силни бяха атаките срещу Киър Стармър във Великобритания, срещу Еманюел Макрон във Франция, срещу либералите в Германия. Илон Мъск много демонстративно не само атакува лидера на лейбъристите във Великобритания, но направи онлайн приветствие при откриването на предизборната кампания на Алтернатива за Германия, в което изказва изцяло подкрепата на САЩ за нея като истинското бъдеще на Германия. В словото си той заяви, че настоящите власти „не се интересуват от благополучието на германския народ“, те „агресивно потискат свободата на словото“, така че Aлтернатива за Германия трябва „да се бори, да се бори и да се бори отново“ с тях. САЩ ще подкрепят всячески тази крайно дясна партия с надеждата да превърнат най-голямата европейска страна в плацдарм на тръмпистска Америка. Това ще води до нарастващи разделения в ЕС на партии, сили и държави, които са с Тръмп и такива, които не го приемат. В крайна сметка ще е предпоставка за включването им в нови съюзи, свързани с алтернативни сили.
В резултат на действията на Горбачов и разпада на предходния социалистически интернационализъм рязко се увеличиха националистическите и етнически противоречия в бившите социалистически страни. Стигна се до нарастващи разделения в съветското общество, до възход на етнически национализми в отделните републики, до стремеж да се отделят най-напред по-богатите балтийски части на страната, а след това и Елцин поиска разделяне, тъй като не искаше да дава руски пари за по-бедните републики и това доведе в крайна сметка до катастрофалния разпад на СССР. Стигна се до войната между отделните националности в Югославия и удвояване на броя на държавите на Балканите. Национализмът на Тръмп и наличието на противоречия в американското общество, при което и в момента половината от американците имат силно негативно отношение към него може да разпалят етнонационализма и етнонационалистически конфликти не само в САЩ, но и в много части на света, където във възход са консервативни и националистически сили.
Горбачов обясняваше как ще сложи край на новата студената война с Рейгънова Америка и ще създаде свят „без войни и оръжия“, а стана точно обратното – разпада на Съветския съюз и разпускането на Варшавския договор не ни доведоха до един по-добър свят. Същото наблюдаваме и ще наблюдаваме и в САЩ. Идването на Тръмп още в първия месец на неговото управление увеличи хейтърството в социалните мрежи и интернет като реакция на агресивното му поведение. Ето една от характеристиките, които му дава известната американска медия „Ню Йорк Ревю“: „Въпреки че той блести в официалните си портрети, политическият му стил е по-скоро глупав, отколкото строг. Той бърбори. Той е създание на импулси и инстинкти, непостоянен и нерегулиран. Неговият хумор е този на училищния двор; неговият ход на мисли е най-малкото случаен. Ако някога сте чували малко дете да разказва история, тя звучи като Тръмп: отклоняващо се, странно, изпълнено с крайни промени, често забавно. Неговият вътрешен кръг излъчва подобен инфантилен афект. Илон Мъск не е нищо друго освен ухилен предпубертет. Джей Ди Ванс изглежда невероятно като бебе, което вероятно е причината да реши да си пусне брада, в резултат на което сега изглежда като брадато бебе.“[1] В силно кризисното американско общество, в което половината от населението е против Тръмп и има протести срещу него се говори дори за гражданска война, за отцепване на щати като отделни държави. Това може да спре, но може и да засили някои рискови за света процеси. В Калифорния, най-големият щат на САЩ, който като икономика на отделна държава би заемал шесто място в света, вече се набират подписи за референдум за независимост от САЩ през 2028 г. Същевременно губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм подписа закони, заделящи 50 милиона долара, за да помогне на щата да се противопостави на политиките и предизвикателства на администрацията на Тръмп и да защитава имигрантите; дава 25 млн. долара на правосъдието да води съдебни битки срещу федералното правителство, а други 25 млн. долара за юридически групи, за да защитават имигранти, които са изправени пред натиска да напуснат страната.
Горбачов ликвидира Варшавския договор – военният съюз на бившите социалистически страни, създаден от Съветския съюз. Сега Тръмп нанася удари върху НАТО, разделя и противопоставя САЩ военно на ЕС. След като той се обади на датската премиерка и агресивно потвърди намеренията си за поставяне под американски контрол на Гренландия, а тя му отговори, че „Гренландия не е за продан“, председателят на Военния комитет на Европейския съюз Роберт Бригер заяви, че би имало смисъл европейски войски да бъдат разположени в Гренландия, за да я пазят от САЩ. В същото време на фона на нарастващия натиск от Тръмп да придобие Гренландия Дания обяви план от 1.9 млрд. евро за увеличаване на военното си присъствие и укрепване на отбраната в Арктика. Финансират се три нови кораба на арктическия флот, удвоява се броят на дронове за наблюдение и подобряване на сателитните възможности за контол над Гренландия. Държавите от ЕС се готвят да се защитават военно и от САЩ.
