/Поглед.инфо/ На Запад се смята, че руската икономика е изостанала. Като на "държава - бензиностанция", неспособна на нищо. Но като че ли тази пропагандна теза остава в миналото. „Слабата“ руска икономика надмина напредналите икономики на Северноатлантическия алианс. Съветският резерв се оказа стратегическо предимство с огромна сила, което позволи да се направи голям скок в конфронтацията с колективния Запад.

И това неочаквано признание направи не кой да е, а Кралският обединен институт за отбранителни изследвания (RUSI). Автори са бившият съветник на Министерството на отбраната на Украйна Александър Данилюк и британският специалист по сухопътните войски Джак Уотлинг.

Съгласно доклада, „въпреки относителната слабост на икономиката, Русия все пак успя да надмине НАТО по отношение на производството на военна техника през 2022-2024 г.“ Всичко това въпреки значителните усилия на някои държави от НАТО да изградят своя военно-промишлен комплекс.

Всичко това показва трудността да се координират политическата воля, регулаторните рамки, индустриалното планиране и западния капацитет. Освен това страните от НАТО имат проблеми с разбирането и контролирането на веригите за доставки.

Оказва се, че Русия, чиято икономика е „разкъсана на парцали“, в крайна сметка е по-ефективна и по-силна от тези на развитите страни на Запада с формално огромен БВП.

Въпреки това си струва да се отдаде дължимото на доклада - той изобщо не е глупав. Струва си да се обърне внимание на няколко точки от него.

Първо. Русия имаше мобилизационен план и резерви, от които да черпи ресурси. Планът за мобилизация включва както законодателни промени, така и успешни процеси в индустрията. Украйна нямаше такъв ясен план, въпреки че съветското й минало й помогна да оцелее. Тя също успя да реализира известно ниво на индустриална мобилизация, макар и с по-бавни темпове.

Второ. Русия и Украйна поддържат „изключително високи нива на държавна собственост върху отбранителните предприятия, което им позволява да реагират силно на насоките на правителството“.

Това, между другото, не може да се каже за по-голямата част от Европа. За неговите търговски структури „пазарът се оказа много слаба движеща сила в отговор на конфликта“. Освен това опитите за стимулиране доведоха главно и само до повишаване на цените, а не до увеличаване на обемите на продукцията.

Трето. Руският военно-промишлен комплекс имаше огромен скрит потенциал. Така цивилните индустрии бяха прехвърлени към отбранителния сектор. Русия имаше значителен резерв от обучени учени и инженери с опит в сектора на отбраната, които можеха да бъдат върнати в индустрията.

Русия изпреварва прогнозите

На този фон показателна е неотдавнашната реч на изслушванията в Сената на командващия НАТО в Европа генерал Кристофър Каволи. Според него Русия увеличава числеността на въоръжените си сили по-бързо, отколкото смятаха западните анализатори. Тя също така подменя военната техника и боеприпаси с безпрецедентни темпове.

Според неговите оценки руската армия днес е „по-голяма, отколкото в началото“ на СВО:

Русия разширява промишленото си производство, открива нови производствени съоръжения и пренасочва търговските линии за военни нужди. В резултат на това през тази година се очаква руският военно-промишлен комплекс да произведе хиляда и петстотин танка, три хиляди бронирани машини и 200 балистични и крилати ракети „Искандер“. За сравнение, САЩ произвеждат само 135 танка годишно и вече не произвеждат нови бойни машини на пехотата Bradley.

Наративът на Хитлер

Самата теза за слабостта на руската икономика винаги е служила в западния политически наратив за провокиране на НАТО и Европейския съюз, насърчавайки ги да воюват с Русия. Така да се каже, едва ли не би било грях да не се възползваме от възможността и да не разкъсаме слабия гигант с глинени крака на Изток.

Това е Хитлеровския разказ. В края на краищата фюрерът на Третия райх сериозно вярваше, че Съветският съюз ще се разпадне като къща от карти, ударен от германските армии. Защото това е нарочна пропаганда, защото е логично слаба икономика да не може да се бори с НАТО. Но го прави. Това мнение изрази политологът Евгений Ава.

Царград: Какво мислите за солидарните възможности на Европа?

