/Поглед.инфо/ Източник: „Judging Freedom“ · Водещ: Андрю Наполитано · Гост: Джефри Сакс

В откровен и безкомпромисен разговор професор Джефри Сакс разкрива защо новата стратегия за национална сигурност на САЩ не прави Америка по-сигурна, а по-уязвима. От илюзията за всемогъщество и изопачаването на Доктрината Монро, през войната в Украйна и заплахата от нови конфликти във Венецуела, до упадъка на Конгреса и подмяната на международното право – това е диагноза на една имперска заблуда, която тласка света към по-голяма нестабилност.

Имперската илюзия и цената на високомерието

Историята ни учи на нещо просто и жестоко: всеки пазар в крайна сметка пада, всяка валута губи стойност. Днес Съединените щати живеят с близо 38 трилиона долара дълг, с борсови индекси на исторически върхове и с усещане, че реалността е временно отменена. Цените на храните, горивата и жилищата растат, а доларът купува все по-малко. В такава среда политическите илюзии са не по-малко опасни от финансовите.

В този контекст Андрю Наполитано посреща в студиото на „Judging Freedom“ професор Джефри Сакс, за да обсъдят онова, което мнозина предпочитат да не назовават: имперската самозаблуда на съвременна Америка.

Президентът Доналд Тръмп твърди, че Съединените щати се радват на „несравнимо превъзходство“. По думите на Сакс това не просто не е вярно – това е опасно погрешно допускане, което лежи в основата на цяла серия стратегически грешки.

Когато силата се бърка с всемогъщество

Същността на новата стратегия за национална сигурност, обяснява Сакс, е проста и тревожна:
ние сме толкова силни, че можем да диктуваме условията. Международните договори, ООН, нормалната дипломация – всичко това е представено като досадна формалност. В Западното полукълбо САЩ били „абсолютно доминиращи“ и можели да казват на другите държави какво да правят, с кого да търгуват и кого да признават.

Проблемът е, че това мислене не съответства на реалността. Войната в Украйна е показателна: САЩ в продължение на десетилетия се опитваха да разширят НАТО до границите на Русия. Русия каза „не“. Последва сблъсък. И проектът се провали.
Това не е демонстрация на всемогъщество – това е доказателство за граници.

Сакс настоява, че истинската сигурност не идва от диктат, а от взаимно уважение, от признанието, че и другите държави имат легитимни интереси. Заблудата, че правителства могат да бъдат сваляни „по желание“, води не до стабилност, а до системен упадък.

Доктрината Монро – подменената истина

Разговорът естествено стига до Доктрина Монро – често цитирана, но рядко четена в цялост.

Сакс припомня нещо почти забравено: оригиналната доктрина от 1823 г. съдържа три равнопоставени принципа.
Първо – Европа да не възстановява колониално господство в Америка.
Второ – Европа да не разполага военни сили в Западното полукълбо.
И трето – реципрочност: Съединените щати да не се намесват в европейските войни и сигурност.

Тази трета част е системно изтрита от политическата памет. Днес Америка настоява другите да не се доближават до нейните граници, но си запазва правото да разполага стотици военни бази по целия свят, включително в непосредствена близост до границите на други велики сили.

От „добър съсед“ към глобален полицай

Историческият завой идва с Теодор Рузвелт и неговия „корелар“ към Доктрината Монро – претенцията САЩ да бъдат полицай на Западното полукълбо. Това отваря вратата за десетилетия военни интервенции, преврати и „смени на режими“.

По-късно Франклин Рузвелт прави опит да върне баланса с политиката на „добрия съсед“, закрепена и в Хартата на Организацията на американските държави, която изрично забранява намеса във вътрешните работи на други страни.

Днес, по думите на Сакс, сме свидетели на „корелара на Тръмп“ – умножен по десет. Не само военен контрол, но и икономическа принуда: „търгувайте само с наши компании“, „не работете с Китай“.
Това вече не е защита – това е имперско администриране.

Международното право като „досадна пречка“

Сакс е категоричен:
изземването на кораби в международни води, разрушаването на доброволни икономически връзки, демонстративното пренебрежение към ООН и договорите – всичко това е нарушение на правилата, които самите Съединени щати са създали след Втората световна война.

Тези правила не са били „наивен идеализъм“, а прагматичен инструмент за сигурност – споделени стандарти, контрол, проверка, предсказуемост. Отказът от тях не прави Америка по-силна, а я изолира.

Митът за икономическото превъзходство

Да, САЩ са иновативна икономика – но не са сами и не са без конкуренция. По данни на Световната организация за интелектуална собственост най-иновативният регион в света днес е Големият залив в Южен Китай, следван от Токио–Йокохама и Пекин. Силициевата долина е едва четвърта.

Разликата е проста и болезнена:
Америка измисля, но не произвежда.
Китай измисля, произвежда, финансира и изнася.

Провалът в електромобилите, батериите, соларната и вятърната енергия не е резултат от „измама“, а от стратегическа слепота. И когато конкурентът навакса, правилата внезапно започват да изглеждат „несправедливи“.

Краят на баланса: президент без ограничения, Конгрес без глас

Една от най-тежките диагнози на Сакс е институционална. Президентът води войни, налага мита, конфискува ресурси и заплашва държави без реален контрол от Конгреса. Законодателната власт, призвана от Конституцията да бъде противотежест, мълчи.

Сенатът обсъжда медийни скандали, докато фундаменталните правомощия се изпаряват. Камарата на представителите сякаш е изчезнала от политическата карта.
Това не е просто външнополитически проблем – това е вътрешна ерозия на републиката.

Сигурността не се ражда от арогантност

Основният извод на професор Сакс е пределно ясен:

Америка може да бъде най-сигурната страна в света – без да воюва.
Никой не може да я нападне пряко. Единствената екзистенциална заплаха е ядрена война – и именно затова са нужни договори, контрол и сдържаност.

Вместо това светът получава висока температура, повече конфликти, повече войни „по избор“ – от Украйна до потенциална Венецуела.
Това не носи сигурност. Това ускорява упадъка.

И ако тази логика не бъде спряна, предупреждава Сакс, не светът ще се провали – а самата илюзия за имперско управление, която вече не съответства на реалността.

*Текстът представлява редакционен прочит и публицистично-аналитична адаптация по публично видео интервю. Изказванията и позициите са преразказани, структурирани и интерпретирани в авторски контекст с цел анализ и обществен дебат.