/Поглед.инфо/ В продължение на много десетилетия геополитиката се оформяше от разделението между хегемонния Запад и останалия свят. Идването на Доналд Тръмп на власт в САЩ води до радикални промени на досегашния неолиберален капитализъм, на геополитиката, геоикономиката, противопоставято на съюзници и врагове, разделя досегашния „Запад“ на враждебни парчета. Новият американски президент се отказа от досегашната глобализаторска версия на неолиберален капитализъм и пое курс към икономически национализъм, свързан с търговски войни, рязки промени в политиките към традиционните съюзници на САЩ. Той признава прехода към многополярен свят, но в който иска Америка да остане все пак най-силната икономически държава. Държавният секретар Марко Рубио призна, че многополярността вече е реалност. Целта на Вашингтон е да  бъдат обаче не залязващ хегемон, а икономически първи сред равни. Тръмп иска да направи Америка отново велика, но не и Запада отново велик. Нещо повече, за сметка в редица отношеняе на другата част от досегашния Запад – Европейския съюз. За тази цел икономизира в максимална степен международните отношения, подчинявайки ги на икономическите интереси на САЩ. Използва и заплахи, и заклеймявания, но и впечатляващи обещания и ухажвания на страни и лидери, които довчера са били разглеждани от американската администрация като врагове, както и на такива, които са били възприемани като съюзници.

Още по време на първия си мандат Тръмп каза, че ЕС е враг на САЩ, по-лош от Китай. При втория си мандат още на първото заседание на своето правителство той заяви: „Вижте, нека бъдем честни, Европейският съюз беше създаден, за да прецака Съединените щати. Това е целта му и те свършиха добра работа в тази насока“, т.е. обяви ЕС за изначално вредна за САЩ организация, на която САЩ обаче досега не са реагирали.[i] И едно от водещите издания за международна политика на САЩ “Foreign Policy” публикува статия, озаглавена „Да, Америка е враг на Европа сега“.[ii]

Тази нагласа не е случайна – САЩ по начало гледат на развитието на ЕС като единна организация като на потенциален съперник, но дълго време открито не реагираха, защото връзката с него им бе нужна, за да се противопоставят на други рискове, разглеждани като по-важни. Така бе по времето на студената война със СССР. С разпадането на СССР има един начален период, когато ЕС като единна организация започна да се разглежда повече като не така необходим за САЩ, както по време на биполярното противопоставяне със СССР. Тази нагласа ескалира и сега виждаме открит негативизъм към самото съществуване на ЕС, който САЩ за определен период приеха в своята геополитическа стратегия, когато беше биполярния свят със СССР, а след това бяха готови да подпомогнат неговия разпад с очаквания разпад и на Русия.

Имам един личен спомен от 1992 г., когато бях гост професор във Вашингтон и отидох в Центъра за стратегически и международни изследвания на Збигнев Бжежински в центъра на американската столица. Преди заминаването ми един от тогавашните български политици ме помоли да отида при Бжежински и се договоря с него за съвместни проекти. Бжежински го нямаше, но ме прие неговият заместник Януш Бугайски, работил преди това в Агенцията за международно развитие и Министерството на отбраната на САЩ. Поговорихме около час. По време на разговора ни ме впечатли голяма карта на Европа, поставена на една от стените в кабинета, в която не можех да открия коя държава къде се намира. Попитах го каква е тази карта, а той отговори: „Това е един от проектите, по които работим – Европа разделена на 200 малки държави. Това е нейното бъдеще“. На тази прогноза бе посветена и издадената през 2015 г. книга „Взривоопасните точки на Европа: Евросъюзът – фалит или възход“ на известния ръководител на агенция „Стратфор“ – така нар. „частно ЦРУ“ Джордж Фридман.

23 години след срещата си с Бугайски в института на Бжежински през 2015 г. бях поканен като докладчик на международната научна конференция ”Югоизточна Европа: Новите заплахи за регионалната сигурност”, организирана от департамент „Национална и международна сигурност” на Нов Български университет. Там водещ пленарен докладчик се оказа Януш Бугайски, който в доклада си повече от половин час развиваше идеята, че основната и единствена опасност за Югоизточна Европа днес е Русия. Когато излязох на трибуната да изнасям доклада си се обърнах към него и го попитах спомня ли си за нашата среща и разговор преди 23 години в неговия кабинет във Вашингтон, когато готвеха проект как да се разпадне Европа. Той не отговори нищо, стана и излезе от залата.

Тази тенденция на превръщането на ЕС от съюзник във враг придоби днес публичен характер. По време на битката за първия си мандат Тръмп беше голям привърженик на Брекзит, което според него тогава му е помогнало в голямата победа над Хилъри Клинтън в президентската надпревара. По време на втория си мандат той подкрепя активно десните националистически и консервативни партии в Европа, които смятат, че твърде много власт има в европейските колективни органи, което застрашава суверенитетът на отделните нации. Той е първият евроскептичен президент на Америка и единственият американски президент, който активно се противопоставя на Европейския проект.

