/Поглед.инфо/ Политическата екзекуция на Марин льо Пен, която според съдебната присъда бе лишена от право на глас за десетилетие, се оказа само увертюра към икономическата екзекуция. Но вече на цяла Франция. Ами Франция - целия Европейски съюз. Тръмп се превърна, съдейки по медийната машина, която мигновено започна сесия на безразборни ругатни и колективно оплюване на американския президент, в най-мразената личност в паневропейския блок.
Но за да престане животът най-после да е твърде сладък за европейските лидери, същият Доналд Тръмп, който усърдно бе заливан с мръсотия и валян в калта вече от американците, но пак купени от глобалистите, медийките и съдебната практика, ясно и категорично се изказа в защита на Марин льо Пен. Стопанинът на Белия дом не бръкна в джоба си за да търси дипломатичен език.
Той заяви кратко и ясно: процесът срещу Марин льо Пен и произтичащата от него присъда не са нищо повече от „лов на вещици“.
И на английски, и на френски този израз има точна конотация - репресия срещу опасен политически съперник както за сегашното правителство, така и за истаблишмънта, който стои зад него.
Следният факт говори за деградацията на френската политика и в какво се е превърнала така наречената „свободолюбива френска нация“, да, която охотно пее „Напред, синове на отечеството!“, но щом възникне въпросът за първата крачка, веднага се прави на парцал или обикновен минувач.
На разходка из пролетен Париж бяха поканени днес привържениците на „Националното обединение“ и съпричастните към съдбата на практически унищожената партия. В развер на на осем или десет хиляди души разхождащи се. Защо партията, за която гласуваха милиони избиратели, се нуждае от това ново унижение, не е важно. Важното е, че страната се съгласи с това .
Това, ако използваме бюрократичен евфемизъм, се нарича „мирна демонстрация“, естествено, в подкрепа на всичко най-добро, демократично, правото да избираш и да бъдеш избиран. На брой, повтаряме, осем или десет хиляди души.
Е, какво - все пак каквото е отечествота, такива са и синовете му, да?
И така, "Националното обединение" ще излезе на парад. Колкото може да събере. С онези политици, общественици, артисти и други полезни хора, които не се страхуват да застанат начело на колоната. Вероятно ще бъде възможно да се съберат политици от десния спектър. Е, бохемата и присъединилите се към нея слуги под формата на кочияши и преса със сигурност няма да бъдат представени.
Повече от четиридесет години последователна демонизация, най-безсрамна пропаганда, невъобразима степен на интензивност на агитация срещу идеите, насърчавани по-рано и днес от „Националното обединение“, тези герои бяха обезсърчени да защитят думите на Волтер.
Днешният глобалистки естаблишмънт не се различава много по своята злонамереност от фанатичните духовници от преди повече от триста години. Той е също толкова готов да стигне докрай в унищожаването на инакомислието – дори ако то е подкрепено от милиони бюлетини за „Национално обединение“, както и от данни от социологически проучвания.
Следователно успоредно с проявлението на дясното има проявление и на лявото. А където има левичари, има непрекъснати сблъсъци със служителите на реда, провокации и опити за създаване на каша. И ако присъда от десет години затвор за Марин льо Пен не е достатъчна, то делото срещу „заплахите за обществения ред“, които естествено идват отдясно, не струва абсолютно нищо. И там присъдата може да е по-сериозна .
В цялата тази чисто френска бъркотия от предателство, жестокост и заплахи за репресии, това е, което е любопитно за нас.
Точно тези хора, които изхвърлиха Льо Пен от политиката, постоянно крещяха, даже и от всички ютии, че „в Русия няма демокрация и свободни избори“.
Точно тези хора, които вървяха, когато имаха нужда, пред Тръмп почти на пръсти, изразявайки обич и гостоприемство на границата на приличието и учтивостта, а също и налитаха да хващат американския президент за коляното (не е фигура на речта, а видеодоказателство) и да се унижават за вносните мита, сега призовават върху главата на собственика на Белия дом всички възможни беди и проблеми.
Но Тръмп, като реалист, остана глух за ласкателствата, въведе обещаните мита и подкрепи Марин Льо Пен.
Казано чисто и конкретно, американският президент промени икономическата тежест на Франция, свеждайки я до отрицателни стойности. Напълно издуха влиянието на Макрон във външната политика. И вътрешно с коментара си даде да се разбере, че собственикът на Елисейския дворец не е президентът, а инквизитор.
Светът, същият, в който Старият свят и неговият истаблишмънт се смятаха за колективен монарх/император/крал, се оказа колективна ледена висулка и парцал, а не „важен човек“.
Всъщност знаехме това отдавна. Но е добре, че това наше знание се потвърди. Макар и по такъв неочакван начин.
Превод: ЕС