/Поглед.инфо/ Не е за вярване, но един от най-отявлените либерали и нагли капиталисти предложи в празните сгради на “Български пощи” да се създадат държавни магазини за хранителни стоки с нормирани цени. Магазини за бедните!

Народното събрание бързо прие закон, въз основа на който ще се създават тези магазини.

Какво би могло да бъде в една толкова бедна, напълно разрушена, просмукана от нечовешката либерална идеология, обявена за лош стопанин държава да чуеш от подобен човек идея за търговия извън либералния пазар с регулирани цени и надценки освен шега. Или нескопосна предизборна пропаганда, каквато не си позволяват дори предалите се и продали се се водачи на умрялата БСП. Защото те също са либерали, макар да ни убеждават, че защитават (от кого – не казват) бедните.

Дори да видя някъде подобни магазини, аз знам, че това днес е нелепо да се мисли, камо ли да се говори, а още по-малко да се осъществи. Защото не е възможно в държава като нашата днес да се лъжат хората, че някъде и от някого ще бъдат защитени от пазара и ще им помогнат да си купят нещо евтиничко.

За да бъде осъществена подобна идея, е необходим не само един закон или да се поправят и отменят няколко други. Нужно е да се смени цялата обществено-политическа и икономическа система и да се установи такава, която да е справедлива и човешка. А тя не се разхожда в главите на политиците и държавниците от рода на въпросния отявлен либерал и нагъл капиталист. Дори я няма у тези, които се определят като леви и лъжат, че политиката им е лява.

Идеята обаче е лансирана, коментирана и въплътена в специален закон. И като че ли държавата вече работи за нейното осъществяване.

Какво означава това?

Идеята за подобни магазини без съмнение засега е най-радикалната лява и социална идея за овладяване стихията на пазара и произвола на капитала. Тя обаче е принцип на друг тип икономика, която въпреки че преминава през пазара, за да достигнат стоките и услугите до хората, за които са предназначени, изобщо не му е подчинена. И го възпира да издевателства над човешкия живот.

Сега този принцип се предвижда да се приложи в съвсем ограничен отрязък от обществото, но веднъж приложен в практиката, ще настоява за неограничено действие. Никой няма да му го позволи.

Според Конституцията България е социална държава, но реално след реставрацията на капитализма в края на миналия век тя никога не е била такава. Изградена е изцяло върху либералните принципи и е просмукана от т. нар. “европейски ценности”. Тя не е вече и национална, след като се присъедини към Европейския съюз и НАТО и официално се отказа от националния си суверенитет и прие да участва в глобализацията по американски модел. България е пазарна държава с пазарно общество и изобщо не се интересува оттрудностите, несгодите и бедността на населението си. Това че някои партии, кичещи се с цветето на “лявото”, говорят за доходи, увеличение на заплатите и пенсиите, съвсем не означава, че се изпълнява конституционната норма.

Реалната власт в държавата произлиза от капитала и принадлежи на капитала и никакви общи избори не я правят демократична. Социалната политика на капитала се свежда това, което нашите леви (изцяло подчинени и купени от него) се опитват от време на време да говорят. И нищо повече. Т. нар. “социална държава” позволява да се приказва за такава политика и да я провежда – но пестеливо и колкото да не се дразни обществото и запазва обществения мир.

Въпреки това, записаният конституционен принцип изисква и дори налага да се изпълняват идеи от рода на тази, която днешния либерал и капиталист се е изпуснал да озвучи. Ще се открие по един магазин в някой и друг град и село с регулирани надценки и цени и толкова. Животът му ще е кратък, защото държавата не е в състояние да го поддържа в конкуренцията на пазара. А нито пазарът се премахва, нито конкуренцията. Следователно, държавата ще бъде длъжна да покрива загубите на въпросните магазини и да субсидира разликите между пазарната и продажната в магазина цена. Иначе дори производителите няма да могат да си получават парите за доставките.

Но аз мисля, че фактът, че се предлага нещо такова – дори и от човек като въпросния политик, е важен и заслужава да бъде анализиран или най-малкото коментиран. Защото показва, че дори в дясно, дори и сред едрите капиталисти става ясно, че буржоазно-капиталистическата система е в дълбока и неразрешима криза. В тази криза всичките й проявления я доубиват и приближават към политическата, социалната и икономическа смърт. Това неминуемо ще доведе до изостряне на класовата борба (макар БСП да смята, че няма такава борба, защото нямало пролетариат), до социални напрежения и в крайна сметка до безредици, бунтове, граждански войни и дори до революция. Друго бъдеще тази система няма и вече не може да има. Но нейните крепители ще се мъчат да я поправят, за да потиснат или поне да отложат неизбежната й смърт.

Левите сили следва не да помагат на капитала да се спасява, както го правят сега и то по толкова подъл начин, а да размишляват за средствата, с които ще ускоряват и в крайна сметка ще ликвидират веднъж завинаги социалната несправедливост, бедността, корупцията, беззаконията и демагогията. Самият капитал вече вижда своята обреченост и се мъчи с леви мерки да възвърне доброто си име и да се покаже, че мисли за хората. Това трябва да се използва по всякакъв начин. Но за да бъде възможно това, левият политически субект, натоварен от историята да ускори нейния ход, е длъжен да възстанови класовото съзнание на пролетариата и да му внуши великата мисия, с която е натоварен, за да преобрази живота. С тази най-важна задача трябва да се заеме лявата сила, която днес влиза в позорни колаборации с капитала и лъже хората, че ги прави за тяхно добро и за нова социална политика.

Когато капиталът изпадне в криза и положението му се разклати и стане несигурно и дори предсмъртно, веднага се превръща в добър и жалостив и е склонен на обещания. Не че ще ги изпълнява, пък е бързо ще ги забрави, когато преминат трудностите му. Затова не бива да му се вярва. Но въпреки това трябва внимателно да го слушаме какво говори и какво казва. Защото думите му, каквито и да са, винаги са предизвикани от сериозни причини и изразяват реалното му състояние и симптомите на овладяващата го болест.

Такава болест го е овладява днес и затова са призивите му за тези фамозни държавни магазини, които ще продават по-евтино и ще облекчават хората в трудните им времена. Той шантажира безсрамно, но и предвещава неща, които могат да чуят, разберат и осмислят единствено левите политически субекти. И тези, които мислят извън либералните категории.

Не отминавайте този казус – той е по-важен, отколкото си мислите.