Това наблюдаваме и сега в момента в дейността на водещия американски консервативен мозъчен тръст Heritage Foundation, който изготви програма от близо 1000 страници за управление на Доналд Тръмп, в която се предвижда рязко съкращаване на правителството на САЩ – броя на работещите в държавната администрация и нейните функции. Този мозъчен тръст, създал програмата на Тръмп свика на 10 март група от консервативни мислители, която до подготви проект за ликвидацията на Европейския съюз, озаглавен „Великото рестартиране: Възстановяване на суверенитета на държавите-членки през 21-ви век“. В този проект се твърди, че „ЕС се развива като квазифедерална държава, ограничавайки националните правомощия за вземане на решения“ и налага „идеологически мотивирани политики на държавите-членки, без никакъв мандат“. Затова се предлага да бъдат разпуснати Европейската комисия и Европейския съд. Съгласно него ЕС ще престане да функционира в сегашния си вид и вместо това ще бъде преименуван на Европейска общност на нациите. За тази цел се провеждат срещи с представители на европейските десни и националистически консервативни сили за изграждане на нови съюзи на континента, враждебни на сегашната версия на ЕС.[iii]

Затова и Тръмп и неговите сподвижници се отнасят към ЕС не като съюзник, а като конкурент, който пести пари и печели от това, че САЩ се грижат за неговата сигурност и е печеливш от търговията с тях, поради което се държи  критично и ултимативно към него, като организация, която е виновна за икономическия упадък и несигурност на САЩ. Много по-агресивен и критичен е към него отколкото към Русия и Путин, към Китай и Си Цзинпин.Така например за китайския президент, чиято страна се възприема като заплаха за САЩ, той казва ухажващо: „Много харесвам президента Си. Винаги съм го харесвал.“ – тон, който не демонстрира към нито един от европейските лидери, които довчера бяха съюзници на САЩ. В своето онлайн послание до годишната среща в Давос Тръмп се отнася с презрение и атакува ЕС, който според него се е отнесъл към Съединените щати „много, много несправедливо, много зле“. Описва политиките на ЕС като „неикономически или непарични мита“, които блокираха Америка да прави бизнес в Европа. В тези условия и от страна на държавите в ЕС стана ясно, че те не могат да разчитат на САЩ както досега и трябва да почнат да действат много по-автономно. Стратегиите, политиките, интересите все повече се отдалечават една от друга. Разпадането на евроатлантизма по същество води до промени във всички сфери на сигурността на Европа, което засяга и България.

При това забележителното е, че на Тръмп гледат много по-положително в Русия и Китай, отколкото сред страните, които досега бяха съюзници на САЩ. В анкета, проведена от Европейския съвет за външни отношения се задава въпросът: „Смятате ли, че изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ е нещо добро или лошо за вашата страна?“. Във всички страни на ЕС доминира отговорът „лошо“ – 38 % отговарят „лошо“, 22 % – „добро“ и 40 %  „нито едно, нито другото“ или „не знам“. Показателно е, че във Великобритания, която традиционно се смята за най-близък съюзник на САЩ, отговорящите „лошо“ са три и половина пъти повече от тези, които отговарят, че това е „добро“. Обратното е в Русия и Китай, където отговорите „добро“ превъзхождат „лошо“ със значителни маржове – 49% на 8% за Русия и 46% на 18% за Китай.[iv] Настъпват радикални геополитически промени, в образите на врагове и съюзници. След края на Първата световна война известният немски мислител Освалд Шпенглер издава своето знаменито двутомно произведение „Залезът на Запада“. Един век по-късно написаното в него като че ли се сбъдва.

[i] Pfister, Rene. Trump Steers America Away from Allis and Towards Autocracies, In: Spiegel International, https://www.spiegel.de/international/world/europe-on-the-sidelines-trump-steers-america-away-from-allies-and-towards-autocracies-a-7d05f582-29c5-41f2-84fd-5fd60a2baa01?utm_source=dlvr.it&utm_medium=facebook#ref=rss, March 8, 2025

[ii]  Walt, Stephen M. Yes, America Is Europe’s Enemy Now, https://foreignpolicy.com/2025/02/21/us-europe-trump-vance-speech-nato-russia/, February 21, 2025

[iii] Bright, Sam. Heritage Foundation and Its Eastern European Allies Discuss Dismantling the EU, In: Truthdig, https://www.truthdig.com/articles/heritage-foundation-and-its-eastern-european-allies-discuss-dismantling-the-eu/?fbclid=IwY2xjawJNQV1leHRuA2FlbQIxMQABHWk-hvb6cUe2Kd2dwER7yRDjniI9Ft62mlJ2_d_wAZCLweldcVl5HrRcGA_aem_r7Tpbb9HbCBhyUuMIinHXg, March 17, 2025

[iv] Acharya, Amitav.Goodbye West: Long Live World Order, In: E-International Relations, https://www.e-ir.info/2025/03/13/goodbye-west-long-live-world-order/, March 13, 2025 

24 май