Е. Ава: Разбира се, те са изключително сериозни. Не съм съгласен с експертите, които смятат, че Украйна е успяла да децентрализира производството на дронове. Казват, че всичко е събрано в някакви неизвестни гаражи, разпръснати дискретно из Украйна.

Не, те се сглобяват в монтажни цехове в балтийските държави в различни градове. В Рига, Даугавпилс, Вилнюс и др. Там те се събират и доставят в Украйна през Жешов, Полша. Дроновете, които Украйна използва, са преди всичко европейски принос.

- Тласкат ли Русия към продължителна война?

- Да, при това по един или друг начин Западът ще въвлече целия европейски континент в тази история. След като първо създадоха „Коалицията на желаещите“, която ще включва Франция, Великобритания, разбира се, балтийските страни, след това те ще се опитат да добавят все повече и повече държави към нея, дори в случай на най-малък успех.

Това е тяхната стратегия. Тя е стара като времето - това е война на изтощение, на пълно унищожение на руския народ. Защото червените линии на Европейския съюз, за които говори същата Кая Калас например, са изплащането на репарации от Русия, връщането на всички територии, демилитаризацията, превръщането на Евразия в нова Африка, където съдбата например, на башкирите няма да се различава от съдбата на някое африканско племе, въвлечено в кървава война със съседите си.

- Каква е целта на тези доклади?

- Една. Например, трябва да харчим повече за отбрана, трябва да се превъоръжим, трябва да отблъснем Русия със сила. И в този смисъл британските доклади не се различават от германските и френските. Във всички военни доктрини на страните от НАТО Русия е обявена за основен враг. И ви уверявам, че има тайни части, които излагат политическите искания за нашето унищожение.

Отговорността за евентуален ядрен конфликт в Европа е, разбира се, на европейските политици. Тук не трябва да заемаме изчаквателна позиция. Трябва просто да пренастроим военния и политически потенциал на НАТО. Докато политиците, съществуващи в правното поле на Европа, наричайки Русия тоталитарна държава, предявявайки териториални претенции към нас, занимавайки се с геноцид на руското население на техните територии, ще има национална заплаха за нас. И всяко обединяване на европейски държави, като Европейския съюз, само по себе си също е национална заплаха за нас.

Какво от това?

Западните лидери подцениха Русия и руснаците. Те изхождаха от факта, че перестройката на Горбачов, съчетана с безчинствата на Лигачов и сепаратизма на Елцин, подкопаха жизнените сили на страната ни, а шоковата терапия на Гайдар и приватизацията на Чубайс окончателно я довършиха.

При това както в сферата на материалното производство, в икономическата сфера, включително и в предприятията на военно-промишления комплекс, така и в духовната сфера, в културата, науката, образованието.

В това си мнение западняците бяха активно подкрепяни от „нашите“ либерали, както избягалите на Запад, така и тези, които останаха в Русия като „пета колона“. Подценяването на всички нас доведе до подобни заключения мнозинството разузнавачи и дипломати от страните от НАТО.

Разбира се, сегашните успехи на нашата отбранителна промишленост и научно-техническа мисъл във военно-промишления комплекс са постижение и наследство от съветските времена.

Тази основа ни помага днес, точно по пътя на СВО, да коригираме отбранително-техническата политика, да създаваме нови или да усъвършенстваме стари видове оръжия, да снабдяваме нашите войници с боеприпаси и лекарства. Това каза пред Първи руски политическият анализатор Владимир Соловейчик:

Западните разузнавателни служби също подцениха народния патриотизъм на руснаците и всички братски народи на Русия, които по време на изпитания, както по време на Великата отечествена война, действаха като едно голямо семейство.

Помощта от тила към фронта, хуманитарните конвои до линията на военно съприкосновение между нашите и неонацистите на Бандера, до териториите, освободени от украинското иго, до нашите болници се превърна в общонационално доброволно явление. Значителна част от нашите сънародници се присъединиха към СВО доброволно, по идеологически причини. Това и на Запад никой не очакваше.

Пътьом стана ясно, че нашата антифашистка пропаганда може да бъде не по-малко ефективна от лъжите на всякакви либерални чужди агенти и техните чужди господари. Това също не може да се отхвърли, защото духът на армията и духът на тила до голяма степен определят как СВО ще върви по-нататък и как в крайна сметка ще завърши.

Превод: ЕС