Тръмп по същество разрушава досега действащите международни правила и институции. Предприема санкции срещу Международния наказателен съд. Още преди преизбирането на Тръмп САЩ постепенно намаляваха участието си в ООН, неговите агенции и други многостранни институции. Американското правителство не се съобразяваше с ООН например при войната в Газа. САЩ не са ратифицирали или са се оттеглили през последните десетилетия от около 50 международни договора.[2] На срещата на върха на БРИКС в Йоханесбург през 2023 г. генералният секретар на ООН Антонио Гутереш каза на събралите се, че институциите в Бретън Уудс „отразяват вчерашния свят“, имайки предид създадените в края на Втората световна война в Бретън Удс институции като Международния валутен фонд и Световната банка. Допълнителното обезсилване на международните институции, което прави Тръмп с излизането от Световната здравна организация и от Парижкото споразумение за климата, с агресивните претенции за присвояване на чужди територии рязко намалява възможностите за решаване на нови глобални рискови ситуации, които изискват съвместни усилия. Става дума за глобалната климатична криза, която се чувства и в САЩ с гигантските разрушения от урагани и засушавания. Доклад на Световната банка от 2020 г. изчислява, че допълнителни 68 до 135 милиона души могат да бъдат доведени до бедност до 2030 г. поради изменението на климата.[3] Става дума също за рязко нарасналите глобални здравни рискове, свързани с повишената вероятност от нови глобализирани епидемии, резултат на промените в климата, които ще наблюдаваме през следващите години в Америка. Това може допълнително рязко да ускори мигрантските потоци от региони, които са най-силно пострадали от климатичната криза, включително и към САЩ. В същото време стратегията на Китай за превръщането му в световен лидер в зелените технологии от вятърни турбини и слънчеви панели до електрически автомобили и високоскоростни железопътни линии ще стане още по-печеливша в глобален план. Неслучайно американските петролни компании недоволстват от това, че Тръмп се оттегля от енергийните споразумения и губи възможности да влияе върху енергийния преход, тъй като самите те имат значителни инвестиции, вложени в нови енергийни технологии.[4]
Тръмп задава стил на агресивно решаване на проблемите, независимо от това, че обяснява как ще реши международните конфликти, войните в Украйна, в Газа и т.н. Така както горбачовата перестройка не спази обещанието си да създаде „свят без войни и оръжия“ това засилва и ще засилва противоречията в света, новата надпревара във въоръжаването, създаването на нарастващо количество военна икономика като прави много вероятни все повече и повече военни конфликти. Така повторението на историята не като трагедия, а като фарс може да създаде много по-голяма световна трагедия.
[1] Tarnoff, Ben. More Babies?, In: The New York Review, https://www.nybooks.com/online/2025/02/07/more-babies-trump/?utm_source=Twitter-Facebook-Bluesky-Threads&utm_medium=social&utm_campaign=2025-02-08_Tarnoff-babies-1&fbclid=IwY2xjawIUg6pleHRuA2FlbQIxMQABHcywXRFg1TZunk4Z_eMODyAqFv-kXMX2bCOvEPXfNu9G-6nJfUylAQM6jA_aem_4ok-kIU3bK-NB-x2k-7iSQ, February 7, 2023
[2] Castañeda, Jorge G.American Leadership Is Good for the Global South, In: Foreign Policy, https://www.foreignaffairs.com/united-states/american-leadership-good-global-south?utm_campaign=fb&utm_content&utm_medium=social&utm_source=facebook&fbclid=IwY2xjawIQFPZleHRuA2FlbQIxMQABHdWWGjOKE-PafnM8yOG6q8E71vWxPryXmvvdoMZFYMxdQw84-Pnf5vsv9A_aem_8pRDJVyuCsuEXiCu8Zcd6A,February 4, 2025
[3] Poverty and Shared Prosperity 2020: Reversals of Fortune, World Bank, Washington, 2020
[4] Why Big Oil isn’t happy with Trump’s climate withdrawal, https://www.fastcompany.com/91265581/big-oil-trump-climate-withdrawal?utm_source=newsletters&utm_medium=email&utm_campaign=FC+-+Top+10+Newsletter.Newsletter+-+FC+-+Top+10+1-26-25&leadId=795777&mkt_tok=NjEwLUxFRS04NzIAAAGYQdiWvmyJ2V5u6FGEost5XSI0WSkDaFF1ukxAP6tj1XMOkMQvXh4p0Qr6fEkIIj19UrZsNPL5US4BkpQef7IKBKqBP40yeY5zq3KpBVIWIg&fbclid=IwY2xjawIDbchleHRuA2FlbQIxMQABHXzT8tFGOSFhKCiDU8gJd-hpewh4zRZr29nvJGNqIf2MDxDIinR4WoNVdw_aem_ejZY9oBgYZD2mJRpXyETKw, January 22, 2025
